За да разберем истинския основен проблем с религиите, трябва да започнем от причината, поради която те съществуват.
Тази причина е еволюционна.
Всичко започва с вродената нужда на хората да разбират света и да могат да го обяснят.
Тази необходимост се задвижва от факта, че човешкият вид няма друго конкурентно предимство пред други видове в безкрайната конкуренция за ресурси.
Ние, хората, нямаме рога, достатъчно големи зъби, остри, силни нокти или дебела кожа, за да устоим на потенциални смъртоносни атаки.
Нашето еволюционно „оръжие“ е интелектa – способността да разбираме реалността, да свързваме в съзнанието си минало, настояще и бъдеще, да установяваме причина и следствие, да създаваме взаимовръзки между явленията, да създаваме измислени образи в съзнанието си и да използвайме тези образи, за да предвиждаме резултати и потенциално да ги планираме.
Общо взето – да използваме разбирането в наша полза.
Това ни отличава от почти всички други видове, чието оцеляване зависи от инстинктите (автоматични импулси за действие), чувствата (служещи като индикатор за това кое е добро и кое е лошо за нуждите, тук и сега“) и в редки случаи – осъществяване на причинно-следствени връзки между прости явления и техните последствия.
Описаното предполага хората винаги да търсят отговори.
Това ни води до основната тема – разликата между религия и духовност:
- Духовността е свързана с въпроси (за споменатото по-горе търсене на отговори) – Въпроси като „Какво е съзнанието?“, „Какъв е смисълът на живота?“, „Кой съм аз?“, „Какво е добро и какво е лошо?“ или „Какво е свободна воля?“. Духовността води хората към търсене на тези и много други екзистенциални отговори.
- Религията от друга страна е свързана с готови отговори – това е, когато някой дойде и каже „Това е отговорът, трябва да повярваш в него и ако не го направиш, ще гориш в ада или ние ще те изгорим“.
В исторически план винаги става дума за един или няколко души, които налагат своите отговори на групата чрез убеждаване, манипулация, агресия и/или преследване.
И дълго време това е работило.
Просто защото не е имало по-добри отговори.
Но проблемът е, че тези – религиозните отговори, са дадени от необразовани хора.
Или по-точно – образовани за времето си, но не чак толкова, от гледна точка на сегашните познания.
Просто тогава науката не е била толкова развита и не е могла да даде всички нужни отговори…все още.
И тук идва проблемът.
В наши дни реалността е друга.
Сега науката съществува, обяснява голяма част от тези неща, а това, което все още не е обяснила, има ясно демонстриран потенциал да направи.
С други думи – науката е по-добрия източник на отговори за духовността.
Това означава, че религиите стават все по-безполезни.
За да бъдем коректни, не можем да не споменем, че има много положителни неща, които религиите са донесли на света…
В непросветени времена религията е служила като основен източник на знания, коректив и морален компас.
Помогнала е за регулирането на обществата, междуличностните и междугруповите отношения (за добро или лошо) и е била силен поддърник на изкуството.
Но ако се замислим, в днешно време имаме отделни направления за всяко от тези явления, което в общи линии показва колко малко всъщност могат да предложат религиите, след като едно общество достигне определен момент в развитието си.
Единственият аргумент „ЗА“ религиите изглежда е емоционалният – те осигуряват комфорт.
Но трябва да бъдем много внимателни с използването на емоционални аргументи в рационална дискусия…
Нека не забравяме как започнахме нашата теза – еволюцията ни е дала интелект, за да можем да оцелеем като вид и този интелект служи, за да ни помогне да се справяме с предизвикателствата по отношение на миналото, бъдещето и взаимовръзките между явленията, за разлика от емоциите, които ни служат само за справяне с непосредствените предизвикателства „тук и сега“, както правят повечето други животински видове.
Така че да заложим на емоциите, за справяне с рационални предизвикателства, (каквото е търсенето на отговори) е доста неадаптивно.
Това ни оставя само отрицателните функции на религиите:
В днешно време религиите имат два много пагубни ефекта върху живота на хората:
1. Религиите пречат на хората да навлязат по-дълбоко в науката, тъй като предоставят привидно задоволителни отговори, по много по-лесен и емоционално-достъпен начин, който не представлява интелектуално предизвикателство за хората и следователно е по-добре приет от масите.
2. Религиите подкрепят племенния живот и разделят обществата (понякога умишлено, понякога като косвен резултат) въз основа на техните религиозни вярвания.
Всички знаем, че най-лесният начин да влезете в спор с някого е, когато „нападате“ неговите вярвания.
Това от своя страна предотвратява всякаква потенциална кооперативност и сътрудничества, които биха били възможни без такова разделение.
Да не говорим за всички политически интереси, които религиите обслужват и всички войни и международни конфликти, оправдани с религиозни аргументи и доктрини.
Вторият ефект, споменат по-горе, е същата причина, поради която мнозина ще приемат лично написаното в тази публикация.
Тъй като атакува директно техните вярвания.
И това може да бъде много проблематично!
В края на краищата цялата ни идентичност е изградена върху нашите вярвания и „не дай си Боже“ нещо да оспорва нашата идентичност – ние ще се борим със зъби и нокти и ще убеждаваме, манипулираме, проявяваме агресия и ще преследваме, само за да можем да запазим идентичността си непокътната…
Ако чувствате, че идентичността ви е разклатена и не успявате отговорите сами за себе си на споменатите в статията въпроси, знайте, че не сте сами! Разклащането на светогледа за нас и другите, за религията и за смисъла на живота са широко разпространени проблеми и най-нормалното нещо е човек да потърси подкрепа за справянето с тях!
Ако смятате, че може би имате нужда от едно рамо, не се колебайте да ме потърсите от тук!
А, ако статията ви е била полезна, споделете я със хората, които смятате, че може да имат полза от нея: