Емоционална Интелигентност

Най-добрият начин за “справяне” с емоционалните ни преживявания е приемането им и разбирането им (виж повече тук), умението за емоционална регулация (виж повече тук) и проявата на т.нар. “Емоционална интелигентност”.

Емоционална Интелигентност е способността на човек да разбира и управлява своите емоции и тези на другите хора.

Тя е социално умение и е директно свързана с един от петте основни човешки мотива – “Да се разбираме с другите”. В същото време е индиректно свързана със “стремежа ни да напредваме”, както и с този “да се грижим за себе си”.

Това прави емоционалната интелигентност особено важна за способността ни да задоволяваме първичните си потребности.

Това също, я прави значително по-съществен показател от “IQ-то” например, в контекста на успешното ни функциониране в днешно време.

Управлението на емоциите се осъществява чрез управлението на пет отделни процеса:

• Емоционална саморефлексия– способност за идентифициране моментите на навлизане в силно емоционално преживяване;
• Реактивност – способност за контрол на първичните ни външни реакции спрямо заобикалящия ни свят и другите хора (при силни емоционални преживявания);
• Осмисляне – Способност за осмисляне причините пораждащи емоциите, контрол на посоката на мислите и поддържане на продуктивен вътрешен диалог съпътстващ емоционалните преживявания.
• Саморегулация – Способност за контролиране вътрешното състояние, породено от емоциите; 
• Експресивност – способност за осъзнато и контролирано изразяване (вербално и невербално) на емоциите ни и действие по продуктивен за целите ни начин;

И петте процеса, имат директно влияние както над собствените ни емоции, така и над тези на другите хора.

Известна доза яснота внася следната матрица:

Както можете да видите от таблицата, емоционалната интелигентност се разглежда от две перспективи:

• способността ни да разбираме и управляваме собствените си емоции
• способността ни да разбираме и управляваме емоциите на другите

Тъй като в главата за емоционалната регулация разгледахме в детайл всичко свързано с вътрешните за нас проявления, регулация и контрол над емоциите (можете да се запознаете подробно тук: регулация на емоциите), в настоящата глава ще се фокусираме изцяло върху втората перспектива, или по-конкретно – чуждите емоции.

Нека разгледаме петте отделни елемента, един по един:

Емоционалната  Саморефлексия:

Както изяснихме в главата за емоционална регулация, сравнително лесно можем да усетим кога изпадаме в силно емоционално състояние, особено когато то е негативно. Давайки си сметка за тази промяна, при настъпването й бихме могли да се ориентираме какво я е породило като насочим вниманието си към потенциалните причини, тъй като причина и следствие са неразривно свързани – емоционалната промяна у другите (точно както и у нас) се случва непосредствено след настъпването на промяна в средата, околните им, действията или мислите им.

Подобно на вътрешното проявление на Емоционалната  Саморефлексия у нас, способността ни да “улавяме” тези промени у другите хора и съответно да разбираме, че настъпва емоционално преживяване у тях, на практика представлява способността ни да “дешифрираме” емоционалните състояния на другите хора на базата на “сигналите”, които те “излъчват”. Социофункционалната методология назовава това явление за краткост Емоционална Рефлексия.

Тази осъзнатост ни позволява да регулираме поведението си. Това е важно, тъй като в повечето взаимодействия помежду си, хората проявяват разнообразие от емоции, които предоставят информация за техните цели и нагласи. (Rafaeli & Sutton, 1987)

Човек, който е добър в  това да улавя и дешифрира чуждите емоции, може да прави разлика между истински и  фалшиви усмивки, или между гняв и раздразнение примерно.

Откриването на емоциите у другите,  може да улесни координацията и междуличностното функциониране, което от своя страна може да подобри изпълнението на съвместните дейности и да повиши производителността. (Law et al., 2004)

Реактивност:

Благодарение на описаните био-физиологични процеси в главата за емоциите, знаем, че емоционалните преживявания са изключително мощен механизъм, характеризиращ се с много силен подтик за действие. Толкова силен, че освен ако нямаме конкретно заучен модел на действие когато попаднем в подобна ситуация, шансовете ни за справяне клонят към нула. (Повече за това в глава емоционална регулация)

Важно уточнение, което трябва да направим тук е, че при реактивността говорим за първични реакции – непосредствено след възникване на емоционалното преживяване и вследствие на подтика към действие от него. Това е различно от Експресивността, за която ще прочетете по-долу.

Разглеждайки реактивността при другите – можем да кажем, че способността ни да разбираме, че и те реагират първично на емоциите, е ключова за това да успеем да “преглътнем” по-лесно неспособността на другата страна да контролира първичните си емоционални пориви, да се въздържим да ги съдим прибързано, да овладеем ситуацията и да успеем да продължим продуктивно да си взаимодействаме въпреки негативните прояви на отсрещния човек.

Осмисляне:

След като вече веднъж сме дешифрирали емоционалните сигнали на другите и успешно сме се въздържали от първична реакция и съдничество, идва момента да осмислим до какво биха довели идентифицираните  емоционални състояния у другите. Какви поведения, какви предразсъдъци, какви заключения и реакции.

Подобно на осмислянето, насочено към нашите емоции, и тук следва да се обърне внимание на няколко фактора:

• Добре е да използваме емоционално-неутрален език когато си обясняваме емоциите и поведенията на отсрещната страна
• Да се фокусираме върху настоящето – какво значат емоциите и поведенията на отсрещната страна в контекста на тук и сега, вместо да мислим за минало и/или необозримо бъдеще (казваме необозримо, тъй като е възможно емоциите, мислите и действията тук и сега да имат връзка с близкото бъдеще)
• Да приемем оптимистична нагласа спрямо потенциалните бъдещи взаимоотношения с конкретния човек / хора
• Да понижим евентуалния емоционален заряд, който отсрещната страна е породила у нас
• Да оспорим съпътстващият нашите ценности деструктивен вътрешен диалог с цел подмяната му с конструктивен такъв, ясно разбирайки, че най-вероятно нашите ценности се различават от тези на отсрещната страна и именно това поражда някои от разминаванията в гледните точки.

(Можете да се запознаете с детайлни разяснения за всеки от петте фактора от осмислянето в главата за емоционалната регулация)

Саморегулация: 

В края на краищата всичко е свързано с вътрешните ни състояния по време на емоционално преживяване. Ако не сме в състояние да постигаме вътрешен баланс между положителни и отрицателни изживявания, сме обречени на трайно неудовлетворение от живота. Нещо повече, кръгът се затваря и негативните вътрешни изживявания се отразяват контрапродуктивно и на останалите четири процеса, пречейки ни да успяваме да осъзнаваме обективно реалността, карайки ни да реагираме и да се изразяваме по-скоро негативно.

За съжаление обаче, природата е доста безпощадна и ако човек се остави изцяло в нейните ръце, тя може да прояви сериозна доза жестокост спрямо вътрешните ни състояния.

Това е така до голяма степен поради факта, че светът, в който живеем е изпълнен с всякакви опасности, заплахи, несгоди и сурова обкръжаваща среда, а човешките механизми за справяне с тях са по-скоро социални (зависими от способността ни да изграждаме групи и съюзи), отколкото физически.

Казваме това, за да поясним, че единственият начин за адекватна вътрешна саморегулация в съвременния социален свят е чрез допълнителни усилия и не може да се случи автоматично.

Тези допълнителни усилия, могат да включват техники и упражнения за адаптация спрямо света и другите (виж глава емоционална регулация), развиване на добри социални умения (като асертивност например), или изключването на възможно най-голям брой негативни фактори от живота ни.

Разглеждайки другите в контекста на саморегулацията, на практика говорим за емпатия.

Емпатията (често наричана съпричастност), се определя като способност за съпреживяване, споделяне и реакция на емоционалното състояние на другите. На български думата емпатия означава буквално „да се почувстваш като“. Емпатията е важен компонент на социалния опит.

Тя улеснява спазването на нормите, комуникативните способности и социалната ловкост. (Greif & R. Hogan, 1973)

Способността да съпреживяваме създава по-дълбоки връзки в работата и ежедневието, като по този начин позволява на хората да се ангажират един с друг в социалните взаимодействия с цел сътрудничество. (Kahn, 1992)

С други думи, емпатията сближава хората и кара другите да се чувстват добре в компанията ни в трудни за тях моменти.

Емпатията, обаче, може да бъде много жестока за нас самите, в случай, че не умеем да контролираме вътрешните си състояния, породени от емоционални преживявания. Тя може да доведе до високи нива на стрес, а в някои случаи и на “прегряване” (бърнаут). Това обикновено се наблюдава, когато “бремето” на другите хора, което носим на плещите си е твърде голямо и ни засяга на  дълбоко емоционално ниво.

Експресивност:

Експресивността, в контекста на другите,  касае способността ни да управляваме какви емоционални състояния предизвикваме у другите, в следствие на нашите изразени емоции.

(Различава се от реактивността по това, че е следствие на мисловен процес, а не е първична реакция на случващото се.)

Терминът емоционален труд (Hochschild 1983) обозначава „управлението на емоционалните преживявания с цел да се създадат външно наблюдаеми лицеви и телесни проявления”.

При обслужването на клиенти, например, човек би трябвало да излъчва позитивни емоции като отзивчивост, радост, щастие, очарование и др., докато събирачите на дългове би следвало да излъчват гняв и агресия, за да постигнат целта си (плащане). (Elfenbein, 2007)

Изследванията върху емоционалния труд показват, че повечето работни места, както и повечето ситуации от ежедневието изискват израз на радост, щастие и енергия. (Hochschild, 1983)

Когато говорим за проявлението на експресивността спрямо другите, това, което трябва да съобразим е как нашите действия и емоциите, които “излъчваме” ще се отразят на отсрещната страна. Това е важно по две причини:

– Емоциите са силно заразни. Ако излъчваме негативни емоции, най-вероятно ще предизвикаме подобни у отсрещната страна.

– Успехът и постиженията в живота ни са пряко свързани с другите и тяхната настройка спрямо нас. Ако тя е негативна, много вероятно е и резултатите за нас да бъдат такива.

Емоционална Саморефлексия / Рефлексия:

• – Хората с ниска Саморефлексия / Рефлексия са откъснати от себе си и заобикалящата ги среда. Не умеят да разчитат сигналите на тялото си и не познават емоциите и техните проявления. Те погрешно тълкуват намеренията, действията и мотивите на другите.

  – Хората с висока Саморефлексия / Рефлексия познават добре тялото, психиката и емоциите си и осъзнават какво им повлиява най-често. Те са отзивчиви и “присъствени”. Те са проницателни и добри в това да “разчитат” другите хора и техните емоции.

Реактивност:

– Хората с ниска реактивност са постоянни и уравновесени.  Умеят да разбират първичните реакции на околните и се въздържат да ги съдят, което им позволява да осъществят дългосрочно продуктивни взаимоотношения.

– Хората с висока реактивност са нестабилни и демонстрират емоционални изблици. Проявяват се като съдници, което често им пречи дори да достигнат до момент, в който биха могли да се разберат с другите.

Осмисляне:

– Хората с ниски нива на осмисляне срещат трудности да разпознават и назовават с имената им, конкретните емоции, които изпитват, както и да идентифицират източника, който ги поражда. Често са силно критични към себе си и околните и не успяват да поддържат емоционално-неутрален вътрешен диалог. Склонни са да слагат “етикетчета”. Често мислят за потенциалните заплахи в бъдещето и/или съжаляват за минали грешки. Трудно им е да понижат заряда на силните емоционални преживявания, тъй като често виждат света като “черно и бяло” и разсъждават в крайности. Лесно се поддават на предразсъдъците, които ценностната им система им налага. Когато разсъждават за емоциите и поведенията на другите, те не успяват да анализират обективно емоциите преживявания на другите, както и не успяват адекватно да предвидят потенциалните им поведения. “Неразбирам защо направи това…”

– Хората с високи нива на осмисляне умеят да разпознават и назовават емоциите с имената им. Сравнително лесно идентифицират източниците, пораждащи различните емоции. Сътумяват да поддържат емоционално-неутрален вътрешен диалог. Не са съдници и не бързат със заключенията, особено що се отнася до личността на другите. Когато съдят, съдят поведенията, а не хората като цяло. Фокусират се върху “тук и сега” и не позволяват на минали истории или бъдещи опасения да ги повлияят. В случаите, когато изпаднат в силни емоционални преживявания, умеят да смекчат емоционалния заряд, търсейки отговори в нюансите. Наясно са с ценностите си, както и с това, че отсрещната страна най-вероятно изповядва други такива и това води до разминавания. Тази яснота им позволява да останат безпристрастни към личността на човека и да се фокусират върху действията. Добри са в това да предвидят потенциалните последици от емоционалните състояния на другите, стъпвайки на солидното си разбиране за емоциите, които другите изпитват.

Саморегулация / Емпатия:

– Хората с ниска Саморегулация / Емпатия имат склонност да се повлияват силно от емоциите и да изпадат в дълбоки емоционални състояния, които се отразяват на функционирането им (понякога дългосрочно). Когато са “изложени” на твърде високи нива на “тежест” от емоционалните изживявания на останалите, те са склонни към стрес и прегаряне.

– Хората с висока Саморегулация / Емпатия успяват дългосрочно да контролират вътрешните си състояния, породени от емоционални преживявания и не позволяват те да им се отразят трайно на самооценката и преценката за света и околните. Проявяват постоянство и устойчивост на настроенията. Умеят да се свързват емоционално с другите и да проявяват продуктивна съпричастност към техните емоционални несгоди, без да позволяват това да им повлияе негативно на живота и взаимоотношенията с околните.

Експресивност:

– Хората с ниска експресивност не умеят да изразяват емоциите си по начин, който да им позволи да постигат продуктивни резултати в контекста на целите и взаимоотношенията си с другите. Трудно им е да влияят на околните в желаната от тях посока и да пораждат целенасочено продуктивни емоции у тях.

– Хората с висока експресивност умеят да контролират какви емоции демонстрират, замаскират контрапродуктивните и афишират продуктивните в контекста на ситуацията, целите и взаимоотношенията си с другите. Умеят да окуражават и овластяват околните и знаят как точно да предизвикват желаните емоции у тях

Както повечето дълбоки психологични конструкти, характеризиращи човешките същества, така и емоционалната интелигентност е трудно за разбиране и осъзнаване явление. Нещо повече, тя е трудна за идентифициране. Не е лесно без допълнително усилие да разберем имаме ли я или не.

Ако желаете да изследвате собствената си емоционална интелигентност, свържете се с мен и с помощта на специален инструмент за психологическо тестване, ще го направим.

Ако смятате, че прочетеното е било полезно, помогнете ми то да стигне до повече хора – споделете го с другите: