Научния подход в личностното развитие:

Отключване на потенциала чрез психологическо профилиране

Акценти:

Значимостта на личността и връзката й с човешка ни природа, а оттам и с нашия живот

Както става ясно от Социо-Функционалната теория за човешката природа, всички ние се раждаме с определени дадености и развиваме различни характеристики през ранните и нетолкова ранните години от своя живот.

Тези характеристики формират нашата човешка природа и до голяма степен ни предопределят нещата, които правим.

Индиректно, те са причината хората да гледат на нас и да ни преценяват по начините, по които го правят. Което, от своя страна, води до допълнителни последици за живота ни.

Това ни навежда на мисълта, че нашата човешка природа има огромно значение за успеха или, съответно, провала ни в съвременния социален свят.

Осъзнавайки значимостта й, не ни е трудно да стигнем до идеята, че може би полагането на усилия за развитието на нашата човешка природа, би било смислен стратегически ход.

Важно уточнение, което следва да направим тук е, че голяма част от съществуващите психологически теории разглеждат личността като комбинация от темперамент и характер, изключвайки от нея други важни характеристики, като ценностите например.

От гледна точка на разбирането за личността на човека, това е нефункционално, тъй като науката съди за личността на човека на базата на поведенията, които той демонстрира и прилага консистентно в сходни типове ситуации.

Ценностите, от своя страна, се реализират в реалния свят по същия начин – чрез поведенията на хората. С други думи, нелогично е да говорим за проявленията на личността (темперамент+ характер), без да вземаме предвид водещите ценности на човека.

В тази връзка, за да бъде осъществено истинско личностно развитие, следва да се работи с всички конструкти от човешката природа, а не само с темперамент и характер.

По тази причина, оттук нататък, когато говорим за личност и за развитие на личността, ще говорим за развитие на пълния набор от характеристики на човешката природа, а не само за темперамент и характер.

За да бъде напълно ясно, ето кои са те:

Емоционални механизми
Интелектуални механизми
Физиологични механизми
Междуличностни механизми
Социални тенденции
Адаптивни навици
Маладаптивни поведения
Ценности (Вярвания + Нагласи + Предпочитания + Интереси)

Ползите – Защо всеки човек се нуждае от развитие на своята личност?

Опитайте да си спомните за някой случай, когато сте се подразнили от начина, по който се развива сценарият на живота ви. С други думи, когато нещата не са се получавали така, както ви се е искало, и то не за ден или два.

Това може да е бил случай, свързан с отношенията ви с любимия човек…
Или с родителските ви усилия спрямо децата ви…
Може да са били трудности при израстването ви в кариерата…
Или с неуспехи около развитието на бизнеса ви…
Може да се е проявило под формата на обтягане на взаимоотношенията ви с приятели или колеги…
А може и да сте преминавали през периоди на стрес и психическо натоварване, трайно влошили здравето ви…
Може също да е било при период на финансови затруднения и недоимък…

Независимо под каква форма се е проявило това при вас, подобни преживявания могат да бъдат изключително неприятни, особено ако са по- дълготрайни.

Създават у нас трайно чувство на неудовлетворение и дори фрустрация, а след време откровено ни пречат да сме щастливи.

За жалост, не са редки случаите когато се стига и до по-сериозни проблеми като депресия и болести.

Как бихте се почувствали, ако разберете, че в 100% от случаите причина за тези периоди на неуспехи и фрустрация е била вашата личност?

По-конкретно – начините, по които характеристиките на личността ви не са успели да ви доведат то целите ви или дори са ви попречили

Именно тук се корени нуждата от развитие!

Истината е, че ако искаме да станем по-успешни в справянето с предизвикателства, постигането на цели и удовлетворяване както на своите, така и на потребностите на близките ни, трябва да направим нещо.

И това нещо обикновено е да се развием.

Но какво точно да развием? – ще попитате.

Как точно да разберем кои от тези наши характеристики ни подливат вода?

Така стигаме до нуждата от научен подход, който да ни даде отговор на въпроса “Какво да развием?

Психологическото профилиране е начинът, по който можем да “осветлим” проявленията на характеристиките на нашата човешка природа и реално да разберем коя от тях – какво влияние оказва на нашия живот и на този на околните. Това от своя страна, ни дава шанс да начертаем ясен път за развитие пред себе си.

Защото, ако се замислим, повечето от нас са преминавали през всякакви курсове, тренинги и обучения, изградени по общ начин, създадени така, че да служат на максимално голям брой хора.

Това, обаче, не разрешава нашите конкретни проблеми. Тези обучения може въобще да нямат връзка с нашите ситуации, тъй като са фокусирани върху теми, които не са непременно истински проблематични за нас.

И още нещо – те най-често са насочени към изграждането на знания и умения за разрешаването на конкретни проблеми, било то практически или социални, а не към развитието на нашите личностни характеристики.

И така фрустрацията и неудовлетворението не изчезват, а остават нежелан спътник в живота ни.

Рисковете. До какви проблеми може да доведе липсата на развитие?

Всички сме чували максимата, че който стои в зоната си на комфорт и не се развива, всъщност деградира.

Но единственият начин да разберем какво всъщност означава тя е да обмислим какво рискуваме, ако не полагаме усилия да се развиваме.

И тъй като един от основните принципи в личностното развитие е използването на конкретика, нека разгледаме рисковете в контекста на всяка от основните житейски сфери:

Любов, Връзки и Интимност: Рискът да не успеем да изградим качествена, дългосрочна връзка с правилния за нас човек, която евентуално да прерастне в здраво и сплотено семейство;

Родителство: Рискът да не съумеем да отгледаме здрави и високофункционални деца, които да получат добри шансове в живота;

Работа, Кариера и Бизнес: Рискът да не разбираме и използваме собствените си силни и слаби страни и да не развием своите таланти, което би ни попречило да изберем правилната за нас кариера и да сме истински успешни в работата, обричайки ни на посредственост;

Здраве: Рискът да не разбираме собствените си потребности, което би засилило значително и трайно нивата ни на стрес, увреждайки здравето ни;

Приятелства, Социални контакти и Репутация: Рискът да изградим трайно негативно впечатление за себе си у другите без дори да го осъзнаваме и така да останем без приятели и без хора, на които да разчитаме;

Социален статус и Конкурентоспособност: Рискът трайно да отпаднем от социалната конкуренция, което директно води до значително по-малък достъп до ресурси, възможности и потенциални партньори;

Ресурси: Рискът да не успеем да постигнем трайно финансовия стандарт на живот, който бихме искали;

Това са само част от рисковете, на които човек се обрича, ако спре да се развива в съвременния забързан свят!

Приемайки, че вече сме на една вълна за значимостта на личностното развитие, е време да си поговорим за това как точно се случва то.

Научният подход в личностното развитие, може да бъде сведен до 4 етапа:

1. Анализ на нуждата от развитие и определяне на целта. В общия случай, личностното развитие не се случва само за себе си, а има крайна цел. С други думи, не се развиваме заради самото развитие, а за да постигнем нещо. В тази връзка, първата стъпка от процеса на личностно развитие е идентифициране на конкретната цел, за постигането на която ще преминем през процес на развитие. Тази стъпка е ключова и по още една причина: за различните цели човек има нужда да развива различни характеристики от личността си. Ако няма цел, тогава няма ясен отговор на въпроса “Какво да развивам?”

2. Анализ човешката природа на човека, преминаващ през програмата за развитие. Тази стъпка представлява процес на задълбочено психологическо профилиране, позволяващ да бъдат осветлени характеристиките (и техните проявления) на неговата личност.

3. Осветляване на значимите характеристики в контекста на заложените цели. След като веднъж се е профилирал, човекът има отговор на въпроса: “Какви са конкретните проявления на моята личност?” Предстои му да идентифицира кои от тези проявления имат връзка с постигането на заложените в първа стъпка цели и следва да бъдат развити, както и да планира процеса по развитието им в правилната последователност;

4. Осъществяване на същинския процес на личностно развитие. След като вече има съставен план за развитие, финалната стъпка е същинската развитийна програма.

Същинският процес на личностно развитие

Съществуват много различни модели и методики за развитие на личността.

За да може, обаче, подобен процес да бъде ефективен и преподаваната материя истински усвоена с цел трайно и качествено прилагане в бъдеще, с човекът, преминаващ през процеса на личностно развитие следва да се работи по няколко направления.

Ето ги и тях:

Интуитивна приемливост. Материята трябва да бъде поднесена по интуитивно приемлив начин. За да се случи това, тя трябва да бъде пречупена през призмата на водещите ценности на човека, изпълняващ програмата. Например, ако човекът има водеща ценност “Пари”, програмата за развитие следва ясно да демонстрира как човек би могъл да извлече финансови ползи от наученото и как финансовото му състояние ще се подобри вследствие активното развитие, през което преминава. (Повече за 17-те общовалидни ценности можете да научите от Социо-Функционалната Теория за Човешката Природа). Това може да се случи само, ако човекът е преминал предварително профилиране и водещите му ценности са осветлени и ясни за водещия програмата за личностно развитие. Ако на интуитивно ниво човекът “не е убеден” в значимостта на материята (което е възможно само ако тя резонира с водещите му ценности), дори и да разбира логически казаното, той няма да има дългосрочната мотивация да използва наученото.

Ясно и рационално поднасяне. Материята следва да бъде ясно обяснена и подкрепена с достатъчно рационални, научни и/или логични обосновки, за да може да бъде разбрана и интелектуално приета. Ако човек не разбира в детайл причинно-следствените връзки около материята, способността му да използва наученото ще бъде по-скоро механична/машинална и той няма да успее да се възползва максимално от нея. Това с времето ще доведе до връщане към старите начини на действие.

Обучаване на обучителя. Материята следва да бъде изложена от обучаемия с негови собствени думи пред обучителя с цел проверка усвояването на материала. Способността за артикулиране на наученото е и първият от трите механизми за проверка на наученото.

Поведенческо въвличане. Материята следва да бъде приложена на практика от човека през действия, имплементиращи изучавания материал в реалния живот, за да се постигне усвояване през опита. Това може да се случи чрез възлагане на упражнения, задачи за домашно и/или практически казуси в реална среда. Прилагането на практика е и вторият от трите механизма за проверка на наученото.

Проверка трайността на промяната – 360-градусова обратна връзка от трети страни

Както стана ясно в началото на тази статия, за личността на човек съдим по неговото поведение. В тази връзка, за да установим промяна в личността му, следва да се опитаме да идентифицираме трайна промяна в поведението му (свързано с характеристиките, претърпели евентуално развитие).

По тази причина, в допълнение към вече споменатите два механизма за проверка на усвояването, следва да добавим и трети, чрез който се установява дали човекът е започнал трайно да прилага усвоеното и дали то е довело до значима промяна в живота му.

Това се случва чрез т.нар. “360-градусова обратна връзка” от трети страни. Чрез нея установяваме дали конкретните поведения (които следва да е усвоил по време на програмата за развитие на личността) са се променили / са се проявили трайно в ежедневието му или не.

Процесът представлява своеобразно допитване до близките на човека, преминал през програмата за развитие. Това най-често са хората, с които той си комуникира ежедневно. Желателно е те да са от различни сфери (колеги, семейство, приятели и т.н.)

Въпросното допитване се случва с предварително подготвени конкретни въпроси, имащи за цел да проверят именно проявленията на характеристиките на личността, за които човекът е преминал програма за развитие.

Важно уточнение е, че анкетираните следва да не знаят предварително нищо за програмата, през която е преминал, нито за конкретните характеристики, за чието развитие той е работил.

Чрез това допитване става съвсем ясно дали в неговата личност е настъпила трайна промяна или той по-скоро продължава да функционира по старому.

С това обяснението за научния подход в личностното развитие се изчерпва.

Ако искате да изградите по-добро разбиране за свързаните процеси, бихме могли да ви препоръчаме да се запознаете по-подробно със споменатия процес на психологическо профилиране.

Можете да направите това оттук.

А ако написаното дотук ви се е сторило смислено, можете да заявите желанието си за психологическо профилиране и/или програма за личностно развитие, като се свържете с мен.

А, ако статията ви е била полезна, споделете я със хората, които смятате, че може да имат полза от нея: