Емоции. Същност. Функция. Значение. Проявление.

Емоциите не са ни враг.

Те имат конкретна еволюционно-биологична функция и можем да ги използваме, вместо да ги потискаме и да се опитваме да се отървем от тях.

Емоциите са пряко свързани със способността ни да задоволяваме основните си общочовешки потребности, както и да управляваме процесите в живота си в унисон с ценностите ни.

Te са вътрешна реакция у човека, вследствие досега му с околния свят и/или вътрешните му мисли, която реакция отразява доколко, към дадения момент:

• Потребностите се удовлетворяват или не;
• Ценностите  му  (ценности, убеждения, нагласи и предразсъдъци) са удовлетворени или не;

При адекватно удовлетворяване, изпитваме положителни емоции, при неадекватно – отрицателни.

Емоциите имат 3 основни характеристики:

• Заряд – положителен, отрицателен или неутрален
• Посока – Изпитваме емоции спрямо конкретно нещо/човек/събитие/мисъл/идея – пораждащи емоцията у нас, а не изобщо.
• Сила – Емоциите варират по сила, което определя вероятността да предизвикат определено поведение у нас: при по-силни, по-вероятно.

Важно уточнение, което трябва да внесем е, че между емоции и чувства има разлика, но тя далеч не е категорична и по тази причина науката използва обобщен термин: “Емоционални преживявания”  

Ето някои разлики между емоции и чувства:

Казахме, че емоциите наша вътрешна реакция на околния свят или мислите ни…

Как, обаче, се осъществява връзката между света, мислите ни и емоциите?

Чрез сетивата.

Информацията, “влизаща” през сетивата, минава първо през емоционалните центрове (различни невронни мрежи в мозъка и тялото ни) и чак след това достига до логичните. Измерено в истинско време, това става за части от секундата. Тоест, емоциите предхождат мислите.

Мислите, от своя страна, също могат да повлияят на емоциите, което оформя своеобразен затворен кръг, и което често се използва в терапевтичните похвати.

В тази връзка, науката заключава, че всяко наше действие е продиктувано (по-често несъзнателно) от емоционално преживяване. (Неслучайно търговците казват, че хората не купуват логично, а емоционално.)

Така стигаме и до отделните видове емоции.

Чисто лингвистично, в различните езици емоциите са наричани с различни думи. По-голямата част от тях се припокриват, но има и някои различия поради богатството и ограниченията на различните езици.

Удобен похват, който съвременната психология използва, е обобщаването на емоциите в малък брой групи, или т.нар. “Първични емоции”. Те включват всички познати на хората емоции, групирани по общи признаци и проявления.

От еволюционно-биологична гледна точка, в нашият мозък и свързаните невронни мрежи има специални “системи” (или вериги), отговарящи за отделните групи емоции. Няколко утвърдени имена в съвременната психология (Екман, Плутчик, Панксеп, Изард, Левинсън и др.), защитават свои модели за групиране на емоциите.

Социофункционалната рамка приема идентифицираните от Панксеп невронни системи, отговарящи за тези групи, по две причини: изчерпателност и научна обосновка вследствие реални изследвания.

Ето ги и тях:

Често срещано, но неправилно разбиране,  е това, че ние сме отговорни за емоционалните преживявания, които изпитваме. Както става ясно от горната таблица, истината е, че емоционалните преживявания са дълбоко еволюционен механизъм, заложен у нас с цел оцеляване и продължаване на вида. По тази причина, ние нямаме властта да контролираме първоначалните си емоционални реакции. Имаме контрол обаче, над емоциите си, след като веднъж сме ги осмислили и с това можем или да засилим действието им или да ги отслабим, а често и изцяло променим. (вижте глава Емоционална регулация)

Всички човешки емоции се включват в описаните по-горе първични емоционални системи и са управлявани от съответните на тези системи невронни мрежи..

За по-добро разбиране на отделните емоции и съставните такива (комбинации от няколко други), можете да използвате “Колелото на емоциите” на Плутчик:

Добра отправна точка при идентифицирането и различаването на отделните първични групи емоции е склонността на човека (независимо от пол, раса, култура и етнос) да изразява тези групи емоции чрез езика на тялото (най-често чрез лицево изражение, но не само), чрез начина на вокализация (викане, плач и др.) и чрез проява на автоматични/инстинктивни/неосъзнавани реакции на тялото (тикове, тремори, схващания, напрагяния и др).

Поведението ни, или нещата, които правим вследствие на емоциите, са продиктувани от това какви физични процеси активизират в тялото ни тези емоции.

Всичко започва с формирането на определени вещества в тялото ни, вследствие активиращото събитие. Тези вещества активизират “Автономната нервна система” (АНС, позната още като вегетативна нервна система).

Това е онази част от периферната нервна система, която действа като контролен център на тялото. Тази система е до голяма степен неволева и контролира функции като сърдечна честота, храносмилане, дихателна честота, уриниране и др.

Доскоро се приемаше, че АНС има две подразделения: Симпатикова и Парасимпатикова нервна система.

Наскоро беше открито, (Stephen Porges, PhD.-A PolyVagal Perspective) че АНС съдържа допълнителен, трети компонент: социалната нервна система. Именно това новооткрито допълнение към контролния център на тялото ни позволява да “разчитаме” околната среда и да реагираме по подходящ начин на заплахите, както и на поведенията на другите.

Ето накратко за всяка от частите на АНС:

• Социалната нервна система е свързана със способността ни да осъществяваме връзка с другите, да сме спокойни, уравновесени и сигурни в тяхно присъствие, фокуса ни да е върху настоящото случващо се.

Най-честото й проявление е при лицевите изражения (очи, уста, нос, чело, челюст) и врата (вратни мускули и жили). Пряко свързана е с т.нар. “6-то чувство”, или усещанията, които имаме и не можем да обясним, но тялото ни произвежда вследствие реакцията на вътрешните ни органи спрямо случващото се в заобикалящата ни среда. (Повече по темата можете да откриете тук и тук)

• Симпатиковата нервна система е свързана с мобилизацията и готовността за активно движение.

Тя ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, намалява образуването на храносмилателни сокове, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява въздухоносните пътища в белите дробове, разширява зеницата.

Под въздействието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, ускореното дишане, повишената температура и цялостната намалена активност на храносмилателната система

Характерни са въодушевление и превъзбуда, мускулна активизация и т.нар. усещане, че “не ни свърта”. Изразена изненада, яд, тревожност.

При ситуации на опасност, човекът влиза в “режим на бягство или борба”, а в случаите, когато е налична подкрепа от социалната нервна система, човекът може да бъде мобилизиран в посока откривателство и игра.

• Парасимпатикова нервна система е свързана с ниските нива на активация и възбуда.

Тя е обратна на симпатиковата: забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, свива малките бронхи в белите дробове, т.е понижава дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, засилва дейността на храносмилателната система, стеснява зениците.

Под въздействие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и запазва своята енергия.

Характерни са спокойствие, отпуснатост, оттегляне, безпомощност и депресия. Усещане за умора, отегчение и тъга. При подкрепа от социалната нервна система, човек се чувства спокоен да се отпусне и да бъде интимен с другите или да се отдаде на спокойни и удовлетворяващи занимания,като четене или рисуване например.

Имайки това разбиране за ефекта, който чувствата имат над тялото ни, лесно можем да разберем защо те са един от най-мощните конструкти (ако не и най-мощният) у човека.

Това до голяма степен определя факта, че способността ни “да се справяме” с тях е по-важна за успешното ни функциониране в съвременния социален свят от други фактори, като интелект и физика например.

За да разберем как да овладеем контрола над собствените си емоции, трябва да разбираме как работи процесът, наречен  ”Емоционална Регулация” (повече за това, в следващата глава).

Описаното дотук би следвало да е внесло известна доза яснота в разбирането на емоциите и защо може би е смислено да ги приемаме, вместо да се опитваме да ги изтласкаме, потушим или отхвърлим.

Ако смятате, че прочетеното е било полезно, помогнете ми то да стигне до повече хора – споделете го с другите: