Психични разстройства

Психолозите дефинират психичните разстройства най-общо, като психологическа дисфункционалност у човека, свързана с дистрес или увреждане и неспецифична реакция у него (от гледна точка на културните и общоприетите социални норми).

Когато мислим в посока дали нещо е симптом на психично разстройство, можем да се насочим към т.нар. “3 Д-та”:

• Дали явлението прави индивида психично дисфункционален (Психичната дисфункция се отнася до нарушения във функционирането и способността за интелектуална дейност (осъзнаване и разбиране), емоциите или поведението на индивида;
• Дали явлението е стресиращо или ограничаващо за самия индивид и за околните;
• Дали явлението е свързано с нетипична или отклоняваща се от нормите реакция към околния свят и другите;

В съвременната наука и практика се налагат две международни системи за класификация на психичните разстройства – Международната класификация на болестите (МКБ) и Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства.

• Международната класификация на болестите (на английски: International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems (ICD)) е предложена от Световната здравна организация и представлява класификация на всички болести. Действа 10-ата ревизия (МКБ-10) предложена през 1996 г., като глава 5-та от нея е посветена на психичните заболявания.

• Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства (на английски: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM)) e предложено от Американската психиатрична асоциация (на английски: American Psychiatric Association). Досега има разработени 5 версии, като в момента действа последната 5-та версия, известна, като DSM-V.

Двете системи (макар и с някои различия и нюанси) описват сходни състояния и разстройства.

Теориите и изследванията за произхода и причинно-следствените зависимости около  психичните разстройства варират, като често причините за тях се свеждат най-общо до пет:

• Физиологични: Генетични унаследявания и изменения, физиологични трансформации и увреждания на невронната мрежа и мозъка вследствие на травми и контузии;  Биохимични и/или автоимунни трансформации вследствие взаимодействие със средата и др.
• Социално-поведенчески: Вследствие на интеракцията с другите и неспособността за справяне с тревожността, стреса и въобще изискванията, произтичащи от интеракцията със социума и културата.
• Произтичащи от неспособност/невъзможност за трайно задоволяване на основните човешки потребности: Вследствие на трайно разминаване между потребностите и реалността в живота на индивида.
• Произтичащи от едно или последователност от различни травмиращи и/или стресиращи събития в живота на индивида. 
• Произтичащи от трайно разминаване между индивидуалните ценности на индивида и възможността за “задоволяването” им в живота му. (Aко например основна ценност за индивида е свързаността/принадлежността, но той/тя е с подчертано интровертен характер, много е възможно това да доведе до психично разстройство (особено в случаите, когато индивидът не е успял да придобие необходимите компетенции за справяне с междуличностните ситуации)

Психичните разстройства се разглеждат като разстройства на мозъчните вериги, вероятно дължащи се на сложно взаимодействие между генетични фактори и личен опит в живота на човека.

В крайна сметка, психичните разстройства пречат на нормалното функциониране на индивида в съвременния социален свят. По тази причина, те трябва да бъдат идентифицирани колкото се може по-рано и да бъдат подобаващо адресирани.

Ако намираш за важно да разбереш дали имаш проявления или наченки за някакви психични разстройства, свържи се с мен и с помощта на специален инструмент за психологическо тестиране, ще разберем…

Ако смяташ, че прочетеното е било полезно, помогни ми то да достигне до повече хора, сподели го с другите: