СоциоФункционална Теория – Обяснение на съвременния социален свят, което всъщност звучи смислено

През 1985г. Д-р. Робърт Хоган, Д-р. Уорън Джоунси и  Джонатан Чийк създават т.нар. “СоциоАналитична теория за личността”. В нея, позовавайки се на ключови идеи на Чарлз Дарвин, Зигмунд Фройд и Джордж Хърбърт Мийд, те обясняват по изключително елегантен и достоверен начин защо хората действат по начините, по които го правят.

Те, както и множество други учени и изследователи преди и след тях, разглеждат причинно-следствените връзки в еволюцията на човека. Така достигат до разбиране за човешката природа, което предполага три важни обобщения:

• Тъй като хората винаги живеят в групи, те са по своята същност социални и на дълбоко и несъзнавано ниво се нуждаят от компания, социално приемане и подкрепа, страхувайки се от отхвърляне и изолация.

• Второ, всяка човешка група има йерархия. Това предполага, че на дълбоко и несъзнавано ниво:
  • хората се нуждаят от статус (ранг), защото той позволява по-добър избор на партньори, храна и житейски обстоятелства
  • хората се страхуват от загубата на статус

• И трето, антропологията ни казва, че религията е древна практика и е универсална за всички култури (Хоган и Бонд, 2009). Това предполага, че хората се нуждаят от яснота за това как работи светът и какво е мястото им в него (тоест нужна им е предвидимост). Също така предполага и страх от несигурността и хаоса. Нуждата от предвидимост води до религия, култура и технологии и има очевидно еволюционно значение.

Описаното в теорията подсказва, че на дълбоко и често несъзнавано ниво хората се нуждаят от:

• внимание и одобрение
• статус и власт
• предвидимост, структура и ред в живота им

СоциоФункционалната теория, от своя страна, добавя още две важни обобщения към горните, а именно:

• Нуждата да се грижим за себе си (физически и психически)
• Нуждата да се възпроизвеждаме и да продължаваме вида

Които на свой ред, водят до несъзнаваните нужди от:

• Постоянен стремеж към поддържане на добро физическо и психическо здраве, чрез фокус, обърнат навътре, към нас самите
• Постоянен стремеж към интимност и секс

Така описани, тези пет основни мотива при човешките същества, представляват начина, по който всички хора си приличат (от психологическа гледна точка).

Важно уточнение, което трябва да направим, за да бъдем коректни спрямо психологията като наука е, че описаните пет мотива, са обобщени поведенчески категории на основните общочовешки потребности (повече за тях можете да прочетете тук). Или с други думи – те са обобщени типове поведения (посоки на поведение), които ние осъществяваме, в процеса на  задоволяване на първичните си общочовешки потребности.

Индивидуалните ни различия от друга страна (начинът, по който всички ние сме различни), се проявяват в способността на всеки от нас да “разрешава” тези пет “проблема”.

Тези индивидуални различия до голяма степен оказват влияние на това доколко се проявяваме, като успешно функциониращи индивиди в съвременния социален свят.

Това е важно, тъй като успешно функциониращите хора живеят по-дълъг и по-здравословен живот и са по-способни да се грижат за своите близки, което е определението за “биологична годност” (способността на индивида да оцелее до репродуктивна възраст, да намери половинка и да произведе потомство, което да има шанса да повтори тези стъпки, за да се продължи вида).

По този начин, СоциоФункционалната теория е, на практика, теория за успеха в живота  като цяло, приложима за всеки отделен човек, според неговите индивидуални характеристики и в контекста на заложените конкретни цели.

Хоган, както и други автори преди него, определя личността през две перспективи: идентичност и репутация.

• Идентичността се отнася до това кои си мислим, че сме – с други думи, историята, която ние разказваме за себе си;
• Репутацията се отнася до това как другите ни възприемат – с други думи, историята, която другите разказват за нас

Както д-р. Хоган отбелязва, от гледна точка на съвременния социален свят, това е от изключителна важност поради факта, че днес всичко значимо се случва или при интеракция с другите, или при подготовка за такава, или при справяне с последствията от такава.

Накратко, обяснението звучи така: миналите ни поведения предсказват бъдещите такива. Репутацията, от своя страна, е обобщение на миналото поведение. По този начин, репутацията е най-добрия възможен източник на информация за прогнозиране на бъдещото поведение.

Репутацията, се формира у другите, след всяка интеракция с нас. Което на практика означава, че след всеки допир до “идеята за нас”, ние или трупаме или губиме”точки” в разбиранията на другите. На базата на тези “точки”, в последствие, те избират как да ни възприемат и да се държат с нас. Дали да ни помагат или да ни пречат. Дали да ни промотират или да ни съботират.

Социалните умения превръщат идентичността в репутация. От нас се иска  да успеем да убедим хората в истинността на историята, която разказваме за себе си, те да я приемат за обективна и да започнат на свой ред да я разказват за нас.

За целта са ни необходими много добри социални умения.

В контекста на гореописаното разбиране за репутация, социалните умения най-общо, могат да се дефинират, като способността да се контролират впечатленията, които другите си създават за нас.

Пълният текст на Социоаналитичната теория, можеш да намериш тук: [Hogan, Robert & Jones, Warren & Cheek, Jonathan. (1985). Socioanalytic theory: An alternative to armadillo psychology]

researchgate.net/publication/233743449_Socioanalytic_theory_An_alternative_to_armadillo_psychology

А задълбочен анализ, научна обосновка и практични приложения, описани от самите автори, можеш да намериш тук:

[Hogan, Robert & Blickle, Gerhard. (2016). Socioanalytic Theory: Basic concepts, supporting evidence, and practical implications.]

researchgate.net/publication/303913679_Socioanalytic_Theory_Basic_concepts_supporting_evidences_and_practical_implications

Ако смяташ, че прочетеното е било полезно, помогни ми то да стигне до повече хора, сподели го с другите: