СОЦИОФУНКЦИОНАЛНА ТЕОРИЯ

• Първо, тъй като хората винаги живеят в групи, те по своята същност са социални и на дълбоко и несъзнавано ниво се нуждаят от компания, социално приемане и подкрепа, страхувайки се от отхвърляне и изолация;

• Второ, във всяка човешка група има йерархия. Това предполага, че на дълбоко и несъзнавано ниво:
  • хората се нуждаят от статус (ранг), защото той позволява по-добър избор на партньори, храна и житейски обстоятелства;
  • хората се страхуват от загубата на статус;

• И трето, антропологията ни казва, че религията е древна практика, даваща отговори и смисъл за живота и е универсална за всички култури (Хоган и Бонд, 2009). Това предполага, че хората се нуждаят от яснота за това как работи света и какво е мястото им в него (тоест, нужна им е предвидимост). Също така предполага и страх от несигурността и хаоса.

Нуждата от предвидимост води до:

• религия: духовните правила, организиращи нуждата от висш смисъл;
• култура: неформалните правила, организиращи групите хора;
• технологии: научния прогрес, онагледяващ смисленото развитие на света;

Това означава, че нуждата от предвидимост има еволюционно значение за хората.

Описаното в теорията подсказва, че на дълбоко и често несъзнавано ниво, хората се нуждаят от:

• внимание и одобрение;
• статус и власт;
• предвидимост, структура и ред в живота им;

СоциоФункционалната теория, от своя страна, добавя още две важни обобщения към горните, а именно:

• Нуждата да се грижим за себе си (физически и психически);
• Нуждата да се възпроизвеждаме и да продължаваме вида;

Те, на свой ред, водят до несъзнаваните нужди от:

• Постоянен стремеж към поддържане на добро физическо и психическо здраве, чрез фокус, обърнат навътре, към нас самите;
• Постоянен стремеж към интимност и секс;

За да обобщим, всико се свежда до пет основни, общочовешки мотива:

1. Стремеж да напредваме в живота;
2. Стремеж да се разбираме с другите;
3. Стремеж да си обясняваме света и да търсим структура и смисъл;
4. Стремеж да се грижим за себе си (физически и психически);
5. Стремеж да продължим вида;

Така описани, тези пет основни мотива при човешките същества, представляват начина, по който всички хора си приличат (от психологическа гледна точка).

Важно уточнение, което трябва да направим, за да бъдем коректни спрямо психологията като наука е, че описаните пет мотива, обобщават основните общочовешки потребности (повече за тях можете да прочетете тук). Или с други думи – това са общи посоки на поведение, които ние осъществяваме, в процеса на задоволяване на първичните си общочовешки потребности.

Индивидуалните ни различия от друга страна, се проявяват в способността на всеки от нас да “разрешава” тези пет “проблема”.

Тези индивидуални различия, до голяма степен оказват влияние на това, доколко се проявяваме като успешно функциониращи индивиди в съвременния социален свят.

Това е важно, тъй като успешно функциониращите хора живеят по-дълъг и по-здравословен живот и са по-способни да се грижат за своите близки, което е определението за “биологична годност” (способността на индивида да оцелее до репродуктивна възраст, да намери половинка и да произведе потомство, което да има шанса да повтори тези стъпки, за да се продължи вида).

Следващото важно допълнение, което СоциоФункционалната теория дава спрямо СоциоАналитичната, е разбирането, че различните сфери в живота на човек (работа, семейство, свободно време, забавления, здраве, хранене, спорт и др.) са взаимносвързани и оказват пряко влияние една върху друга. За разлика от вижданията на Хоган и компания (които слагат ударение върху професионалния живот и лидерството), СоциоФункционалната теория застъпва тезата, че за да функционира продуктивно човек в съвременния социален свят, фокусът не трябва да е основно върху професионалната част от живота, а поравно между всички и усилията за развитието и добруването на всеки човек, трябва да бъдат насочени успоредно към всички.

По този начин, СоциоФункционалната теория, е на практика, теория за успеха в живота като цяло. Тя е приложима за всеки отделен човек, според неговите индивидуални характеристики и в контекста на заложените конкретни цели.

Хоган, както и други автори преди него, определя личността през две перспективи: идентичност и репутация.

• Идентичността се отнася до това кои си мислим, че сме – с други думи, историята, която ние разказваме за себе си;
• Репутацията се отнася до това как другите ни възприемат – с други думи, историята, която другите разказват за нас;