Основни – общочовешки потребности

Природата има собствено мнение относно това, какво ни трябва, за да водим пълноценен, здравословен, продуктивен и удовлетворяващ начин на живот.

Не ни е трудно да си представим, че цветето има нужда от вода и слънчева светлина, за да не увехне, но понякога забравяме, че по подобен начин и ние имаме своите нужди, за да се развиваме и бъдем добре.

Общочовешките потребности, всъщност са нуждите, които всички хора, независимо от пол, раса, етнос, възраст и националност имат, бидейки човешки същества. Те са природно определени, или с други думи  “вписани” в нашият генетичен код.Това означава, че имаме несъзнаван стремеж да ги задоволяваме постоянно. При различните хора различните нужди се проявяват с различна сила и честота, но те винаги съществуват.

В това число влизат както най-първичните нужди, необходими за физическото ни оцеляване и добруване, като вода, храна и подслон, така и набор от такива, които не са толкова очевидни, но са също толкова важни за нашето благополучие – било то физическо или психическо.

Именно поради факта, че не са толкова очевидни, тези фундаментални потребности твърде често в съвременната западна култура, не се третират с вниманието, което заслужават. Или с други думи – обикновено хората не са наясно, че имат тези нужди или как те влияят на тяхното благосъстояние.

Когато тези нужди останат неудовлетворени твърде дълго, можем да изпитаме тревожност, депресия, пристрастяване или някакъв друг емоционален проблем. Тези проблеми, от своя страна,  се развиват и прогресират с течение на времето и могат да доведат до сериозни физически и психични разстройства.

За да обрисуваме правилно картинката, нека кажем така – за да функционира един човек пълноценно, той трябва да задоволява периодично своите първични потребности (нужди) и то да го прави по повече от един начин (да търси задоволяването им на повече от едно място)

В съвременната литература има различни възгледи и описания за точната бройка и описания на първичните потребности, като повечето от тях се припокриват и/или допълват. Науката все още се развива, идентифицира и описва в детайл тяхната същност и значимост. Социофункционалната методология обединява съществуващите възгледи с цел най-изчерпателно разбиране на потребностите. Ето ги и тях:

• Потребност от внимание – както да получаваме, така и да даваме такова.

Прекалената изолация може драстично да повлияе на нашето психическо и емоционално състояние, а оттам и на поведението ни. Всички ние се нуждаем (макар и в различна степен) от редовен качествен контакт с други хора.

• Нуждата за здравословна връзка между физика и психика (мозък-тяло)

Хората често се отнасяме към себе си като към машини. Работим в обедните почивки, след работно време и през уикендите. Спим твърде малко, ядем боклуци в движение, пропускаме спорта и се “подкрепяме” с енергийни напитки. Но пренебрегването на правилното хранене, сън, почивка и упражнения в дългосрочен план води до физически заболявания и психологически проблеми предизвикани от стрес.

От друга страна, способността ни да “си угаждаме”, да доставяме наслада на сетивата си и да си набавяме приятни преживявания е част от положителната страна на тази монета. Никога няма да сме се погрижили по най-добрия възможен начин за телата и умовете си, само чрез избягване на негативни обстоятелства и влияния. Трябва да обърнем внимание и на набавянето на положителни такива. 

• Нуждата от цел, структура, предвидимост и смисъл в живота

Необходимостта от предвидимост и ред има дълга история в психологията. Павлов (1927 г.) показа, че кучетата стават невротични, когато от тях се изисква да действат т в непредсказуема среда и обстоятелства.  Хеб и Томпсън (1954) посочват, че шимпанзетата имат силна нужда за предсказуемост, имат висока чувствителност към малки промени в поведението на другите и се разстройват и дразнят, когато другите се отклонят дори леко от нормалното си поведение.

Теорията за конструктите на личността на Джордж Кели (1955) започва с предположението, че хората трябва да могат да предсказват как другите ще им реагират. Не на последно място, ключовата концепция на Дюркхайм (1897 г.), се отнася до психологическите изживявания на хората, в контекста на беззаконието (описано като липса на обичайните социални и/или етични стандарти у индивида или групата) –  когато животът им вече няма смисъл в традиционния смисъл. Или с други думи – концепцията за беззаконието предполага, че хората се нуждаят от предвидимост и смисъл, предоставени от установена култура, традиции и норми.

В същото време, съществува и силно негативно напрежение, свързано с необходимостта от смисъл –  хората го искат и търсят, а дали такова нещо съществува е под въпрос.

Вследствие на описаните неща, хората имат вродена способност да идентифицират, анализират и въображаемо разрешават проблеми. Ако човек е лишен от удовлетворението, което идва от изпълнението на задачи и постигането на различни цели, то може да започне да създава свои собствени проблеми. (поради факта, че постоянно търси смисъл, а такъв привидно няма)

Всички ние имаме нуждата да работим за нещо. Това дава възможност за изява на нашето въображение и надежда за бъдещето, вместо да се отдаде на избягване, страхове, тревоги и изграждане на деструктивни концепции.

Често, хората със силно изразяване на тази потребност прибягват към религията, тъй като тя дава “удобното” разбиране, че има висша сила, смисъл и план зад привидната несвързаност, безсмислие и хаос. Религиите, сами по себе си са добри в това, да дават някаква структура и обяснение на живота, за съжаление обаче, в исторически план, често са използвани за зловредни цели и интереси. В допълнение, макар и да имат способността да осмислят живота по свой си начин, те реално не носят истинска предвидимост за света и околните, което само по себе си ги прави неефективно “решение” за успешно финкциониране в съвременния социален свят. (Ако все пак чувствате нуждата от религия, обърнете внимание на следващата потребност, за нея, религията може да бъде потенциално решение)

В организационен контекст, начина за “доставяне” на смисъл и цел за хората е въвличането им в “голямата картинка – или с други думи – предоставя се информация как ежедневната им работа е свързана с голямата цел на организацията  и как действията им директно я приближават към успеха. 

• Необходимостта от принадлежност към някаква общност и даване на принос към нея.

Тази основна потребност ни дава основание да сме над нашите лични нужди. За това е доказано, че носи директни ползи за имунната ни система, психичното здраве и щастието. Всичко, което отделя фокуса от нас самите, в полза на другите, има подобен ефект, независимо дали е религия, клубове по интереси или благотворителна дейност.  

• Необходимостта от предизвикателство и креативност 

Опитайте нещо ново. Изследвайте. Учете. Подобрете съществуващите си умение. Без чувство за напредък и постижения, можем лесно да се почувстваме безполезни, сякаш няма причина за нашето съществуване. Скуката може да да накара живота да се чувства безцелен и апатичен. Всички ние трябва да излизаме от зоната си на комфорт (без да сме стресирани)

В основата на търсенето на предизвикателство и креативност стои желанието за собственото ни усъвършенстване и подобряване на обграждащия ни свят. То ни позволява да виждаме потенциала си като неограничен и непрекъснато да се стремим да усъвършенстваме уменията си чрез учене и практика. То ни задвижва в опитите да градим и оптимизираме средата и процесите.

Често наградите, които получаваме, са по-маловажни от самия процес на непрекъснато усъвършенстване и подобряване.

• Нужда от интимност

Всички имаме нужда от поне един човек, с когото можем да споделим своите идеи, надежди, мечти, страхове, притеснения и не на последно място, еротични фантазии. Някои хора са в състояние да изпълнят тази нужда, като говорят с любим домашен любимец 🙂 , но повечето от нас имат нужда от малък кръг от любящи и подкрепящи приятели, партньори и/или семейство.

• Потребност за контрол 

Историята е пълна  с примери както за хора оцелели изтезания,  преминавайки през такива, преживели най-различни житейски несгоди и премеждия и стигайки до потърпевши на уволнения и раздяли. Въпреки всички тези житейски драми, неизменно онези, които са в състояние да поддържат чувство за контрол някъде в живота си, докато преживяват трудните мигове, са именно хората, които съумяват в края на краищата да излязат успешно от трудностите и да продължат напред.

Чувството за контрол трайно намалява стреса и тревожността. Колкото и малко и незначително да е, на фона на трудностите, през които човека преминава, то му позволява да намери сили да продължи, вместо да приеме че трудността е непреодолима и да се предаде.

• Потребността от разнообразие

Еднообразната и еднотипна работа, взаимоотношения и ежедневие са в състояние да “влудят” и най-неемоционалните от нас. Новото, различното, преоткриването на света и усещанията от него са нещата, които правят живота пъстър и интересен. Всички ние се чувстваме “истински живи, когато изпитваме различни чувства и емоции. А споменатата пъстрота и интересност на света са това, което предизвиква тези емоции и чувства у нас.

• Нуждата от статус,  значимост и признание

Важно е да се чувстваме значими и не трябва да се срамуваме да имаме това желание. Нуждата от статус означава различни неща за различните хора и не се удовлетворява само чрез добре платена работа. За някои може да е достатъчно чувството, че са признати като добра баба, родител, син или дъщеря. Други може да търсят признание в спорта или в успехите си с противоположния пол… Общият знаменател, обаче винаги е един и същ – наличието на външно потвърждение за нашите успехи.

Много често, различни разрушителни и/или проблематични поведения всъщност са плод на неумели опити за набавяне на признание и статус.

• Потребността от успешност, реализация и напредване в живота

Всеки от нас има нуждата да вижда, че усилията му се увенчават с успех. Че не са били напразни. Че това, което прави му помага да се придвижва в “правилната” за него посока. И докато потребността от признание е насочена към нуждата ни да виждаме “в очите на другите” и от средата, собствената си значимост, то потребността от напредване в живота е насочена към нашето вътрешно усещане за това доколко това, което правим има смисъл и ни води там, където искаме.

• Потребността  от безопасност и сигурност

Макар и в различна степен, всички имаме нужда да се чувстваме сигурни и в безопасност за нас и близките ни.

Когато средата ни е несигурна, непредсказуема или дори опасна, психичното ни здраве може да пострада. Тази потребност е повлияна  от финансовата сигурност, здравето, физическата безопасност и от това колко добре отговаряме на другите ни основни нужди.

С други думи – докато не подсигурим сигурността си, нямаме капацитета да се погрицим за останалите си потребности (човек, който се страхува за живота и прехраната си не мисли как да се забавлява например.)

• Потребността от автономност (често разбирана като свобода)

Автономността е необходимостта да насочваме собствения си живот, по начин, който намираме за добър и подходящ за нас. Тя е свободата, след като разбираме нещата, да избираме какво правим, как го правим, кога го правим и с кого го правим. Задоволявайки тази потребност, си набавяме усещането, че сме достойни човешки същества, способни да функционират сами, независимо от другите. Тя ни прави завършени хора. 

Важен момент при разбирането на първичните потребности е идеята, че трайното незадоволяване на тези потребности има потенциала да доведе до психични разстройства (виж глава “Психични разстройства”).

Както споменахме по-рано, макар и характерни за всички нас, често тези потребности не са очевидни и всички ние не мислим за тях на ежедневна база. По тази причина, често е трудно да се установи, че даден проблем се корени в незадоволяването на определена потребност. За тази цел науката разполага с инструменти за идентифициране на незадоволените потребности, както и психологическо консултиране и терапия.

Ако считаш за важно да идентифицираш и анализираш своите първични потребности и степента, до която успяваш да ги задоволиш на този етап от живота си, свържи се с мен и с помощта на специален инструмент за психологическо тестиране, ще го направим…

Ако смяташ, че прочетеното е било полезно, помогни ми то да стигне до повече хора, сподели го с другите: