Личностни характеристики – вътрешни импулси за определени поведения в различните ситуации

Личностните характеристики са съществена част от нашата психика. В социофункционалната методология, разглеждаме личностните характеристики, като “предиспозиции” за определени поведения, или с други думи – какво “ни идва отвътре” да направим в различните ситуации.

Различните автори, психологически школи и техните теории често разглеждат личностните характеристики през различни призми и дават различни “прочити” и виждания по темата, които в много случаи се допълват. Социофункционалната методология си поставя за цел да използва това познание, обединявайки допълващите се възгледи и научни доказателства, за да даде една смислена основа, на базата на която разбирането за личностните характеристики да стане по-достъпно за хората, които не се занимават професионално с психология.

По тази причина ще кажем, че личностните характеристики представляват конструкт, който е изграден от две части: вродена и заучена.

• Вродената част можем да наричаме темперамент.
• Заучената (през най-ранните детски години) част можем да наричаме характер.

Заедно, тези две части формират личностните характеристики.

За да внесем допълнително разбиране за смисъла на личностните характеристики, бихме казали така:

Ако общочовешките потребности/нужди (описани в предходната глава) представляват това, което ни е заложено като биологичен вид да се стремим всячески да постигнем, то личностните характеристики са начина, по който природата ни е “въоръжила” да го постигнем. Иначе казано, импулси за специфични поведения, които да ни “отведат” до задоволяване на потребностите.

Личностните характеристики са траен, почти непроменлив конструкт, който е с нас през целия ни живот. На практика, вродената част никога не се изменя, освен ако не настъпи сериозна физиологична промяна у индивида (например травма, психично разстройство или друга аномалия с трайни функционални последици за човека). 

Заучената част, или с други думи характерът, търпи известна промяна, в зависимост от начина, по който се е стекъл животът на човека. Затова е добре човек който има интерес да осъзнае личностните си характеристики, да ги анализира регулярно чрез съответните инструменти.

Има три други фактора, обаче, които имат голямо значение за начина, по който се държим в различните ситуации. Това са:

• Житейският опит – това което сме научили през живота си и уменията ни да се контролираме, произхождащи от него
• Изискванията на различните ситуации. Поведенията рядко са извадени от контекст. Обикновено се държим по определен начин спрямо конкретна ситуация и тя има значение за това как ще се държим. В допълнение, конкретните ситуации често са част от по-широк контекст (например професия, взаимоотношения с близки и/или познати, култура в която живеем).
• Целите, които сме си поставили. Независимо, че имаме определени импулси за поведения, често осъзнаваме, че други поведения биха имали по-голям шанс да ни отведат до заложените цели, и следователно реализираме тях.

Въпреки тези фактори, импулсите ни да се държим по определен начин носят своята тежест. Ако дълго време се налага да реализираме поведения, които са в разрез с това, което ни идва отвътре, резултатът е психическо натоварване и износване, стрес и трайно неудовлетворение от живота, а те, от своя страна, често имат негативни физически проявления.

Разбирането за личностните характеристики е важно по още няколко причини:

• То ни позволява да осъзнаем как имаме склонност да се държим в определени ситуации, което ни дава властта да направим осъзнат избор дали да реализираме тези поведения следващия път, когато попаднем в подобни ситуации.
• Това, от своя страна, ни дава страхотен метод за управление на репутацията (виж главите от Част 1).
• Осъзнавайки личностните си характеристики, придобиваме реална представа за силните и слабите си страни в контекста на различните ситуации от живота. Или с други думи, за какво ставаме или за какво – не. Разбираме също какъв е потенциала ни за реализация в различните направления – било то работа, връзки, хобита или родителство, например.
• Разбирайки силните и слабите си страни, можем да направим своя избор в каква посока бихме искали, и по-важното – бихме могли да се развиваме. За какво ставаме и кое е по-добре да делегираме другиму.
• Също така ни позволява да предвидим евентуални поведения на другите в определени ситуации, или поне какъв би бил вътрешният им подтик. Което е важно в ситуации, когато трябва да вземаме решения относно други хора (например, дали да ги наемем на работа или не, дали и в каква насока да ги развиваме, дали и доколко имат лидерски потенциал, и т.н.).

Съществуват различни методи за идентифициране, описание и анализ на личностните характеристики на човека. Един от най-наложилите се е “5-факторният модел”, при който личностните характеристики се групират в няколко основни групи.

Социофункционалната методология използва подобен метод за идентифициране, описание и анализ на личностните характеристики, който дава добра представа както за самите характеристики, така и за последиците от тях в реалния живот на хората.

С други думи, това, че знаем какви са личностните ни характеристики само по себе си не ни носи много информация. Реалните ползи идват, когато тези характеристики са описани чрез свързаните с тях поведения и с начините, по които другите хора възприемат тези поведения, а оттам и с отражението им върху репутацията ни.

Ако считаш за важно да идентифицираш и анализираш своите личностни характеристики, свържи се с мен и с помощта на специален инструмент за психологическо тестиране, ще го направим…

Ако смяташ, че прочетеното е било полезно, помогни ми то да стигне до повече хора, сподели го с другите: