Не познавам човек, който в даден момент от живота си да не си е задавал някои важни и същевременно някак мъгляви, отвлечени и неясни въпроси. Въпроси като:

Кой всъщност съм аз?
Защо съм такъв?
Какъв искам да стана?
Кое е “моето” нещо?
Защо правя нещата така?
Къде бъркам?
Защо не успявам да се справя с това или онова?
Как да стана по-добър в това или онова?
Защо другите правят нещата, които правят?
Защо другите правят нещата така?
Как да бъда щастлив?
Как да спра да съм нещастен?
Как да се почувствам по-добре?
Как да забогатея?
Как, по дяволите, другите успяват, а аз не?

Аз лично съм си задавал всеки един от тези въпроси.

Очаква се психологията да е науката, която да даде отговор на всички тези въпроси.

Но психологии много…

Биологична психология, Възрастова психология, Генетическа психология, Диференциална психология, Зоо и сравнителна (компаративна) психология, Когнитивна психология, Психология на личността, Психопатология, Социална психология, Сравнителна психология, Патопсихология, Военна психология, Медицинска психология, Инженерна психология, Клинична психология, Консултативна психология, Педагогическа психология, Психология на дейността, Икономическа психология, Психодиагностика, Спортна психология, Трудова психология…

И с изключение (донякъде) на Зоо и Сравнителната (Компаративна) психология, всички други отрасли на психологията се занимават с изучаване и описание на човека, процесите и явленията, свързани с него. Или с други думи, дават своите отговори на посочените по-горе въпроси.

Отне ми доооста време, усилия и четене, за да се запозная със значимите теории от последните 100-тина години.
Съпоставяйки ги с научните открития в областта, които станаха възможни благодарение на напредването на технологиите през последните 15, установих, че абсолютно всички тези дялове на психологията разглеждат едни и същи явления, структури, феномени и причинно-следствени връзки, наричайки ги с различни имена и оспорвайки алтернативните такива.

В главата ми се въртеше само едно: “Това е нелепо!”

Вместо да помагат на хората да разбират себе си и света по-лесно, различните направления в психологията сякаш умишлено са си поставили за цел да поднасят информацията на език, недостъпен за неизкушените от науката хора.

И не само това!

За да е пълно объркването, учените в различните направления на психологията сякаш негласно се съревновават и едва ли не воюват за това чие тълкувание, теория и изследване да бъде по-меродавно, без да си дават сметка, че изследват, описват и анализират едни и същи неща…
Личното ми мнение е, че всичко това вреди както на науката психология като цяло, така и на хората, които страдат. Да не говорим за “пропуснатите ползи”, които можеха да дойдат от познанието, ако учените в отделните направления на психологията имаха адекватността да се обединят, вместо да се конкурират.

На фона на всичко това не е никак чудно, че съществува масово разпространено мнение за психологията, като за “псевдонаука”. Определят я като “дървена философия” и дори “шменти капели”.
Цели държави (включително България) тенденциозно отхвърлят ползите, които тя може да донесе на хората както в ежедневието им, така и в работата, в любовта, в семейството и родителството.

Именно това ме накара да напиша тази книга.

С нея си поставям 4 цели:

1) Да обединя познанието, което различните отрасли на психологията носят, като акцентирам само на онази част, която е изследвана, доказана и подкрепена от повече от три направления в психологията. Така ще мога да се фокусирам по-скоро върху реалната приложимост на познанието в ежедневието и върху ползите, които то носи, вместо за пореден път да влизам в спора дали нещо е доказано истинно и какъв е произходът му и какви са причините за съществуването му.

2) Да поднеса това познание в достъпен вид така, че то да бъде разбираемо за хората, които нямат нищо общо с науката, за могат те да си отговорят на важните житейски въпроси.

3) Да покажа реалната приложимост на това познание в ежедневието. Това, че всеки може да извлече от психологията директни ползи за своя живот.

4) Да структурирам и предложа на широката публика своята Социо-Функционална теория за успешното функциониране на индивида в съвременния социален свят

Психологията заслужава да бъде търсена и обичана, да буди възторг, преклонение и дори страхопочитание!

Психологията може буквално “да ни оправи живота”!

Психологията може да отговори адекватно на всичките ни въпроси!

Защото в основата на психологията, както и на всяка друга наука стои именно това – постоянният стремеж на човека да търси отговори, да се опитва да си обясни себе си, заобикалящия го свят и явленията в него.

Само си помислете. Отговорите на всички въпроси следват някаква последователност. Някаква върволичка от елементи, всеки от които осмисля следващия. И предходния. Но винаги, винаги, винаги, в основата на всеки въпрос стои човекът! Поне за нас, хората.
Рано или късно всички теми, които ни засягат, които имат смисъл за нас и нашето съществуване, мисъл и цел, опират до човека. Независимо дали става дума за нас самите или за другите.

И така, неусетно стигаме до психологията, чиято крайна цел е именно опознаването на човека.

Щом като за нас, хората, всичко се върти около нас, хората, съвсем логично познанието, изследващо и описващо “нас хората”, би трябвало да е от съществена важност.

В даден момент всеки от нас осъзнава, че живее в един свят с другите. Този свят има своите хубави и лоши страни, но той, поне засега, е единственото сигурно нещо за нас. Знаем, че ще живеем и ще умрем в него. Знаем, че ще бъдем подвластни на неговите правила и зависимости.

Тогава не е ли истина, че познанието, което психологията може да ни даде, до голяма степен ни подтиква да опознаем този свят и собствената си роля в него? Ако не друго, идеята за самопознанието носи в себе си обещанието да направи съществуването ни по-приятно, забавно и удовлетворяващо.

Ще споделя една тайна:

Дълбоко в себе си, всеки психолог тайничко осъзнава с нотка на наслада, колко много може да помогне на хората и как може да промени живота им към по-добро.

Дали всички успяваме е друга тема, но тази на моменти нарцистична вълна, рано или късно облива вътрешността на съзнанието ни и само циничните измежду нас отричат сладостта на това усещане.

Красивостта на това явление обаче е, че за разлика от повечето нарцистични прояви у хората, то носи истински, траен потенциал да бъде полезно.

Да създава и твори светове за хората, готови и искащи да се възползват от него.

А в света, в който живеем – постоянно деградиращ, труден и често потискащ, изпълнен с неправди, предизвикателства, проблеми и нещастия – подобно съзидание и творчество е повече от желателно, изпълва ни с надежда, че ще ни измъкне от всичко негативно. Стига наистина да прави живота ни по-добър. И разбира се, да е поискано…

Защото това с “поискването” е много важно!

Имам един любим виц, който дори не е смешен, но обяснява по неповторим начин същността на взаимоотношенията между психолога и другите:

“Колко психолози са нужни, за да завият една крушка?
И един е достатъчен, стига крушката наистина, ама наистина да иска да се завие…”

Та така и ние психолозите, с нашата тънка нарцистична нотка, можем да само да предложим помощта си на всеослушание и само да се надяваме, че ще има хора, които да се почувстват готови…”да се завият”.

Можете да погледнете на тази книга именно като на подобно предложение.

Предложение “да се завиете” в сложния, изпълнен с предизвикателства социален свят, в който “спасение” дебне отвсякъде и в който всички ние или си партнираме, или се конкурираме, в нелеката задача “да бъдем”.

Защо да го правите, ще попитате…

Отговорът е много прост:

В съвременния свят щастието и чувството за удовлетвореност са пряко свързани със способността ни да бъдем “завити”, или с други думи – да се адаптираме към света и другите хора така, че всеки да получи шанса си за нормален и приятен живот.

Ако трябва да обобщя, тази книга съществува, за да се опита да “скалира” познанието за човека в мащаба, в който това познание заслужава да бъде усвоено, за да промени към по-добро живота на колкото може повече хора!

И ако моето словоблудство не е изцедило и последната капка търпение от вашето, иначе изпълненото с интерес и любопитство, съзнание, предлагам да преминем по същество към следващата глава, където ще разгледаме от къде тръгва всичко, за нас хората…