Колкото и да не ни се иска, ние, хората, сме животински вид. Ние сме поне толкова животни, колкото и другите видове… ако не и повече.

Обичаме да мислим за себе си, като за еволюирали. Като за по-софистицирани и комплицирани. Като за “нещо повече” от другите животински видове.

И да, в някои отношения е така… 

Чисто биологично, например, имаме по-развит мозък. В социално отношение, имаме по-развити социални структури и взаимоотношения. Емоционално пък, сме най-богати на чувства, усещания, емоции и настроения. (Или поне сме най-умели в изразяването им). Чисто интелектуално, имаме по-добро осъзнаване на света и себе си.

Това, обаче, не променя факта, че се избиваме много по-жестоко от повечето видове.

Че използваме интелектуалния си капацитет, за да измисляме нови и нови начини как да причиним болка, вреда и нещастие на другите представители от собствения си вид. 

Че независимо от способността си да сме самоосъзнати, често се държим по твърде първичен и нелицеприятен начин, който ни поставя далеч по-ниско в еволюционната пирамида от много от по-примитивните животински видове. 

Че имаме по-скоро деструктивен, отколкото градивен ефект върху средата, която обитаваме.

От друга страна, нещата не са само негативни, грозни и несъвършени.                                                

Човекът, със своята софистицираност, е способен на много прекрасни и достойни неща:

Да защитава и предпазва;

Да носи наслади и удоволствия, както на себе си, така и на другите;

Да твори и пресъздава красотата, описвайки с думи и символи идеи и явления така, че те да остават за идните поколения; 

Да структурира и да гради света;

Да се учи и да учи околните; 

Да бъде мил и да се грижи за другите, правейки света по-добро място, както за своя вид, така и за другите животни и растения. 

Може би именно с тази си “прекрасност”, човекът оправдава съществуването си и доказва, че всички хилядолетия еволюционно усилие за развитието му, са си заслужавали.

Но тъкмо мисълта за това “еволюционно усилие” неминуемо ни довежда до идеята за финалните му щрихи (финални поне от днешна гледна точка). 

Споменатата по-рано “комплицираност” на човека като вид, може да бъде описана най-точно в синтезирана форма, чрез словосъчетанието “Човешка природа”. Защото това е начинът, по който ние, хората, опознаваме и осмисляме света – чрез езика и думите.

За характеристиките на човешката природа ще си поговорим подробно в следващата глава. Но за момента е смислено да кажем, че тя е предпоставка за това животът ни да “се случва” по определени начини, да “спазва” определени правила и да “следва” определена посока. 

Като казвам “определени”, споменатите начини, правила и посока са определени от всички нас – хората, именно под влияние на човешката природа.

Но какви са тези начини, правила и тази посока?

Те са социума в който живеем. 

Защото всички ние живеем заедно с други хора.

Това поражда зависимост и ни поставя в свят, в който трябва да се разбираме помежду си, ако искаме да просъществуваме като вид.

Тази нужда е “урегулирана” от различни правила, норми, разбирания, закони, религии, обичаи,  традиции и култури. 

Те са всичко онова, което ни “диктува”, под една или друга форма, как да живеем живота си. 

Те са “съвременния социален свят”…

От гледна точка на вселената, времето, еволюцията и въобще битието, “съвремието” на нашия свят е прашинка с незначителни размери.

За нас, хората обаче, като основни действащи лица в него, то е почти всичко, което има някакво значение. 

Ние сме тези, които го изживяват, осмислят, “изстрадват” и “щастливеят”, вследствие взаимодействието си с него. 

Именно това го прави толкова значимо и важно за нас.

Но какво прави съвременния свят различен, ще попитате. И каква е значимостта на неговата “социалност”?

Отговорът е еднозначен: технологиите!  

Но как технологиите правят съвременния социален свят така различен в сравнение с предишните епохи? 

Отговорът се крие в седем явления, които макар и да не са нови сами по себе си, претърпяха сериозна промяна вследствие  навлизането на високите технологии.

Това са:

• Самите технологии;
• Промяната и нейната нараснала значимост;
• Скоростта на случване на нещата и на живота като цяло;
• Информацията и нейната достъпност;
• Дезинформацията като раково образувание, породено от достъпността на информацията;
• Новите модели на свързаност и социализация;
• Новите модели на престъпност.

Развитието на високите технологии, като своеобразен бумеранг, се отрази на самия технологичен отрасъл, позволявайки му да стане по-ефективен, а самите технологии – по-евтини, по-достъпни и по-производителни. 

Когато отрасълът, задвижващ всички други такива, придобие способността да развива сам себе си, това неминуемо води до своеобразен “еволюционен скок” в развитието на цялото човечество, защото устремът му дава тласък и на другите отрасли и по този начин предизвиква вълна от иновации, новости и трансформация на бавното “несъвършено старо”, към по-доброто “прогресивно ново”.

Тази вълна от иновации направи способността за адаптация към промяната едно от най-съществените умения. Отраслите, организациите в тях и самите хора бяха изправени пред избора: “Промени се, или умри!”

И не само това. Онези, които не съумяха да се променят достатъчно бързо просто нямаха шанс. Защото развитието на технологиите доведе до едно индиректно следствие: животът се забърза. Новостите започнаха да се случват едва ли не ежедневно. Това превърна бързия напредък във  втората изключително важна способност за хората, които искаха да са “адекватни” спрямо “новото нормално”.

Ускореното развитие бе подкрепено и от още едно индиректно следствие от развоя на технологиите: улесненият достъп до информация. Компютрите и Интернет, “доближиха” познанието до хората, поставяйки го “на един клик разстояние”. Така хората, които отказаха да се учат “в крачка”, с необходимите темпове, станаха нерелевантни.

Улесненият достъп до информация и стремежът към ускорение доведоха и до може би най-деструктивното явление на нашето време – дезинформацията. Дезинформацията, или иначе казано, поднасянето и консумирането на неистинна и подвеждаща информация, стана също толкова лесно и бързо, колкото и на истинната и релевантна такава. По този начин, само хората, които се научиха да проверяват източниците и да търсят потвърждение за верността на информацията, успяха да запазят адекватния си поглед към реалността и да не се загубят в дебрите на новата виртуална измишльотина, на митовете и конспиративните теории.

 В същото време дигитализацията (отново следствие от развитието на технологиите) даде ново поле за реализация на един от най-изконните стремежи на хората – стремежа към свързаност. 

Хората получиха множество най-различни канали за комуникация и свързване. 

Нещо повече. Тези канали буквално “стопиха” държавните граници и направиха комуникацията между народи и континенти лесна както тази между съседи. 

Това, от своя страна, послужи като своеобразен мултипликатор за важността на социалните умения на хората, правейки социално-дистанцираните още по-изолирани, а социално-адаптивните – още по-свързани.

Финално, достъпът до информация, технологии и хора, даде тласък на един нов вид престъпна дейност – дигиталната. Появиха се нови начини, по които престъпните умове извършват своите злодеяния. Това доведе и до необходимостта от нов тип защитни мерки с цел хората да запазят своята сигурност. Тези защитни мерки са свързани отново със способността за критично мислене, проверка на информацията и постоянно поддържане на познанието “в крак с времето”. С това кръгът се затвори и сякаш престъпността затвърди нуждата от и важността на останалите фактори.

Ако трябва да обобщиам, тези фактори доведоха съответно до някои важни последици за съвременния човек, който иска да бъде “успешен” в съвременния социален свят:

• Той трябва не просто да разбира и да умее да си служи с постоянно обновяващите се технологии, но и да ги използва проактивно, за да учи всички останали важни неща, които ще му помогнат да бъде конкурентноспособен;
• Да умее да се адаптира и променя в крак с постоянно променящия се свят;
• Да бъде в крак с ускореното развитие, за да не стане излишен, недооценен или дори възприеман като пречка;
• Постоянно да следи новостите използвайки най-различни канали и да ползва информацията по всички възможни начини, за да си набави преднина; 
• Постоянно и добросъвестно да проверява достоверността на общодостъпната информация и да проявява необходимата критичност към недостоверната такава;
• Да взема предвид социалния елемент и новите начини, по които хората социализират и по които дигиталното му присъствие се отразява на репутацията му, а оттам и на шансовете му за успех.
• И накрая, да проявява силна критичност и повишено внимание към потенциалния риск от злодеяния чрез всички онези нови способи, които дигиталните технологии предлагат.

В светлината на казаното става ясно, че за да може днешният човек да се справя с предизвикателствата в живота, той трябва да се пребори както с трудностите отпреди бума на високите технологии – повечето от които не са отпаднали, нито са  станали ирелевантни – така и с гореописаните фактори, чието значение се засили вследствие на този бум.

Защо отделям толкова голямо значение на справянето с предизвикателствата, ще попитате…

Само справяйки се с предизвикателствата, човекът може да се превръне в “успешен социо-функционален индивид”. Но повече за това – в шеста  глава.

А за да можем напълно да разберем концепцията за социалната функционалност, първо трябва да отделим малко внимание на човешката природа…