Идентичност. Ролята, която си “извоюваме” от света и на базата на която, градим живота си.
ОСНОВНА ИДЕЯ
Всички ние си задаваме въпроса “Кой съм аз?”. Неслучайно повечето психолози, философи, социолози и антрополози по един или друг начин са посветили живота и работата си в търсене на възможни отговори на този въпрос.
И естествено, колкото хора, толкова и отговори. А причината, както споменахме в първа глава, е че хората се различават.
Социофункционалната теория разглежда идентичността на човека в контекста на социума. Тоест изследва, как идентичността на човека се отразява на опитите му да се реализира успешно в съвременния социален свят.
-
В съвременния социален свят всичко значимо се случва или при интеракция с другите, или при подготовка за такава, или при справяне с последствията от такава.
В този контекст, смислено твърдение би било, че: :
Нашата личност има две взаимно-свързани “страни”: Идентичност и Репутация.
- Идентичността: историята, която ние разказваме за себе си;
- Репутацията: историята, която другите разказват за нас;
Връзката между тях е, че човек се реализира успешно в съвременния социален свят като използва социални умения, -емоционална интелигентност, асертивност, умение за водене на преговори, чар и харизма, критично мислене, оригиналност на мисълта и други- които превръщат идентичността в репутация.
С други думи, това означава че за да се реализираме успешно, от нас се иска да успеем да убедим хората в истинността на историята, която разказваме за себе си, те да я приемат за обективна и да започнат на свой ред да я разказват за нас.
За целта са ни необходими много добри социални умения.
В контекста на гореописаното разбиране за репутация, социалните умения, най-общо, могат да се дефинират като способност да се контролират впечатленията, които другите си създават за нас.
Хората с добри социални умения са в състояние да ограничат, калибрират и коригират поведението си в различен и/или променящ се социален контекст. Това им позволява да спечелят доверието на онези, с които си взаимодействат и евентуално да упражнят влияние върху тях.
Ако всичко това звучи малко странно и не сте сигурни дали сте съгласни, опитайте се да отговорете с “вярно” или “невярно” на следните въпроси:
- Други хора решават дали ще бъда назначен/а на настоящата си длъжност.
- В миналото други хора са оценявали представянето ми.
- Другият е този, който ще се съгласи да излиза с мен (или да се ожени за мен).
- Други решават дали ще получа повишение.
Ако имате повече отговори “вярно”, би трябвало вече да сте наясно защо историята, която ние разказваме за себе си е далеч по-маловажна от историята, която другите разказват за нас. Оттам и нуждата да се грижим за репутацията, а не за идентичността си…
Въпреки всичко това, идентичността не е съвсем без значение!
За да функционира пълноценно и да постига успех в преследването на описаните в глава първа 5 общочовешки мотива, всеки от нас изгражда своята идентичност, “извоювайки” от света правото си да бъде този, който иска да бъде. Или с други думи – своята роля в света.
Както вече казахме, всички се борим да “убедим” другите в историята, която разказваме за себе си. Това най-често се случва през призмата на професионалния ни път – професията, която си избираме да следваме. Говорим за себе си и се държим като адвокати, медици, маркетьори или психолози, например.
Често пътят, който изминаваме в процеса на “извоюване”, минава през различни фази. В началото се учим и сме плахи. Впоследствие сме по-надъхани и дори понякога изопачаваме информацията, която поднасяме на света, с цел да доближим образа, който защитаваме пред другите до този, който преследваме. В даден момент сме много близо до целта, която преследваме и се успокояваме, осъзнавайки, че вече няма какво “да доказваме”.
В тази връзка, от изключителна важност е да разберем две неща:
1. Никога няма да бъдем “напълно” този, който се стремим да бъдем.
2. Това не трябва да ни демотивира, а да ни помогне да разберем, че всъщност става дума за постоянен процес на учене, промяна и развитие, изградено върху способността ни да получаваме, осмисляме и да се адаптираме спрямо обратната връзка, идваща от света и от другите.
“Борбата” да си “извоюваме” роля в света е от изключителна важност за нас по две причини:
- Позволява ни да имаме посока и цел.
- Мотивира ни да проявяваме постоянство и последователност в поведенията и желанията си.
Без да имаме цел и посока, ние се лутаме в живота и се лишаваме от възможността да осигурим добър живот на себе си и близките си. Лишаваме и света от ползите, които нашият потенциал би могъл да му донесе.
Има и друго обстоятелство, което прави описаните две причини толкова важни. Те обслужват директно един от петте основни обочовешки мотива – нуждата от структура, цел и смисъл.
Хората искат, обичат и търсят начини да си взаимодействат с други хора, които са предвидими. Това им помага да структурират света в контекста на това взаимодействие и по този начин да смъкват психическото напрежение и стреса, идващи от непознатото и неяснотата за бъдещето.
Важно уточнение е, че всичко, което се случва с нас и около нас, се “интернализира” у нас. С други думи, отразява ни се, оформя ни и ни променя. По този начин идентичността ни е повлияна от външния свят.
Стъпвайки на тази теза, СоциоФункционалната теория приема, че идентичността на човека се формира както от вътрешни фактори, така и от външни. Или с други думи, не зависи само от нас!
Ето и някои от факторите, които изграждат и повлияват идентичността ни:
Вътрешни:
- Личностните ни характеристики
- Ценностите ни
- Потребностите ни
- Физическите ни дадености и “придобитости”
- Предразсъдъците ни
- Въображението и фантазияta ни
- Самокритичността и оптимизма ни
- Психологическата ни зрялост
Външни:
- Средата
- Семейството и най-близките ни хора
- Социума
- Обстоятелствата
- Културата
- Късмета
Добре, но каква е ползата от всичко това?
Можем да обобщим така:
Всички имаме нужда от идентичност. Тя ни помага да имаме цел и посока. Помага ни да живеем в спокойствие и да приемаме сами себе си. Дава ни сили да се справяме с предизвикателствата, идващи от външния свят, и “история” която да се стремим да “разкажем” пред него.
Тази история е обект на обратна връзка от средата и другите към нас, която обратна връзка може да ни помогне да се развиваме и постигаме целите си. Тази обратна връзка е , на практика, репутацията, която изграждаме.
Ако смяташ, че прочетеното е било полезно, помогни ми то да стигне до повече хора. Сподели го с другите: