СОЦИОФУНКЦИОНАЛНА ТЕОРИЯ
Теория, обясняваща природата на човека и съществуването му в съвременния социален свят.
“СоциоФункционалната” теория e изградена на базата на и доразвива работата на д-р Р. Хоган и д-р Жак Панксеп. Основата се полага от “СоциоАналитичната” теория (Хоган, Джоунси и Чийк, 1985г.), които, след задълбочен анализ на цялата научна литература по темата, извеждат набор от тези, предложения и заключения, даващи изключително изчерпателно и правдоподобно разбиране за съвременния социален свят.
В допълнение, работата на д-р Жак Панксеп в сферата на афективната невронаука, помага за пълното разбиране на емоциите и връзката им с потребностите и личностните характеристики.
ОСНОВНА ИДЕЯ
В своята теория, Хоган и компания, позовавайки се на ключови идеи на Чарлз Дарвин, Зигмунд Фройд и Джордж Хърбърт Мийд, обясняват изключително елегантно и достоверно, защо хората действат по начините, по които го правят.
Те, както и множество други учени и изследователи преди и след тях, разглеждат причинно-следствените връзки в еволюцията на човека. Така достигат до разбиране за човешката природа, което предполага три важни обобщения:
- Първо, тъй като хората винаги живеят в групи, те по своята същност са социални и на дълбоко и несъзнавано ниво се нуждаят от компания, социално приемане и подкрепа, страхувайки се от отхвърляне и изолация;
- Второ, във всяка човешка група има йерархия. Това предполага, че на дълбоко и несъзнавано ниво:
- хората се нуждаят от статус (ранг), защото той позволява по-добър избор на партньори, храна и житейски обстоятелства;
- хората се страхуват от загубата на статус;
- И трето, антропологията ни казва, че религията е древна практика, даваща отговори и смисъл за живота и е универсална за всички култури (Хоган и Бонд, 2009). Това предполага, че хората се нуждаят от яснота за това как работи света и какво е мястото им в него (тоест, нужна им е предвидимост). Също така предполага и страх от несигурността и хаоса.
Нуждата от предвидимост води до:
- религия: духовните правила, организиращи нуждата от висш смисъл;
- култура: неформалните правила, организиращи групите хора;
- технологии: научния прогрес, онагледяващ смисленото развитие на света;
Това означава, че нуждата от предвидимост има еволюционно значение за хората.
Описаното в теорията подсказва, че на дълбоко и често несъзнавано ниво, хората се нуждаят от:
- внимание и одобрение;
- статус и власт;
- предвидимост, структура и ред в живота им;
СоциоФункционалната теория, от своя страна, добавя още две важни обобщения към горните, а именно:
- Нуждата да се грижим за себе си (физически и психически);
- Нуждата да се възпроизвеждаме и да продължаваме вида;
Те, на свой ред, водят до несъзнаваните нужди от:
- Постоянен стремеж към поддържане на добро физическо и психическо здраве, чрез фокус, обърнат навътре, към нас самите;
- Постоянен стремеж към интимност и секс;
За да обобщим, всико се свежда до пет основни, общочовешки мотива:
- Стремеж да напредваме в живота;
- Стремеж да се разбираме с другите;
- Стремеж да си обясняваме света и да търсим структура и смисъл;
- Стремеж да се грижим за себе си (физически и психически);
- Стремеж да продължим вида;
Така описани, тези пет основни мотива при човешките същества, представляват начина, по който всички хора си приличат (от психологическа гледна точка).
Важно уточнение, което трябва да направим, за да бъдем коректни спрямо психологията като наука е, че описаните пет мотива, обобщават основните общочовешки потребности (повече за тях можете да прочетете тук). Или с други думи – това са общи посоки на поведение, които ние осъществяваме, в процеса на задоволяване на първичните си общочовешки потребности.
Индивидуалните ни различия от друга страна, се проявяват в способността на всеки от нас да “разрешава” тези пет “проблема”.
Тези индивидуални различия, до голяма степен оказват влияние на това, доколко се проявяваме като успешно функциониращи индивиди в съвременния социален свят.
Това е важно, тъй като успешно функциониращите хора живеят по-дълъг и по-здравословен живот и са по-способни да се грижат за своите близки, което е определението за “биологична годност” (способността на индивида да оцелее до репродуктивна възраст, да намери половинка и да произведе потомство, което да има шанса да повтори тези стъпки, за да се продължи вида).
Следващото важно допълнение, което СоциоФункционалната теория дава спрямо СоциоАналитичната, е разбирането, че различните сфери в живота на човек (работа, семейство, свободно време, забавления, здраве, хранене, спорт и др.) са взаимносвързани и оказват пряко влияние една върху друга. За разлика от вижданията на Хоган и компания (които слагат ударение върху професионалния живот и лидерството), СоциоФункционалната теория застъпва тезата, че за да функционира продуктивно човек в съвременния социален свят, фокусът не трябва да е основно върху професионалната част от живота, а поравно между всички и усилията за развитието и добруването на всеки човек, трябва да бъдат насочени успоредно към всички.
По този начин, СоциоФункционалната теория, е на практика, теория за успеха в живота като цяло. Тя е приложима за всеки отделен човек, според неговите индивидуални характеристики и в контекста на заложените конкретни цели.
ПРИЛОЖЕНИЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО
Хоган, както и други автори преди него, определя личността през две перспективи: идентичност и репутация.
- Идентичността се отнася до това кои си мислим, че сме – с други думи, историята, която ние разказваме за себе си;
- Репутацията се отнася до това как другите ни възприемат – с други думи, историята, която другите разказват за нас;
От гледна точка на съвременния социален свят, това е от изключителна важност поради факта, че днес всичко значимо се случва или при интеракция с другите, или при подготовка за такава, или при справяне с последствията от такава.
Приемайки за смислена задача предвиждането на бъдещи поведения, вместо търсенето на причина за тях, репутацията може да послужи като безценен инструмент. Защо?
Накратко, обяснението звучи така: миналите ни поведения предсказват бъдещите такива. Репутацията, от своя страна, е обобщение на миналото поведение. По този начин, репутацията е най-добрият възможен източник на информация за прогнозиране на бъдещото поведение.
Репутацията се формира у другите след всяко взаимодействие с нас. Това на практика означава, че след всеки “допир до идеята за нас”, ние или трупаме, или губим ”точки” в разбиранията на другите. На базата на тези “точки”, в последствие, те избират как да ни възприемат и да се държат с нас. Дали да ни помагат или да ни пречат. Дали да ни промотират или да ни саботират.
СВЪРЗАНИ КОМПЕТЕНЦИИ
Социалните умения превръщат идентичността в репутация.
От нас се иска да успеем да убедим хората в истинността на историята, която разказваме за себе си, те да я приемат за обективна и да започнат на свой ред да я разказват за нас. За целта са ни необходими много добри социални умения.
В контекста на гореописаното разбиране за репутация, социалните умения най-общо могат да се дефинират, като способността да се контролират впечатленията, които другите си създават за нас.
Хората с добри социални умения са в състояние да ограничат, калибрират и коригират поведението си в различен и/или променящ се социален контекст. Това им позволява да спечелят доверието на онези, с които си взаимодействат и евентуално да упражнят влияние върху тях.
Способността ни да се погрижим за себе си, от друга страна е това, което подпомага идентичността ни и ни дава здрава основа, върху която да стъпваме всеки ден в стремежа си да градим репутация.
Хората, които са умели в грижата за себе си, се радват на добро психическо и физическо здраве (което е предпоставка и необходимост за всичко останало), както и демонстрират по-добро умение за справяне с останалите четири мотива и по-висока резултатност в тях. Казано другояче, ако не сме здрави физически и психически, няма да ни е нито до напредване в живота, нито до това да се разбираме с другите, няма да се занимаваме да си търсим интимни партньори, нито да търсим структура…
Социофункционалната теория е част от Социофункционалната рамка. (Повече за нея, можете на научите тук)