Ценности – Какво всъщност искаме

След като вече обсъдихме свободата и отговорностите идващи с нея, идва момента да си зададем въпросите “Как решаваме кои отговорности бихме били склонни да поемаме и как решаваме какви избори бихме искали да правим?”

Отговорът се крие в ценностите. Ценностите на човек са механизмът, който на дълбоко подсъзнателно ниво предопределя какво искаме и какво би ни донесло удовлетворение и щастие.

За да разберем какво точно се има предвид под ценности, е добре да кажем следното: приемаме ценностите като комбинация от потребности, интереси, предпочитания, мотиви, цели и нагласи, които обясняват нашите желания като цяло и ежедневните ни избори, отразяващи тези желания – или с други думи – какво ни се иска да направим в различните ситуации, как гледаме на света и случващото се в него. Също така – как гледаме на околните и техните поведения, разбирания и взаимоотношенията ни с тях.

Обърнете внимание, че това не са задължително нещата, които всъщност правим, а какво вътрешно ни се иска да направим и би ни направило щастливи и удовлетворени ако се случи. Също така, чрез “осветляване” на ценностите, получаваме добра представа какъв избор бихме направили, когато сме изправени пред дилема, която противопоставя директно две или повече ценности.

Деликатното в случая е, че тези потребности, интереси, предпочитания, мотиви, цели и нагласи не винаги са очевидни за нас – те често “идват отвътре” и обикновено, не осъзнаваме какво ни подтиква към тези конкретни избори.

Така описани, ценностите са тази част от личността, която се формира след раждането ни, в следствие взаимодействието ни със средата, другите, възпитанието и културата с които живеем.

Ценностите са относително стабилен във времето феномен, което означава, че трудно се променят особено след като веднъж са формирани.

Важно уточнение е, че като говорим за трудно-променящ се феномен, говорим за ценностите – така както ги описахме по-горе, но някои от техните съставни части – например интереси, предпочитания, цели и нагласи, са далеч по-гъвкави явления и търпят промяна според обстоятелствата в различна степен.

Събрани накуп, те формират траен конструкт – нещо като основна лична ценност, която ние наименоваме с името на категорията, която я описва – и която отразява вътрешната настройка на човека спрямо това какво би го удовлетворило “по принцип” в живота, на подсъзнателно ниво в контекста на всяко решение.

Ако си припомниш моменти от миналото, когато:

• Сте се скарали с приятели на тема политика
• Ти се е сторил нелеп начина, по който други хора възпитават децата си
• Ти се е сторило изумителен начина, по когито други са подходили към парите си
• Колко странно е било усилието, което някой твой познат е полагал, само и само да го забележат
• Колко важно е било за някой човек задължително да спази семейната традиция – еди-коя-си
• Колко плашливи ти се струват някои хора
• Какво внимание отделят някои хора на външния вид
• Начина по който някои хора се задълбават да ровичкат как работи дадена джаджа
• и много други…

Всички тези поведения, биха могли да ти се струват странни, просто защото твоите ценности са различни…

Съвременната наука подрежда ценностите в десет категории, като начинът, по който се определят и проявяват водещите за конкретен човек  ценности е при противопоставянето им.

В подобен сценарий, по-важната за индивида ценност – надделява.

Различните учени и модели използват различни наименования и механизми на обосновка на категориите ценности, но в основата им стоят сходни явления.

В социофункционалната терапия, ние ги наричаме и разглеждаме както следва:

• Признание – Влечение към слава, популярност и публичност; Потребност да бъдем оценени и признати.
• Власт – Склонността на индивида да търси конкуренция, постижения и да бъде възприеман като влиятелен; Да упражнява контрол над хора и ресурси;
• Хедонизъм – Влечение към забавление, удоволствие, наслада и сетивна удовлетвореност; Цени се индивидуалното приятно прекарване, разнообразието, лесното, свобода за избор относно предизвикателствата, положителни преживявания, чувства и емоции;
• Алтруизъм – Склонността на индивида активно да се грижи и помага на другите;
• Принадлежност (Свързаност) – Склонността на индивида да търси чести и разнообразни социални взаимодействия; и да се стреми към изграждане на мрежи от контакти и търсене на принадлежност към група или организация;
• Традиции и Консерватизъм – Склонност към уредеността (традиции, норми, правила и закони, статукво и йерархия), характеризира се с търсене на  “подходящо / правилно” поведение, и начин на живот организиран около принципност и порядки. Цени се традиционния морал, семейните ценности, историята и нейните уроци, социалните норми на поведение.
• Сигурност – Склонност към сигурността, предвидимостта, и избягването на риск. Характерни са интереси към ред и структура, които предоставят предвидимост. Склонност към начин на живот насочен към минимизирането на рисковете, несигурността и критиката.
• Комерсиализъм – влечение към бизнес дейности, пари, и финансова печалба; заинтересованост към реализиране на печалби, намиране на бизнес възможности и инвестиции, материалистична настройка (но не спрямо вещите заради тях самите)
• Естетика и Креативност – нуждата от креативно самоизразяване, загриженост за външния вид, усещането и дизайна, усет за красота и изкуство, склонност да се подобряват нещата
• Познание, Наука и Технологии – потребността от учене, придобиване на нови знания и разбиране как работят нещата, изследване на света.

(Възможно е да възникнат въпроси за някои ценности които привидно не са включени в модела, като “Свобода”. “Работливост”, Интимност” и др.  Тези ценности се реализират при проявата на описаните по-горе – в зависимост от силните и слаби техни проявления и комбинациите между тях)

Познаването на нашите ценности може да ни помогне да предвидим какво би ни направило щастливи и удовлетворени, давайки ни свободата на избора за осмислени решения и бъдещи отговорности.

Също така ни позволява да осъзнаем какви предразсъдъци ни влияят, на базата на нашата ценностна система, каква култура “създаваме” около себе си и в организациите, които управляваме, какво ни мотивира в работата, връзките и ежедневието, както и как “пречим” на ползотворната си комуникация с другите, поради различията, които ценностите ни дават.

Но тъй като вече споменахме, че осъзнаването и формулирането им е неспецифичен процес за нас самите, хората са създали инструменти, които ни помагат за това. (Свържете се с мен за такъв инструмент)

И понеже ценностите са дълбок подсъзнателен механизъм, това, което човек може да направи по въпроса се свежда до две неща:

• Да изследва и осъзнае личните си ценности
• Когато взема решения и комуникира с другите, да има предвид своите ценности и възможността другите да са с различни такива. Разбирайки това, човек има шанс да си обясни  разминаванията в светогледа, които произхождат от тези различия между него и околните.

След като веднъж сме осъзнали ценностите си, можем до голяма степен да предположим какво би осмислило живота ни във важните сфери:

• В какъв тип среда бихме се чувствали най-добре
• С какви хора бихме се разбирали най-добре и бихме били най-щастливи да се обграждаме
• Какво не харесваме у другите и следователно какви хора да избягваме
• Каква култура бихме създавали за екипите и групите, които управляваме като лидери
• Как да подходим към личното си развитие, за да имаме най-голям стимул за успех
• Към каква работа и бизнес да се насочим
• Как да градим репутацията и публичният си имидж
• Как да подходим към родителските си ангажименти
• Как да се погрижим най-добре за здравето си (физическо и психично)
• Да идентифицираме потенциални сфери, носещи ни риск от психични разстройства

Ако намираш за важно да разбереш кои са твоите водещи ценности, свържи се с мен и с помощта на специален инструмент за психологическо тестиране, ще разберем…

Ако смяташ, че прочетеното е било полезно, помогни ми то да достигне до повече хора, сподели го с другите: