Емоционалните преживявания - движещата сила на човешката природа

Акценти:

• Какво представляват емоционалните преживявания и за какво служат
• Характеристики на емоциите
• Причини за пренебрегването на емоциите
• Управление на емоциите и работа с тях

Както става ясно от “Социо-Функционалната Теория за Човешката Природа”, хората разполагат с различни механизми за справяне с предизвикателствата идващи от взаимодействието им с околния свят и другите хора.

Емоционалните преживявания са първата група от тези механизми.

Всяко емоционално преживяване има конкретна еволюционна функция и способността ни да  разпознаваме и използваме по предназначение тези преживявания, е ключова за успешното ни функциониране в съвременния социален свят.

За да можем напълно да разберем концепцията за емоционалните преживявания, е добре да започнем с това, какво всъщност представляват те.

Разглеждаме емоционалните преживявания като обобщаващ концепт, включващ усещания, чувства, емоции и настроения, тъй като разграничението между тях често е трудно, по-скоро ориентировъчно и субективно.

Така обобщени, емоционалните преживявания (които оттук нататък за краткост ще наричаме “емоции”), са еволюционния механизъм, който ни позволява да разграничим влиянията, на които сме подложени като добри или лоши, полезни или вредни, позитивни или негативни за нашите потребности. (Повече за общочовешките потребности, можете да научите в споменатат по-горе “Социо-Функционална Теория за Човешката Природа”)

Когато случващото се има негативно влияние спрямо потребностите ни, изпитваме негативни емоции и съответно обратното – когато случващото се работи в полза на нашите потребности – изпитваме положителни емоции.

**(Съществува само една “неутрална” емоция – “учудване” или “почуда” – но тя винаги е придружена от позитивна или негативна емоция –  веднага след нея.)

Важно уточнение, което следва да направим още тук и сега е, че въпреки, че са наричани положителни и негативни емоции, всички емоции са полезни за нас, тъй като ни носят полезна информация, и ни подтикват към действия в посока удовлетворяване на потребностите ни, без които действия, не бихме могли да оцелеем дългосрочно. С други думи – дори негативните емоции са полезни за нас, стига да знаем как да ги използваме по предназначение.

За да можем да разберем в детайл емоциите и да се възползваме от тях напълно, като инструмент за удовлетворяване на потребностите си, е редно да разгледаме всички техни характеристики:

• Принадлежаща потребност: Всяка емоция има конкретна потребност, към която принадлежи, за която сигнализира и на удовлетворяването на която служи.

• Източник на емоциите: Не изпитваме емоциите сами по себе си. Винаги ги изпитваме спрямо конкретно явление (предмет, човек, събитие, мисъл, обстоятелство), който оказва някакво влияние върху нас и нашите потребности. Когато не можем да идентифицираме, защо се чувстваме по определен начин, това не е защото няма причинител на емоциите, а защото ние не си даваме сметка за него (не го идентифицираме и/или осмисляме).

• Заряд: положителен, отрицателен или неутрален. Носи информация за това дали явлението, пораждащо емоциите, има положително или отрицателно влияние върху нас и нашите потребности, в конкретните обстоятелства и моментния контекст. (Неутралният заряд е последван от положителна или отрицателна емоция, след осмисляне.)

• Сила: Емоциите варират по силата, с която ги изживяваме. Колкото по-сериозно е възприеманото влияние на явлението спрямо конкретната потребност, толкова по-силна емоция изживяваме. (Казваме “възприеманото влияние” тъй като различните хора, възприемат по различен – често субективен начин – значимостта на явленията).

• Продължителност: Емоциите се изживяват с различна продължителност, отново в зависимост от субективното ни възприятие за значимостта на случващото се и в зависимост от нивото на удовлетвореност на конкретната потребност, на която служи дадената емоция. Ако дадената потребност е сравнително неудовлетворена към този момент от живота на човека, продължителността на изпитваната емоция ще бъде по-голяма – до намаляване на неудовлетвореността (поне в известна степен).

• Честота на изпитване на дадена емоция: Някои хора изпитват дадени емоции по-често от други, поради различието в удовлетвореността на потребностите, към които конкретните емоции принадлежат. Отново – колкото по-неудовлетворена е дадена потребност, толкова по-често човек ще изпитва прилежащата емоция.

• Праг за навлизане в емоционално изживяване: Някои хора изпитват дадени емоции по-лесно от други. С други думи прагът им за изпитване на емоцията е по-нисък. Тази характеристика отново е силно повлияна от неудовлетвореността на конкретната потребност и субективното възприятие на човека за нейната важност. В допълнение, това явление често се отдава и на различието в удовлетвореността на потребностите, към които конкретните емоции принадлежат в ранните детски и/или юношески години на конкретния човек. Ако този човек е изживявал трайно неудовлетворяване на дадени потребности през тези години, то той е изпитвал често прилежащите им емоции и съответно е “утъпкал невронните пътечки”, свързани с тях, което води до формиране на трайна предразположеност за изживяването на тези емоции.

• Момент на изпитване на емоциите. Някои емоции предхождат промяната в обстоятелствата, а други са последица от неспособността (или съответно способността) ни да удовлетворим потребностите си. С други думи – емоциите могат да бъдат предхождащи и/или последващи причината си.

• Импулс към действие: Емоциите, освен информативна, имат и мотивационна функция. С други думи, ни задвижват към определено действие (или съответно – бездейстиве). Това задвижване, хората изживяват, като подтик или импулс да направят нещо (или съответно да се възспрат да направят нещо). Всяка отделна емоция ни подтиква към различни действия, в зависимост от това на коя потребност служи.

Детайлното разбираме за емоциите, което изградихме до тук, ни навежда на един важен извод – хората изпитват емоции (разбирани по начина, по който ги определихме в началото) спрямо всичко, което се случва около и с тях (и което те са способни да регистрират).

На практика всичко, което “срещаме” през живота си има “отношение” спрямо нашите потребности. Следователно, ние изпитваме емоции спрямо “всичко”. (Дори когато дадено явление няма значение за нашите потребности, ние отново изпитваме емоция – “Безразличие”).

(*** За да стане съвсем ясно и да онагледим всеобхватността на емоциите, в края на настоящата глава ще откриете списък с нещата, спрямо които изпитваме емоции – групирани по типове.)

Още едно важно уточнение, което следва да направим е че, в общия случай, емоциите предхождат мислите. Това е така, тъй като информацията за случващото се, влизаща през сетивата, преминава първо през емоционалните центрове в мозъка, преди да достигне до тези, отговарящи за обработката на информацията. Именно това е причината, понякога да действаме, преди да мислим, както и да имаме шанса да реагираме автоматично, без да губим време за осмисляне, при рискови ситуации напимер.

Казваме в “общия случай”, тъй като изключение са случаите, когато изпитваме емоции вследствие дадена мисъл, която сме имали. Тогава казваме, че ние самите сме причинителите на емоцията.

Мотивирайки до голяма степен всички наши реакции, емоциите имат пряко въздействие върху останалите механизми за справяне с предизвикателствата. (Интелектуални, физиологични, междуличностни, социални, поведенчески, културни).

Това описание на емоциите следва да ни наведе на мисълта, че те са едва ли не най-важното еволюционно “оръжие” за справяне с предизвикателствата, дадено на човека от природата! 

През вековете обаче, поради най-различни социални и културни влияния и нагласи, отношението към емоциите и техните проявления често е било отрицателно и децата още от ранна възраст са били подтиквани да ги крият, контролират, потискат и въобще да се дистанцират както могат от тях. 

Често разбирането за емоционалните хора е било като за хора, проявяващи слабост.

В допълнение, бизнес светът също често се дистанцира от емоциите и определя ролята им при вземането на бизнес решения, като негативна и дисфункционална.

И това не е случайно. Неоспорим факт е, че поддаването на емоции често води до необмислени и прибързани действия и ситуации, които имат силно негативно влияние върху способността на хората да конструират предвидим свят. А тъкмо тази способност е в основата на умението им да да бъдат функционална част от социума и да го използват за справяне с предизвикателствата, тъй като другите хора имат нужда от предвидимост, а емоционалните реакции, макар и да служат на нашите потребности, най-често са непредвидими за околните. 

Именно това противоречие стои в основата на вековните негативни нагласи спрямо емоциите, както и на постоянния стремеж към избягването на емоционалността във взаимоотношенията с другите хора. 

Последствието обаче е, че пренебрегването на емоциите, тяхната функция и значение, прави хората значително по-неспособни трайно да задоволяват потребностите си. Това води до влошаване физическото и психическото ни здраве, което пък е най-прекия път към трайното понижаване качеството на живот, който водим. (Вече казахме, че именно емоциите са нашия “компас”, за това какво е добро за нас и потребностите ни и какво – не.) 

Важно е да посочим, че “справянето” с емоциите не е лесна задача. На практика пренебрегването им или справянето с тях и влиянието, което те имат спрямо нас, коства усилие, или с други думи – енергия, а както знаем от Социо-Функционалната теория, една от потребностите на човека е да пести енергията в тялото си, тъй като тя е краен ресурс.

За да е склонен човек да го направи – да действа противно на емоциите и вътршният си подтик към действие, той трябва да има друг стимул за това – да има други, по-дългосрочни цели, които са в разрез с потребността му “тук и сега”.

Добре, ще кажете, идентифицирахме проблема. А сега накъде?

Добрата новина е, че човек може да се научи да се “справя” адекватно с емоциите и да се радва на всички ползи, които те имат за него и живота му.

Социо-Функционално Управление на Емоциите

Управлението на емоциите описва способността на човек да “работи” по продуктивен начин с емоциите така, че те тази “работа”, да доведе до успешно удовлетворение на потребностите и ползотворни резултати за човека.

“Социо-Функционалната” част идва, когато си дадем сметка, че работата с емоциите е най-продуктивна, когато служи не само на нас но и на околните. Или поне ни помага  да не им вредим.

Процесът включва 6 (шест) етапа или стъпки.

Крайният резултат при успешно изпълнение на всичките шест стъпки е адаптивна работа с емоциите. С други думи, осмисленото им използване за успешно преодоляване на предизвикателствата и задоволяване на потребностите ни, в унисон със социалните очаквания.

Преди да преминем към самите стъпки, трябва да уточним защо е важно да умеем адаптивно да работим с емоциите и то по социално-приемливи начини.

Както стана ясно, емоциите са изключително важен еволюционен механизъм, насочващ ни кои наши потребности “имат нужда” от нашето внимание. В допълнение обаче, тъй като без задоволяване на потребностите си, няма да оцелеем, освен да “ни въоръжи” с емоциите, природата ни е заложила и механизми, с които по своеобразен начин ни “наказва”, ако не се съобразяваме и не им обръщаме внимание.

Тези “наказателни” механизми наричаме “емоционално напрежение” или “емоционален стрес”.

Те са свързани с промяна във физиологичните ни функции (сърдечен ритъм и кръвно налягане, качество и честота на съня, функции на основните органи и мозъка, функции на имунната система и въобще на повечето физиологични системи в тялото ни) и имат ужасната способност “да се натрупват”. 

Когато се натрупат в по-сериозни количества, те ни разболяват физически!

Разбирайки това, лесно стигаме до извода, че както се тревожим при счупен крак или болки в корема, ако искаме да предотвратим сериозни заболявания следва да обърнем внимание и на емоциите си – както на негативните, така и на позитивните.

За да засегнем втората страна на уравнението – социалната, ще споменем, че не-малка част от потребностите ни са свързани именно с другите хора, групите, към които принадлежим и социума, като цяло. Неслучайно казваме, че човекът е “социално животно”. Това ни навежда на мисълта, че ако не управляваме емоциите си по социално-адаптивни (приемливи) начини и не се съобразяваме с нуждите на другите, се обричаме на неспособност да удовлетворим социалните си потребности, с което отново настъпват гореописаните негативни последици.

След като изяснихме защо е критично важно емоциите да не бъдат пренебрегвани, преминаваме и към самия модел на справяне.

Споменатите шест стъпки са, както следва:

1) Фокус и внимание спрямо емоцията

2) Осъзнаване и Осмисляне на емоцията

3) Логически анализ на причинно-следствените връзки около емоцията

4) Оценка на значимостта на емоцията в контекста на житейските обстоятелства на човека

5) Избор на социално-приемливо действие

6) Промяна в житейските обстоятелства

 

Нека разгледаме подробно всяка една от стъпките:

1. Фокус и внимание спрямо емоцията.

След като информацията за дадено явление е уловена от нашите сетива (5-те основни за външните за нас явления, плюс интеросепцията – за явленията, настъпващи вътре в нашето тяло), ние имаме възможността да се фокусираме върху нея (информацията), обръщайки й внимание и приемайки я за значима или – не. Тук “целта” е да осъзнаем, че в дадения момент изпитваме емоция и тя е достатъчно смислена за нашето внимание. 

Някои хора са добри в това да “усещат” (да си дават сметка), когато дадена емоция ги обземе. Други, остават в неведение дълго време и действат под влиянието на емоциите, без да си дават сметка за това – един вид – на “автопилот”. 

Често работата, която следва да осъществим в тази стъпка е насочена в две посоко:

* Повишаване способността за самоосъзнаване с цел да можем да идентифицираме навреме емоциите, които ни обвземат. С други думи – да разбираме, че дадена емоция ни води “за носа” преди да е станало твърде късно;

Често това се изразява в способността на човека да премества фокуса си от случващото се около или със него (дразнителя, пораждащ емоцията), към случващото се вътре в него – самата емоция;

Така стигаме и до втората стъпка…

 2. Осъзнаване и Осмисляне на емоцията.

Веднъж уловили, че изпитваме емоция и насочили вниманието си српямо нея, следва да назовем конкретната емоция с нейното име, което пък да ни позволи да я разберем истински, идентифицирайки нейното значение и функция.

След като вече разбрахме, че емоциите не са случайни и имат важна роля, нормално е да се запитаме как да разграничим коя точно емоция изпитваме. Само така ще можем адекватно да идентифицираме какво иска “да ни каже” конкретната емоция и само така ще имаме шанса да предприемем правилното действие.

Ако не сме сигурни, че правилно идентифицираме емоцията, не бихме могли да работим с нея за удовлетворяване на конкретната потребност, за която тя ни сигнализира.  От друга страна, идентифицирането й ни помага да разберем защо я изпитваме и с какво важно за нас и нашия живот явление е свързана тя.

Добрата новина е, че психологията е напреднала значително в тази сфера и е установила с какво са свързани конкретните емоции (коя емоция за коя потребност “сигнализира”)

**(За списък с емоциите и потребностите, за които ни сигнализират те, вижте таблицата в края на статията.)

Понякога обаче, е доста трудно да се случи подобен мисловен процес, тъй като емоцията е просто много силна и подтикът за действие взема превез пред възможността да помислим.

В тези случаи, следва да осъществим самоконтрол с цел избор на стратегически-правилно действие. Тук идеята (особено за тези, които са по-склонни да действат прибързано) е да си наложим правилото за пауза преди действие. С други думи – когато усетим, че ни е обвзела силна емоция, да приемем за задължително, че трябва да спрем, каквото правим, да преброим на ум 10 дълбоки вдишвания и издишвания, измествайки фокуса от случващото се, към самото дишане и така след това да дадем шанс на аналитичната част от нашето съзнание да поработи над случващото се, без да се поддаваме на моментния импулс.

3. Възпроизвеждане на спомени за миналото по памет.

Осмислянето за случващата се емоция, само по себе си не е достатъчна причина, за да се възспрем от натурално идващото ни отвътре поведение.

За целта, следва да се запитаме, подобни поведения в миналото, до какво са довели за нас. Дали развръзките са били по-скоро положителни, или е имало какво да направим по-добре…

Независимо дали достигнем до поучителни уроци от миналото, или се окаже, че нямаме сходен опит в спомените си, след като веднъж сме успели да укротим топката и да не реагираме прибързано, достигаме и до същината в работата с емоциите…

4. Логически анализ на причинно-следствените връзки около емоцията

Следващата стъпка е осъществяването на рационален анализ за причинно-следствените връзки около това какво/кой поражда емоцията у нас и с какво / как. Иначе казано, какво или кой предизвиква тези чувства у нас и защо.

Тази стъпка е изключително важна, тъй като ни помага да разебрем всички свързани със състоянието ни явления, което съответно после да ни помогне да изберем правилния път за действие. 

5. Оценка на значимостта на емоцията в контекста на житейските обстоятелства на човека и предвиждане на потенциално смислени действия в контекста на целите

Веднъж изяснили всичко коло емоцията, идва момента да преценим значимостта й в контекста на дългосрочните ни цели. С други думи, да си зададем въпроса дали случващото се и действието, към което конкретната емоция ни подтиква,  е продуктивно (смислено) за нас, в контекста на целите ни, или не.

Това е важно, тъй като само така, ще можем да преценим струва ли си да се поддадем на емоцията или не.

Нека обясним…

Когато изпитаме дадена емоция, реално това е сигнал, че не работим в посока удовлетворяването на дадена наша потребност  (негативни емоции) или обратното – че работим в  правилната посока за удовлетворяването й (позитивни емоции). Човекът обаче, е разумно същество, което умее да планира за бъдещето, да си поставя дългосрочни цели и да се самоконтролира с цел постигането на тези цели. (различните хора – в различна степен).

В тази връзка, ако споменатата идентифицирана емоция (и съответно нейната причина и последици) не са в унисон с дългосрочните ни цели, то ние, като съзнателни същества, можем да изберем да я “подтиснем”, в името на тези цели, избирайки алтернативен начин на реакция.

Ето два примера, (един с положителни емоции и един с отрицателни) за да стане по-ясно:

Пример 1 (Положителни емоции): Да кажем, че срещаме страхотен човек, когото намираме за много физически привлекателен. Това поражда положителни емоции у нас, които са породени от потребността ни да се възпроизвеждаме. В същото време обаче,  дългосрочната ни визия (цел) е, че искаме да останем верни на партньора / партньорката си и да градим семейство с него/нея. В този случай, ако искаме да постигнем дългосрочните си цели и визия (изграждане на семейство), следва осъзнато да изберем да не се поддадем на емоцията и нейния подтик към действие.

Подобна оценка, обаче, е възможна само ако имаме ясно определени, конкретни дългосрочни цели (или иначе казано, “визия за бъдещето”), спрямо които, да преценим смисъла на емоциите и потенциалните поведения, към които те ни подтикват.

Помислете за момент: ако не знаем за къде сме тръгнали, как ще решим по кой път “е правилно” да поемем (кое действие е добро за нас и кое не)?!

** (Изграждането на дългосрочна визия се осъществява чрез “житейско целеполагане” в контекста на дадена сфера от живота-“работа и бизнес”, “любов и връзки” , “родителство” и др. и е социо-функционално умение, което може да бъде усвоено чрез “Тренинг Житейско целеполагане“.)

Пример 2 (Негативни емоции): Да кажем, че сме на служебно събиране (или купон с колегите) с доста други хора. В даден момент, друг гост на събитието ни провокира по някакъв начин – било то с иронизиращо подмятане или с директна обида. Това поражда отрицателни емоции у нас, които могат да бъдат породени от различни потребности (потребността от признание, от приемане и др.) В същото време обаче, дългосрочната ни цел е, че искаме да останем добре приемани в службата и да не правим сцени пред колегите и шефа, които присъстват на това събитие.

В този случай, ако искаме да постигнем дългосрочните си цели и визия (запазване на имиджа и доброто име пред колегите и шефа), следва осъзнато да изберем да не се поддадем на провокацията и съответно на негативните емоции, да запазим самообладание и да изберем поведение, което едновременно ще запази репутацията ни и в същото време ще съхрани самооценката ни. Например, като по “асертивен” начин отстоим позиция без да нападаме другата страна, но давайки ясно да се разбере, че поведението й не е приемливо. 

** (“Асертивността” представлява умението да отстояваме собствената позиция, интереси, чувства и потребности, без да накърняваме тези на ответната страна и е социо-функционално умение, което може да бъде усвоено чрез “Тренинг Асертивност“)

6. Използване на въображението за измисляне на социално-приемливо действие

Независимо дали идентифицираната вече емоция работи за дългосрочните ни цели или не, и в двата случая, въображението ни, може да ни помогне за идентифицирането на конкретно действие, което можем да предприемем, което действие да ни доведе до социално-приемливи резултати, които да служат и на нашите потребности.

За да успеем да обясним казаното обаче, трябва да направим малко отклонение…

Както стана ясно, импулсите за действие, вследствие на емоциите, служат само на нашите потребности. Това обаче най-често е в разрез с потребностите на други хора. По тази причина казваме, че търсим социално-адаптивни поведения – това са именно поведенията, които не накърняват чуждите потребности, докато служат на нашите. В тази връзка, най-често действието, директно подтикнато от импулса, е грешното в социален контекст.

Така стигаме и до споменатият по-горе, универсален метод за действие, който, с помощта на въображението ни, има властта да удовлетвори както нашите, така и потребностите на другите хора.

Той представлява следното:

С помощта на въображението си, следва да се запитаме как човек с напълно удовлетворена подобна потребност (идентифицираната в контекста на емоцията, която изпитваме), би реагирал в подобна ситуация?

Защо това сработва и е правилния ход? 

Всички сме чували максимата, че не трябва да реагираме сякаш сме нуждаещи се (от позицията на липса и недостиг). Принципът под нея е, че когато човек е в състояние на липса (за дадена негова потребност) той пренебрегва чуждите нужди в името на своите (съзнателно или не) и по този начин всъщност намалява шансовете си за успех, вместо да ги увеличава. Защо това е така ще попитате…

Отговорът се крие в социалната същност на света, в който живеем. В съвременния социален свят всичко значимо за нас (разбирайте удовлетворяването на нашите потребности) се случва посредством социалната интеракция. Разбирайте – живеем в групи и чрез другите хора и взаимодействието си с тях, удовлетворяваме потребностите си, а не живеем в изолация в някоя планина – всеки за себе си.

Следвайки тази мисъл, осъзнаваме, че всъщност начина да се погрижим за потребностите си е чрез другите хора и по-конкретно през два принципа:

* на незаинтересоваността – когато някои приема, че не сме в нужда, той не се защитава от нашата егоистична същност
* на реципрочността – когато някой получи нещо от нас, той е склонен да даде.

За да придобие смисъл всичко казано, нека се върнем на идеята за въображението и как то може да ни помогне да си представим как човек би реагирал в ситуация на изобилие и удовлетвореност.

Нека помислим за два примера:

* Пример 1: Изпитваме недостиг на финанси (разбирайте потребността ни от ресурси е силно активирана). В този сценарий, вероятната емоция, която изпитваме е алчност и завист. Това ни подтиква към поведения, които околните биха описали като “стиснатост”, “сребролюбие” и “материализъм”. Това би намалило шансовете те да са склонни да ни помогнат в преследването на ресурси.

Ако от друга страна обаче, с помощта на въображението си, си представим как би реагирал човек, който е финансово обезпечен и не страда от подобни липси и започнем да действаме като него, предлагайки например услуги и действия в полза на другите, без финансова възвръщаемост за нас, това би изглеждало в очите на околнте по съвсем различен начин. Те биха ни припознали като “алтруистични”, “щедри” и “жертвоготовни”, което би увеличило значително шансовете те да ни помогнат в набавянето на ресурси. Като се замислим, това намига към популярната поговорка “Пари, при пари отиват”

 

* Пример 2: Изпитваме недостиг на интимност (разбирайте потребността ни да се възпроизвеждаме е силно активирана). В този сценарий, вероятната емоция, която изпитваме е самота. Това ни подтиква към да проявяваме интерес към неподходящи хора, само и само да не бъдем сами. В очите на околните обаче, бихме изглеждали като “загорели”, твърде “вкопчващи се” и хора, които “не потбират”, което по-скоро би ги отблъснало от нас, отколкото да ги накара да припознаят интересе човек, с който да искат да се сближат. 

Ако от друга страна обаче, с помощта на въображението си, си представим как би реагирал човек, който има цялата нужна интимност в живота си и не страда от липса на близка компания и споделени междуличностни чувства, можем да започнем да действаме като него. Подобни действия биха могли например да бъдат проява на искрен интерес за личността на другия човек, вместо да се опитваме “да му се харесаме”. Друг пример за възможно поведение е способността да изглеждаме “недостъпни” и самодостатъчни, което би свалило гарда на отсрещната страна, а защо не и дори да предизвика интерес и да накара другия човек да “ни преследва”.

По този начин, колкото и контраинтуитивно да изглежда, и в двата примера проличава, че всъщност стратегически-правилната стъпка е да се държим сякаш нямаме нужда и недостиг за дадената потребност, а напротив – сякаш вече сме я удовлетворили. 

След като вече сме си отговорили на горния въпрос (дали емоцията работи за дългосрочните ни цели или не), логично следва въпроса какво да бъде действието (или бездействието) което да предприемем?

В зависимост от дългосрочните ни цели имаме два варианта за действие:

• Вариант 1. Самоконтрол

Ако, в контекста на дългосрочните ни цели, идентифицираните емоции “не ни служат”, тоест не е оправдано да се отдадем на емоцията, следва да подтиснем импулса за действие и да потърсим алтернативни поведения, или с други думи, да предприемем стъпки, зависещи от нас, за да не се отдадем на емоцията.

Тук е добре да посочим важността на словосъчетанието “зависещи от нас”. Всички ние често се “подхлъзваме” в опит да променяме другите хора и тяхното поведение вместо да се обърнем към самите себе си и да помислим какво ние можем да направим/променим в нашето собствено поведение. Това най-често води не само до провал в начинанието ни, но и до разваляне на отношенията ни с хората, които се опитваме да променим. ДОбре е да помним, че можем да имаме истински контрол само над себе си и собственото си поведение, а не над другите и техните поведения.

Ако използваме споменатия по-горе пример с физически привлекателния човек, то адаптивна промяна на поведението би била например, да се дистанцираме (ако контакт все още не е бил осъществен) или да обясним за ангажираността си с друг човек пред привлекателната личност (ако е имало взаимоотношение, което е “отворило вратата” за “нещо повече”). За сравнение, неадаптивна промяна би била, да се опитаме да накараме другия човек да не флиртува с нас например.

При примера с негативните емоции, адаптивна реакция би била асертивното отстояване на позиция. За сравнение, неадаптивна промяна би била на свой ред да атакуваме другия човек, “връщайки му” с “неговите камъни, по неговата глава”.

• Вариант 2. Поддаване на импулса за действие

Когато преценим, че подтикът за действие, който изпитваме работи за (в унисон с) нашите дългосрочни цели, можем спокойно да преминем към адаптивно поведение, което да “угоди” на този подтик.

Обърнете внимание, че казваме “Адаптивно поведение”. Това е важно, тъй като подтиците, които изпитваме, не винаги са адаптивни, често могат да работят в ущърб на други хора и обикновено имат по-добри (социално по-приемливи) алтернативи за действие.

Повече за адаптивните поведения, можете да откриете в статията “Адаптивните поведения – социални приемливият начин за удовлетворяване на потребностите ни”

6) Промяна в житейските обстоятелства

За да се адресира проблема (причината за негативните емоции и неудовлетвореността), а не симптимоте (емоционалните преживявания), стратегически правилната посока на действие е осъществяване на промяна в житейските обстоятелства, от където идват тези негативни емоционални преживявания и неудовлетвореност. Подобни житейски обстоятелства могат да бъдат работата, интимния партньор, приятелските и социални кръгове, хобитата, местоживеенето и др. Като казваме промяна в тях, не непременно имаме предвид тоталната им смяна. Промяната може да дойде под формата на задълбочен, искрен разговор с партньора за нещата, които не са “ОК” и съставянето на план за нов начин на действие, в който и двамата да се ангажират. Или може да дойде под формата на смяна на отдела в който работим, оставайки в същата организация и т.н.

Така описани, шестте стъпки оформят модела за  работа с емоциите, който наричаме “Социо-Функционално Управление на Емоциите”.

Но написаното до тук, макар и да дава добро разбиране за емоциите и явленията около тях,  не повлиява особено способността ни да приложим на практика описаното.

За да можем да приложим наученото в реалния свят, следва да разгледаме конкретните дейстивя, които можем да предпирмем, за да развием  уменията, необходимо за прилагането на всяка от петте стъпки от процеса на Социо-Функционално управление на емоциите. Ето ги и тях:

1) Фокус и внимание спрямо емоцията:

• Какво можем да направим: Упражнения за подобряване способността за идентифициране на промени в тялото ни; Упражнения за подобряване способността за управление на фокуса;
• Как това ще ни е полезно: Различните хора имат различни нива на самоосъзнаване и самоконтрол, когато става дума за това на какво дават вниманието си. Чрез упражнения за развиване способността за управление на вниманието, човек получава шанса да си върне контрола над живота, насочвайки вниманието си върхи стратегически правилните (за него и целите му) явления, непозволявайки емоциите да го вкарат в състояние на “автопилот”;
  

2) Осъзнаване и Осмисляне на емоцията:

• Какво можем да направим: Запознаване със пълния списък с емоции, техните функции, значение и прилежащи потребности. (виж по-долу).
• Как това ще ни е полезно: За да можем да идентифицираме емоциите, техните функции и значение, следва предварително да сме се запознали с тях и да сме разбрали значението и детайлите около проявленията им.

3) Логически анализ на причинно-следствените връзки около емоцията:

• Какво можем да направим:Упражнения за логическо мислене, осъществяване на причинно-следствени връзки и анализ на предишни изживявания в контекста на собствения опит с отделните емоции и потребности.
• Как това ще ни е полезно: Мисловният процес на осъществяване на подобни причинно-следствени връзки между явленията е труден и енергоемък. Той изисква усилие и често не ни “идва отвътре”. За да го усвоим в достатъчна степен, следва да “го тренираме” проактивно, чрез различни целенасочени упражнения.

4) Оценка на значимостта на емоцията в контекста на житейските обстоятелства на човека:

• Какво можем да направим: Преминаване на тренинг “Житейско Целеполагане”;
• Как това ще ни е полезно: За да можем истински да анализираме случващото се в контекста на дългосрочните си цели и визия за бъдещето, следва да имаме изградени цели и визия за бъдещето. Правилното формиране на подобни цели е нелек процес и неправилното му изпълнение, най-често води до това, че хората често не знаят какви цели да си заложат, а когато успяват – не достигат до край по една или друга причина. При правилно изпълнение (за което спомага споменатия тренинг) целите са смислени за конкретния човек, дългосрочни, ангажиртащи и мотивиращи, което позволява на човека да проявява необходимото постоянство и енергия в преследването им.

5) Избор на социално-приемливо действие:

 

• Какво можем да направим: Упражнения за подобряване на самоконтрола и повишаване на търпението; Упражнения за идентифициране на потенциално-проблемни ситуации в бъдещето с цел предварителна подготовка; Упражнения за визуализиране на алтернативни поведения при идентифицираните потенциално-проблемни ситуации; Информираност за възможни, добре приемани от социума, алтернативни поведения;
• Как това ще ни е полезно: Описаните упражнения, изграждат у човека необходимите умения, необходими за промяна на посокат ана действие в ситуация на бушуващи емоции, предоставяйки не само висока доза на самоконтрол, но и възможност за избор нмежду различни алтернативни пътища за действие.

Финално, но не и по важност, следва да посочим основната посока, в която човек следва да действа, ако наблюдава трайно присъствие на негативни емоции и неудовлетвореност в живота си:

6) Промяна в житейските обстоятелства:

• Какво можем да направим: Преминаване на процес  на психлогическо профилиране, с цел да се осветляват водещите ценности на човека, които носят отговор на въпроса в какви житейски обстоятелства, човекът ще бъде щастлив и трайно мотивиран.
• Как това ще ни е полезно: По този начин човек получава възможността да атакува причината за проблема, вместо да “бори” само симптомите. Важно е да разбираме, че двата процеса (работата със самите емоционални преживявания и промянаята в житейските обстоятелства) следва да се случват успоредно.

 

 При интерес към някои от описаните тренинги и упражнения или към психологическо профилиране, не се колебайте да се свържете с мен.

С това приключваме темата за емоциите, техните функции, значение, роля и начини за справяне.

По-долу, ще откриете обширен списък с емоциите, пораждащите ги фактори и потребностите, на които те отговарят.

___

**Списък на първичните емоции, потребностите, на които те служат и нещата,  които ги причиняват:

Първични Емоционални преживявания	Потребността на която служат	Какво ги поражда
Раздразнителност Емоционалният механизъм, сигнализиращ, че случващото се работи срещу способността на човек да поддържа хомеостаза (баланс)	Нуждата да поддържаме вътрешен баланс (хомеостаза) – удовлетворявайки потребностите си	Неудовлетвореност на личните и/или груповите цели, желания и потребности
Стрес Емоционалният механизъм, позволяващ на човека да идентифицира ситуации и предизвикателства за които има субективното усещане, че не са “по силите му” / че няма да се справи)	Нуждата да се справяме с промяната и предизвикателствата, идващи с нея	Ситуации, Обстоятелства и предизвикателства, които човек субективно възприема като твърде трудни за справяне
Страх Емоционалният механизъм, сигнализиращ на човека за непосредствена опасност	Нуждата да се предпазваме от заплахи и нараняване	Физическа заплаха
Отвращение Емоционалният механизъм, сигнализиращ, че нещо е потенциално вредно и/или токсично и носи потенциална опасност за здравето и/или добруването на човека	Нуждата да се предпазваме от токсични и вредни влияния	Потенциално отровни и/или заразни субстанции и явления
Скука Емоционалният механизъм, подтикващ човека към промяна и излизане от зоната на комфорт	Нуждата от от разнообразие и стимулация, за да се развиваме и да подобряваме способността си да се справяме с предизвикателствата.	Дейности и обстоятелства, характеризиращи се с монотонност и липса на стимулация, интересност и предизвикателност
Любопитство Емоционално-интелектуалният механизъм, подтикващ ни към търсене на обяснение, информация и разбиране на явленията	Нуждата да разбираме околния свят и себе си	Явления, ситуации иобстоятелства, предоставящи само частична информация, представляващи интерес за човека по една или друга причина
Радост Емоционалните механизми сигнализиращи на човека, че случващото се явление е полезно за една или повече от потребностите му	Нуждата да идентифицираме полезните явления за нашите потребности	Ситуации, Обстоятелства и предизвикателства, които човек субективно възприема като положителни, приятни и полезни
Ентусиазъм Емоционалните механизми, задвижващи човека към полезното в бъдещето	Нуждата да се задвижваме към потенциално-полезни явления – за потребностите ни – в бъдещето	Потенциално ползотворни развръзки в бъдещето (цели)
Усещания от липса и Алчност Емоционалните механизми, които възникват, когато човек е в условия на недостиг на ресурси, мотивирайки го да ги натрупва и съхранява	Нуждата да си набавяме и съхраняваме необходимите ресурси	Недостиг на ресурси
Самота Eмоционалният механизъм, сигнализиращ на човека, че има недостиг на близки междуличностни взаимоотношения, и задвижващ го към изграждането на такива	Нуждата да продължим вида	Липсата на близки и/или интимни взаимоотношения
Гордост VS Срам Емоционалните механизми, сигнализиращи за това дали случващото се повишава или понижава социалния статус на човека	Нуждата да се позиционираме по-високо в социалните йерархии	Явления, позоциониращи човека по-високо в социалната йерархия, в сравнение с други хора; Явления, позициониращи човека по-ниско в социалната йерархия, в сравнение с други хора;
Първични Социални Емоционални Изживявания	Потребността на която служат	Какво ги поражда
Привилигированост Емоционалния механизъм, активиращ се когато имаме усещането, че не получаваме достатъчно от другите хора	Нуждата да удвовлетворяваме потребностите си независимо от групата / социума и въпреки тях	Явления, поставящи индивида в ситуации, субективно възприемани, като нечестни
Вина Емоционалният механизъм, който се активира, когато действията ни са срещу потребностите на групата и нейните членове	Нуждата да се грижим за потребностите си като в същото време подобряваме функционирането на групата / социума, проявявайки социално-адаптивни поведения	Поведения, проявени от човека, в ущъурдб на други хора или правила и норми
Гняв и Враждебност Емоционалният отклик на човека в случаите, когато някой действа срещу неговите потребности	Нуждата да поддържаме вътрешен баланс (хомеостаза) – удовлетворявайки потребностите си	Поведения, субективно-възприемани от човека като акт срещу него самия (и неговите потребности)
Социален стрес Емоционалният механизъм, позволяващ на човека да идентифицира ситуации на социална интеракция, за които има субективното усещане, че не са “по силите му” / че няма да се справи)	Нуждата да се справяме с промяната и предизвикателствата, идващи от контакта с другите хора	Неспособност за продуктивна комуникация с конкретен човек или група от хора
Недоверие Емоционалният механизъм позволяващ на човека да се предпази от зловредни намерения и/или действия, идващи от другите хора	Нуждата да се предпазваме от заплахи и нараняване	Субективното усещане за заплаха от намеренията на другите хора
Презрение Емоционалният механизъм позволяващ на човека да идентифицира хората с потенциално вредно/токсично влияние	Нуждата да се предпазваме от токсични и вредни влияния, идващи от другите хора	Поведенчески проявления на другите хора, имащи зловредно / токсично влияние над човека, изпитващ емоцията
Междуличностно любопитство Описва механизмът задвижващ човека към продължаващ контакт на междуличностно ниво, способстващ развитието на социалните му умения	Нуждата от от разнообразие и стимулация, за да се развиваме и да подобряваме социалните си умения	Идентифицирането на потенциално интересни, различни, предизвикателни и/или любопитни събеседници
Адмирации Отразява механизмът, сигнализиращ на човека за ползите от междуличностната интеракция и позволяващ да се идентифицират положителните качества в другите хора	Нуждата да идентифицираме полезните явления за нашите потребности у другите хора	Идентифицирането на положителни характеристики у другите хора
Благодарност и Реципрочност Емоционалният фон, който човек има, когато друг човек му помага за негова цел, която той идентифицира като важна. Отразява степента до която човека е склонен на благодарност и реципрочност	Нуждата да се задвижваме към потенциално-полезни взаимоотношения – в бъдещето	Идентифицирането на акт на подкрепа от други хора за конкретни лични цели на човека, изпитващ емоцията
Завист Емоционалният механизъм, сигнализиращ на човека, че другите хора имат повече ресурси от него и съответно, задвижващи го към регулиране на този дисбаланс	Нуждата да си набавяме и съхраняваме необходимите ресурси	Идентифициране на ресурси, принадлежащи на други хора, които са обект на желание от страяна на човека изпитващ емоцията
Съчувствие Усет за емоциите и нуждите на другите. Описва склонността на човека “да се заразява” от емоциите на другите	Нуждата да продължим вида	Идентифициране на конкретна емоция изпитвана от другите хора
Ревност Емоционалният механизъм, сигнализиращ на човека, в случаите, когато губи така необходимото (за набавяне на социален статус) внимание и следователно рискува да загуби част от социалния си статус	Нуждата да се позиционираме по-високо в социалните йерархии	Идентифициране на потенциална заплаха за загуба на внимание а от там и на социален статус

 

**** Описаните в тажблицата емоционални преживявания наричаме “Първични”. Макар и различните отрасли на психологията да са идентифицирали и наименовали много по-голям брой емоции, всички те могат да бъдат приобщени към едно от описаните в таблицата първични емоционални преживявания, в зависимост от своята функция и подтик към действие.