Успешно функциониращият социален индивид

Успешно функциониращият социален индивид

by | Oct 7, 2020

ОСНОВНА ИДЕЯ

Изхождайки от петте общовалидни мотива за хората, обяснени подробно в Социофункционалната теория, бихме могли да изведем и своеобразно определение на успешно функциониращия социален индивид.

Това е човек, който умее:

  • Да поддържа добро психическо здраве и физическа форма, които му осигуряват необходимото спокойствие, фокус, енергия и сили, за да се справя с предизвикателствата на живота;
  • Да има солидно, работещо за неговите нужди, разбиране за света и околните, което му позволява да структурира действителността, в която живее, да си обяснява процесите и зависимостите и да намира смисъл в нещата, които прави;
  • Да се ориентира добре в сложния свят на интимните връзки и в даден момент без проблем “да си подсигури” интимен партньор, с когото да създаде потомство (или вече го е направил);
  • Да постига успехи в заниманията (били те професионални или хобита), с които се ангажира сериозно и дългосрочно, подсигурявайки си необходимите знания и умения, ресурси, власт и възможности, за да напредва трайно в тези дейности и да бъде продуктивен при ангажираността си с тях;
  • Да изгражда трайни взаимно полезни взаимоотношения с другите хора, които освен приложните ползи в ежедневието, да му носят  и необходимото удовлетворяване на първичните психични потребности.

Тези пет групи умения, биха позволили на човека да бъде успешен в съвременния социален свят, характеризиращ се с бурно технологично развитие и променяща се социална и политическа динамика.

От друга страна, Социофункционалната теория ни предлага и още един важен извод: че различните сфери в живота на човека (работа, финансово положение, семейство, приятели, свободно време, хоби и забавления, развитие, родителство, здраве, хранене, спорт и др.) са взаимосвързани и оказват пряко влияние една на друга.

Това ни позволява да обобщим, че за да бъде един индивид успешно функциониращ в съвременния социален свят, той трябва да се чувства успешен във всички или в повечето сфери от живота си. Ако човек не се справя добре в някоя от тях, това ще повлияе негативно и на останалите, “дърпайки” ги назад. 

 

Две важни уточнения:

  • Никой не може да бъде еднакво добър във всичките пет умения и техните подстоящи компетенции.
  • Няма нужда да бъдем много добри във всичко. Това кои умения и подстоящи компетенции да развиваме у себе си се определя до голяма степен от целите (било то лични или професионални), които си поставяме и спрямо които подбираме различен набор от компетенции.
  • Сред компетенциите, изграждащи петте големи групи умения, има такива, които изглеждат антагонистични, но които биха могли да се компенсират взаимно в случаите, когато едната е слабо развита за сметка на другата. (Например асертивността срещу коучинга)

Това разбиране за успешното функциониране на хората дава добра основа за потенциална насока и начин, по който бихме могли да подходим в усилията си за персонално развитие на човека с цел подобряване на всяка една сфера от живота му.

 Как?

Чрез Социофункционалната Методология  и нейния компетентностен модел. Той съдържа набор от компетенции, свързани с продуктивното функциониране на индивида в съвременния социален свят. 

Компетентностите са наблюдаеми умения и поведения, необходими за успех в дейността (Lombardo & Eichinger, 2009).

Тези компетенции предоставят своеобразна “моментна снимка” на наблюдаемите (и измерими) способности на индивида.

Ако знаем в какво човек следва да се усъвършенства (за да постига конкретните цели в  живота си) и имаме инструменти, чрез които да анализираме моментното състояние на неговите настоящи умения, лесно бихме могли да идентифицираме “дупката” между това къде трябва да бъде и къде е в момента човекът. 

След това действията по неговото развитие следва да бъдат насочени именно към “запълването” на тази дупка, с цел човекът да повиши своята “социална функционалност”.

Като говорим за развитие и повишаване на социалната функционалност, за да разберете напълно концепцията, ето и посоките, в които човек може да се развива  чрез анализ и подобряване на социофункционалните компетенции:

 

  • Работа:
    • Повишаване на професионалната пригодност 
      • Мотивация
      • Придобиване на знания и умения
      • Осветляване и управление на силните и слаби страни на личността
      • Управление на психо-физиологичните предпоставки за справяне с професионалните предизвикателства
    • Кариерно ориентиране
    • Лидерство
  • Финансово положение
    • Повишаване на доходите
    • Инвестиции
  • Семейство
    • Взаимоотношения и разбирателство с членовете на семейството
  • Приятели
    • Идентифициране на правилната “среда”
    • Взаимоотношения и разбирателство с приятелите
  • Свободно време, хоби и забавления
    • Идентифициране на потенциални сфери на интерес
  • Персонално развитие
    • Идентифициране на потенциални сфери за развитие
    • Активна работа по персоналното развитие
  • Родителство
    • Анализ на настоящата ситуация
    • Идентифициране на ценностите и свързаните с това последици за родителския процес
    • Усвояване на необходимите родителски компетенции за справяне с предизвикателствата
  • Здраве:
    • Хранене
    • Спорт
    • Психично здраве

Ако идентифицирането на посоката за развитие може да стане чрез предварително подготвени инструменти, последващата работа с индивида, е насочена по-скоро към усъвършенстване неговите разбирания, знания, умения, емоции, нагласи и изграждане на адекватни психо-физиологични предпоставки в контекста на развитието му като високофункционален социален индивид.

Социофункционалният “начин” за осъществяване на тази задача е чрез т.нар. “Социофункционална методология”, която има силно приложен характер.Тя се фокусира върху индивидуалните характеристики на човека и при работата с него се базира на конкретната му житейска ситуация, личните му житейски цели, индивидуалния му личностен профил, силните и слабите му страни, нагласите му, наличните компетенции и психо-физиологичното му състояние.

Така тя помага на всеки индивид да достигне до отговорите на важните за него въпроси и да направи необходимото за постигане на своите цели.

Процесът се случва по два канала:

  • Директно – чрез индивидуално консултиране и коучинг;
  • Индиректно – чрез предоставяне на необходимите материали и упражнения за самоподготовка на индивида;

Ако желаете да научите повече за своите социофункционални компетенции и къде се намирате в момента спрямо целите си , свържете се с мен, за да обсъдим възможностите.

Ако смятате, че прочетеното е било полезно, помогнете ми то да стигне до повече хора – споделете го с другите: