Психологическа зрялост. Психологически права.

След като разгледахме по какво всички хора си приличат и по какво се различават от психологична гледна точка, и след като уточнихме, че свободата в съвременния социален свят има смисъл да се разглежда само през призмата на отговорностите, които сме склонни да поемаме, е време да обърнем внимание на “спояващото звено” – това, което позволява на един човек да разбере, приеме и заживее в мир  с така описаните явления.

Това е “психологическата зрялост”. Тя ни позволява да осъществяваме поведенията, които са необходими в дадената ситуация, независимо че нямаме вътрешния импулс да направим това. Или с други думи, да се контролираме.

На практика, психологическа зрялост е способността на човек да произвежда ситуативно адаптирани поведения, независимо от вътрешните му импулси.

За целта, той трябва да бъде способен да разбира и използва следните фактори:

• Своята идентичност и репутация
• Обкръжаващата среда и зависимостите, произтичащи от нея
• Другите хора, поведенията, които проявява спрямо тях и взаимоотношенията, които тези поведения формират.

В допълнение, основно изискване и необходима предпоставка за това, да бъдем психологически зрели е необходимостта от основа, върху която да стъпим, изграждайки разбиранията си. Такава основа могат да ни дадат психологическите права. Психологическите права са социално признати човешки права, които всички ние имаме, дотолкова, доколкото при прилагането им не противоречим на други формални и неформални права, закони, правила и норми. 

Въпреки приемането им от западния свят, е важно да посочим, че не всички нации, народи, етноси и религии приемат и изповядват всички тези права. Някои култури имат различен поглед върху това какво е “ОК” и какво не е за един човек да вярва, прави и изисква от околните.

• Да бъдем третирани като равни, независимо от пол, раса, възраст, етнос, религия, сексуална ориентация, недъзи и/или увреждания, или каквито и да било други физиологични различия.
• Да бъдем третирани с уважение, като пълноправни и способни човешки същества
• Да избираме как да прекарваме времето си
• Да имаме свободата да изразим какво искаме
• Да поискаме обратна връзка за неща като представянето ни, поведението ни или имиджа ни
• Да бъдем изслушвани и вземани насериозно
• Да имаме мнение
• Да имаме политически убеждения 
• Да плачем
• Да правим грешки
• Да можем да казваме “НЕ” без да се чувстваме виновни за това
• Да можем да изразяваме нуждите си
• Сами да си задаваме приоритетите
• Да изразяваме чувствата си
• Да казваме “ДА” на себе си, без да бъдем възприемани за егоисти
• Да променяме мнението и нагласите си
• Да се проваляме от време на време
• Да казваме “не разбирам”
• Да правим логически необосновани изказвания, без да има нужда да се оправдаваме за тях.
• Да поискаме информация.
• Да бъдем успешни.
• Да изразяваме вярванията си.
• Да се придържаме към собствените си ценности.
• Да си отделяме колкото време ни е нужно за важните решения.
• Да отказваме да споделим информация и да дадем мнение
• Да поемаме отговорност за решенията си.
• Да имаме уединение.
• Да признаем, че не знаем.
• Да се променяме и развиваме като човешки същества.
• Да избираме дали да се въвличаме в чуждите проблеми или не.
• Да откажем отговорност за чуждите проблеми
• Да се погрижим за собствените си нужди.
• Да имаме време и място за усамотение.
• Да бъдем независими от другите.
• Да сме съдници на собствената си работа.
• Да избираме как да се държим/да отговаряме  във всяка дадена ситуация.
• Да не се налагаме на другите.
• Да бъдем такива, каквито ние искаме да бъдем, а не такива, каквото другите искат от нас да бъдем

Важно уточнение в контекста на свободата и отговорността е, че всички гореописани психологически права живеят именно в контекста на готовността ни да поемаме отговорност за последиците от тези права. Това, че имаме дадено психологическо право, ОПРЕДЕЛЕНО НЕ значи, че трябва на всяка цена да го преследваме и да се стремим да го реализираме. Това, което би трябвало да ни??? за това кои от тях да преследваме и кога, са личните, груповите и организационните цели, които си поставяме, както и изискванията на ситуацията, средата и социума в които оперираме.

Второто важно уточнение, което трябва да направим е, че склонността ни да използваме тези психологически права често може да бъде в разрез с изграждането и поддържането на оптимални взаимоотношения с другите хора (виж глава 1). Именно по тази причина е важно да разбираме какви взаимоотношения търсим и с кои хора в контекста на заложените ни цели.и.

Ако смяташ, че прочетеното е било полезно, помогни ми то да достигне до повече хора, сподели го с другите: