В предходната глава изяснихме, че животът може да се разглежда като комбинация от житейски сфери и техните житейски обстоятелства.

Стана ясно също, че ако човек се опита да възприеме света мислейки за всички възможни сфери и обстоятелства едновременно, по всяка вероятност ще се обърка и няма да може да извлече истинска полза от това познание. 

Ето защо Социо-Функционалната теория предлага удобен метод за своеобразно “навръзване” на разбирането за житейските сфери и обстоятелства под формата на т.нар. “Житейско целеполагане” в различните ОСЖ (основни житейски сфери). Целта е подобряване качеството на живот във всяка от тях и успешна хармонизация между конкретните им обстоятелства и индивидуалния профил на човека (за справка – виж предходната глава). 

Житейско целеполагане 

Житейското целеполагане представлява процес на осмислено определяне на важни дългосрочни цели, които, от гледна точка на субективното възприятие на конкретния човек, са важни и си струва да бъдат преследвани.  

Иначе казано, говорим за визия за живота. 

Преди да преминем към конкретика е добре да обясним защо наличието на визия за живота е толкова важно. 

В ежедневието си всички ние правим милиони малки (и не толкова малки) избори. И ги правим по два начина: 

• Според това как се чувстваме в дадената ситуация, без да можем да идентифицираме конкретна причина за направения избор. Просто избираме това, което “ни се струва” правилно. Това са изборите, продиктувани от нашата човешка природа (Нужди, Темперамент, Характер и Ценности) и стимулирани от емоциите ни.
• Според това кой избор е “в унисон” с дългосрочните ни цели и визията ни за живота. Това са изборите, при които проявяваме самоконтрол и самодисциплина, отлагайки моментното удовлетворение  “в името на едно по-добро бъдеще”. 

Както стана ясно в глава 6 обаче, импулсивните избори (тези взети на момента, под въздействие на емоциите) често са в разрез с интересите на социума, тъй като емоциите ни служат преди всичко за личното ни оцеляване, добруване и съхранение на енергията, а това неминуемо е в ущърб на други хора. Всяко съжителството изисква компромиси, а те не са ни присъщи “по природа”. 

Затова, ако искаме да “заложим на печеливша дългосрочна стратегия в живота”, включваща успешното ни вписване в социума, би следвало да се стремим да правим изборите си по втория начин – в унисон с дългосрочните ни цели. 

След като изяснихме важността на целеполагането, е време да преминем и към неговата същност. 

Когато чуе за целеполагане, някой би казал: “Та аз си поставям цели ежедневно. И си ги следвам. Нищо ново под слънцето.”

 И ще е прав. Всички ние действаме по този начин: решаваме, че искаме нещо и правим нужното, за да го постигнем. Това обаче са краткосрочни цели в отговор на наши конкретни желания или нужди. 

За разлика от тях житейското целеполагане и изграждането на визия за живота е дългосрочна задача и следва логиката на “разбиване” на мащабните бъдещи цели на по-малки, краткосрочни такива. 

Точно в това е проблемът. На човек не му е присъщо да структурира светогледа и живота си така. Все пак, както стана ясно, човешката ни природа ни подтиква да действаме импулсивно и само интелектуалните механизми (които ще разгледаме в следващата глава) ни позволяват “да я озаптим” подтискайки временно нуждите, желанията и емоциите си в името на едно по-добро бъдеще – разбирай на дългосрочните ни цели. 

С оглед на това, Социо-Функционалната теория предлага конкретен модел на житейско целеполагане, който позволява на човека да изгради  “правилната” за него дългосрочна визия за живота му и стъпка по стъпка го тласка към постигането й чрез “правилните”, в контекста на неговата житейска визия, избори. 

Тук е мястото да направим едно изключително важно уточнение. Веднъж заложените дългосрочни цели не са “крайно решение”, не са окончателни. Те могат да се променят във времето според обстоятелствата и развоя на живота на човека. Все пак, докато преследва целите си човек се развива. Нормално е и визията му за живота да се променя.

Което не променя факта, че съществуването на дългосрочни цели дава възможност да се правят “стратегически правилните” (от гледна точка на дългосрочното им значение) избори, съобразени с дългосрочната визия (каквато и да е тя към дадения момент). 

Надяваме се с това важно уточнение да сме успокоили онези от вас, които биха се запитали: “Как да реша още отсега какво искам да постигна до края на живота си?” И да преминем към самия метод за житейско целеполагане. 

Според  Социо-Функционалната теория житейското целеполагане има три важни характеристики: 

• Стартира с полагането на най-големите дългосрочни цели, след което “разбива” тези цели на по-дребни краткосрочни цели (до степен да е ясно какво трябва да направим още утре, за да можем да постигнем дългосрочните си цели след 50 години, например). 

• Най-големите дългосрочни цели (реалната визия за живота) трябва да са в унисон с ценностите на човека, за да може той да се чувства удовлетворен, мотивиран и ангажиран в преследването им. 

**(Разбиране за своите ценности можете да получите след като преминете през процес на психологическо профилиране за “осветляване” на индивидуалните ви характеристики) 

• Формулираните по-малки цели (подцелите, появили се вследствие “разбивката” на дългосрочните) трябва да отговарят на следните условия: 

• Да са конкретно дефинирани;
• Да са измерими по определени, предварително зададени критерии за успешното им постигане;
• Да са реалистични (постижими) от гледна точка на конкретния човек;
• Да допринасят директно чрез изпълнението си за постигането на по-мащабните цели;
• Да включват конкретни житейски обстоятелства, които са съобразени с останалите два раздела индивидуални характеристики (темперамент  и характер) 

За да успеем да обясним по-добре целия процес на житейско целеполагане, Ви предлагаме примерни въпроси, които можете да си зададете и които да “водят” Вашето целеполагане:

 

Големите ми житейски цели са:  (Когато един ден, в края на живота си,  се изправя пред “Страшния съд”, какво ми се иска да съм постигнал/а в живота си и как съм живял/а?)	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да постигна в следващите 10 години, за да знам, че напредвам към големите си житейски цели (от предходния раздел) и имам шанс да ги постигна?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да постигна в следващите 5 години, за да знам, че напредвам към десетгодишните си цели и имам шанс да ги постигна?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да постигна в следващите 2 години, за да знам, че напредвам към петгодишните си цели и имам шанс да ги постигна?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да постигна в следващата 1 година, за да знам, че напредвам към двугодишните си цели и имам шанс да ги постигна?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да постигна в следващите 6 месеца, за да имам шанс да постигна годишните си цели?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да постигна в следващия 1 месец, за да имам шанс да постигна шестмесечните си цели?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да направя тази седмица, за да имам шанс да постигна месечните си цели?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………
Какво трябва да направя още утре, за да имам шанс да постигна седмичните си цели?	1……………………………… 2……………………………… 3……………………………… 4……………………………… 5………………………………

 

Две важни пояснения: 

1) Във всеки “житейски раздел” (времеви отсек) следва да започвате с най-важните две цели, без които буквално “ще сте живели напразно”.

2) На всяка цел в горния времеви отсек следва да отговаря по една от долния времеви отсек (по номера). 

След като изследвахме в дълбочина какво представлява житейското целеполагане, какви са смисълът и ползите от него, можем да се върнем към идеята, с която стартирахме настоящата глава: как да извлечем максимална полза от разбирането за живота като съвкупност от основни житейски сфери и съставляващите ги конкретни обстоятелства. 

 

Връзката между житейското целеполагане, основните житейски сфери (ОСЖ) и конкретните житейски обстоятелства

 Както изяснихме в предходната глава, животът може да бъде разгледан като съвкупност от пет основни житейски сфери (ОЖС). За да напомним, това са: 

• Любов и интимни връзки
• Работа, бизнес и кариера
• Родителство, отглеждане и възпитание на децата
• Приятелства и социални контакти
• Индивидуално развитие и психично здраве

Също така стана ясно, че качеството ни на живот “като цяло”, зависи от качеството ни на живот във всяка една от тези сфери.

След като вече разбираме смисъла на житейското целеполагане, можем да се досетим, че то би следвало да се използва с цел подобряване качеството ни на живот във всяка една  от тези сфери чрез преследване на “правилните за нас” избори в нея. 

За по-голяма яснота, ето как примерно биха изглеждали въпросите и целите за най-висшето ниво на целеполагане (най-дългосрочното) спрямо всяка от ОЖС в горната таблица:

 

• Любов и интимни връзки – Когато един ден, в края на живота си,  “се изправя пред Страшния съд”, и до мен се изправят всички мои бивши интимни партньори:

1. Те да са… <На какви важни характеристики бихте искали да отговарят?>
2. Те да кажат, че ме познават като… <На какви важни характеристики бихте искали Вие да отговаряте в техните очи?>
3. Да са ми дали… <Какво е важно за Вас да сте получавали от партньорите си?>
4. 4. Да съм им дал/а … <Какво е важно за Вас да сте давали на партньорите си?>
5. Заедно да сме изградили…. <Какво бихте искали да сте постигнали съвместно с тези хора?>

 

• Работа, бизнес и кариера – Когато един ден се пенсионирам и погледна назад към професионалните си години, за да съм удовлетворен/а от себе си, трябва да съм постигнал/а следните неща:

1. Да съм се докоснал/а до следните сфери…. <До кои браншове бихте искали да сте се докоснали през професионалния си живот?>
2. Да съм постигнал/а следните конкретни неща… <Какви ключови неща бихте искали да сте постигнали? (напр. Да изобретите нов уред, да сте отворили офиси на 3 континента, да излекувате еди колко си човека, и т.н.)>
3. Да съм допринесъл/ла следните ползи на света… <С какво трудът ви през годините е направил света по-добро място?>
4. Да съм имал/а висок стандарт на живот… <Какво финансов доход би бил удовлетворяващ за вас?>
5. В професионалния ми бранш името ми да се свързва с… <С какво бихте искали да Ви свързват в съзнанието си хората, които са работили с вас?>

 

• Родителство, отглеждане и възпитание на децата – Когато един ден децата ми напуснат “семейното гнездо”, бих искал/а да съм съм ги научил/а на следното:

 

1. Как да се предпазват от опасностите и негативните неща в живота
2. Как да разбират и да управляват своите емоции и тези на другите
3. Колко е важно да изследват и преоткриват света и да опитват нови неща
4. Как да се адаптират към промяната
5. Да разбират правилата и нормите и нуждата от тях
6. Как да си поставят и преследват цели и успехи
7. Как да се разбират с другите хора
8. Да не спират да се учат и да се развиват, да мислят рационално и да проявяват критична мисъл без това да спъва въображението им

 

• Приятелства и социални контакти – Когато един ден, в края на живота си,  “се изправя пред Страшния съд” и до мен се изправят всички мои приятели:

1. Те да са… <На какви важни характеристики бихте искали да отговарят?>
2. 2. Те да кажат, че ме познават като… <На какви важни характеристики бихте искали вие да отговаряте в техните очи?>
3. Да са ми дали… <Какво в важно за вас да сте получавали от приятелите си?>
4. 4. Да съм им дал/а … <Какво е важно за вас да сте давали на приятелите си?>
5. Да ни свързва…. <Какво бихте искали да е нещото, което ви е правило задружни и сплотени?>

 

• Индивидуално Развитие и психично здраве – Когато един ден, в края на живота си,  “се изправя пред Страшния съд”, и се обърна назад, за да видя какви грижи съм полагал/а за здравето си, бих искал/а това, което видя да е:

1. Физическата форма, която съм поддържал/а през по-голямата част от живота си е била…
2. Начинът ми на хранене, който съм поддържал през по-голямата част от живота ми е бил…
3. Подходът ми към ученето и личното ми развитие е бил…
4. Усилията, които съм полагал/а за физическото си здраве са били…
5. Усилията, които съм полагал/а за психическото си здраве са били…

 

Разбирайки как работи житейското целеполагане в различните ОСЖ, стигаме и до идеята за конкретните обстоятелства. И как те се вписват в цялата картина… 

От предходната глава знаем, че конкретните житейски обстоятелства са относително трайните обстоятелства, съпътстващи живота ни в отделните ОЖС. Както и че за да успеем да осъществим разгледаната (отново там) хармонизация, е необходимо да съобразим конкретните си житейски обстоятелства с индивидуалните ни характеристики (човешката ни природа). 

Именно тук е и връзката с целеполагането при различните ОСЖ: Нашите индивидуални характеристики “се проявяват” по различен начин в различните житейски сфери. 

Например това че имаме силно изразен “невротизъм” (темпераментова характеристика, подтикваща ни да се фокусираме върху негативното) в сфера “Любов и интимни връзки” би ни направило силно скептични към потенциални нови партньори, което значително би затруднило започването на нова връзка.

Съвсем друго би било проявлението на същата характеристика в сфера “Работа, бизнес и кариера” (Например, бихме отлагали инвестиционни и/или стратегически решения при недостатъчна информация и гаранции, което би ни направило неспособни да участваме и съответно да печелим от сделки тип “висок риск – висока възвръщаемост”). 

Тези различни проявления предполагат значението на “осветляването” и “разчитането” на човешките характеристики да е различно в различните ОСЖ, но също така и в контекста на различните конкретни обстоятелства в различните ОСЖ. 

Това е важно, тъй като определени характеристики могат да направят човека успешен в една житейска сфера и неуспешен в друга, поради естеството на конкретните обстоятелства в нея.

Но нали ние сами определяме своите цели? Тогава би следвало да заложим в по-малките (вече раздробени) цели такива стъпки, които да ни позволят да използваме своите силни страни. 

С други думи, важна стратегическа стъпка при житейското целеполагане за конкретна житейска сфера е човек да вникне в дълбочина, да идентифицира потенциалните конкретни житейски обстоятелства вътре в конкретната житейска сфера и така да конструира подцелите за постигането на големите цели, че да вземе предвид конкретните обстоятелства, в които тези подцели ще го вкарат. Тези  подцели следва да го вкарват в конкретни обстоятелства, съобразени с неговата човешка природа, а това на практика означава:

• Да са подкрепени от темпераментовите характеристики на човека – за да може той да се справи с постигането им.
• Да не са в сериозен разрез с характера на човека – за да има той необходимия инструментариум (или поне голяма част от него), за да се справи с предизвикателствата по пътя към постигането им. 

След като разбрахме как се осъществява Социо-Функционално целеполагане, стигаме до последния важен елемент в картината, своеобразен ориентир за времевите рамки на нещата, които е добре да имаме предвид, когато определяме целите си.

 

Социо-Функционални етапи в живота на човека

 

Социо-Функционалните етапи са такива периоди в човешкия живот, които имат точно определено, специфично (всеки период – различно) значение за човека, поради физио-психологическия си характер и последици за живота му.  

Важно уточнение, което трябва да направим за Социо-Функционалните етапи в живота на човека е, че те са по-скоро препоръчителни, плаващи и границите им често се размиват, като посочените години са по-скоро ориентировъчни, отколкото реални (особено след пубертета).

 

Нека разгледаме всеки етап, както и тяхното значение за живота на човека:

 

Подготвителен период

Пренатален период

Ранен бебешки период

Късен бебешки период

Ранна детска възраст

Детска възраст

Пубертет

Юношество (Тийнейджърство)

Младост

Ранна зрялост

Зрялост

Късна зрялост

Ранна старост

Старост

Преклонна възраст

6 мес. преди зачеване

Бременност

0-2 г.

2-4 г.

4-6 г.

6-9 г.

9-14 г.

14-19 г.

19-24

24-33 г.

33-40 г.

40-59 г.

59-70 г.

70-85 г.

85+ г.

 

• Подготвителен период (6 месеца преди зачеване) – периодът преди зачеване, в който родителите следва да вземат необходимите мерки, за да увеличат шансовете за успешно зачеване и развитие на здрав плод. Важни моменти: 

• Изчистване от токсините
• Хранителен режим (и за двамата партньори)
• Изследване на плодовитостта (и за двамата партньори)
• Планиране на бременността 

• Пренатален период (период на бременност) – периодът на развитие на плода в утробата на майката, през който майката следва контролиран режим на хранене и физическо натоварване, а бащата осигурява “защитена среда” за майката и плода.

Малко детайли за пренаталния период:

 

 

• Ранен бебешки период (до втората година) – периодът, в който детето е най-уязвимо и е постоянно “долепено” до майка си. Важни моменти:

• Кърмене (няма краен срок, но се препоръчва да не продължава след 24-я месец)
• Захранване
• Прохождане (възможно е леко закъснение в тази дейност)
• Изграждане на доверие
• Заченки на проговаряне

 

 

• Късен бебешки период (до четвъртата годинка) – периодът, в който детето от бебе се превръща в дете. Важни моменти:

                                                                         

• Изникване на зъбчета
• Игра и въображение
• Рисуване
• Сложни движения,  тичане, качване и слизане по стълби
• Трайно излизане от количката
• Нормално, напълно функционално хранене
• Автономност в грижата за собствените си нужди (тоалетна, хигиена, обличане) 
• Катерушки и пързалки, хващане на топка
• Изграждане на невралните механизми, отговарящи за регулацията на емоциите и справянето с фрустрациите и стреса вследствие активното общуване с родителите.
• Разбира и изпълнява инструкциите за безопасност, давани от родителите
• Усвояване на по-сложни за произнасяне думи
• Активна комуникация с другите деца
• Способност за аргументирано отстояване на позиция

 

• Ранна детска възраст (до шестта година) – периодът на активно социално и интелектуално развитие. Важни моменти:

 

• Постигане на устойчива  моторно-двигателна функционалност (сръчност, рефлекси, ориентация, адаптивност)
• Развитие на инициативност
• Сложни модели на социална игра, придружена с активна комуникация
• Силно изразено любопитство за всякакви предмети, явления и хора
• Физическо изражение на социалната игра – боричкане (с родители и другите деца) с цел установяване на физически граници и лимити
• Наченки на самоконтрол в социалната интеракция
• Каране на колело
• Участие в групови игри и забавления
• Практикуване на активен физически спорт
• Развитие на ранни математически и езикови умения
• Прояви на чувство за хумор
• Наченки на разбиране за концепти като успех, състезателност, правилно и грешно, правила, постоянство и т.н. 
• Наченки на амбиция и целеустременост 

 

• Детска възраст (до деветата година) – периодът на ранни ученически години. Важни моменти:

 

• Избор на правилната обучителна среда (влиянието на социума започва да взема превес над родителското)
• Активно учене и усвояване на нови знания и умения
• Развиване на основния интелектуален капацитет
• Развиване на състезателност и целеустременост
• Развиване на усърдие и стремеж към подобряване на представянето
• Доразвиване самоконтрола в социалното взаимодействие
• Изпробване на различни видове дейности и спортове с цел идентифициране на таланти и интереси
• Затвърждаване на разбирането за правилно и грешно, съобразителност, обичаи, правила, норми и закони
• Изграждане на завършен социално адаптивен подход (към другите хора) – на разбиране и уважение

 

• Пубертет (до четиринадесетата година) – периодът на полово,  физиологично и емоционално съзряване. Важни моменти:

 

• Поява на вторични полови белези
• Проява на интимно влечение и интерес към други хора
• Засилена хормонална секреция, имаща, освен физиологични, и емоционални проявления (нестабилни емоционални прояви)
• Изграждане на емоционална интелигентност (способност за идентифициране, разбиране и управление на собствените емоции и тези на другите хора)
• Усвояване на физически самоконтрол (поради драстичната, често твърде бърза промяна във физиката и увеличената сила и телесна маса на децата)
• Изграждане на адаптивни механизми за справяне с конфликтите
• Приключване на основното образование
• Нужда от сексуално образование и родителски контрол в контекста на податливостта спрямо интимни влечения. 

 

• Юношество/тийнейджърство (до деветнадесетата година) – периодът на социално съзряване. Важни моменти:

• Изграждане на ранно разбиране за идентичностите и социалните роли
• Изграждане на силни/трайни приятелски взаимоотношения
• Идентифициране и приемане на ролеви модели за подражание
• Изграждане на разбиране за сложни емоционални концепции: обич, любов, щастие, раздяла, самота, загуба,  скръб, смърт
• Приключване на средното образование
• Изграждане на ранни интимни взаимоотношения
• Първи сексуален акт

 

• Младост (до двадесет и четвъртата година) – периодът на социална адаптация. Важни моменти:

• Продължаващо образование (висше и/или специално, курсове, тренинги и програми за развитие)
• Започване на първа работа (на пълен работен ден или почасово)
• Доизграждане на ценностите
• Активно въвличане в различни странични дейности и хобита
• Активен социален и сексуален живот
• Експериментиране с рискови активности, контакти и субстанции (алкохол, цигари и др.)

 

• Ранна зрялост (до тридесет и третата година) – периодът на житейска адаптация. Важни моменти:

• Излизане от “семейното гнездо” и създаване на собствен дом
• Преминаване през няколко сериозни, продължителни интимни връзки
• Експериментиране с работни места и позиции (и смяната им)
• Изграждане на трайна идентичност и разбиране за силните и слабите си страни
• Активно спортуване
• Навлизане в дълбочина/специализация – в между една и няколко сфери
• Постигане на финансова автономност
• Идентифициране на едно или няколко дългосрочни хобита
• Адаптация към първото по-сериозно забавяне на метаболизма

 

• Зрялост (до четиридесетата година) – периодът на задомяване, родителство и кариера. Важни моменти:

• Трайно задомяване с постоянен партньор
• Създаване на поколение
• Ранно отглеждане и грижа за децата
• Фокусиран избор за тясна специализация в дадена работна сфера (професионална идентичност)
• Изграждане на мрежа от стратегически контакти
• Постижения в кариерата (собствен бизнес или издигане в йерархията)
• Постигане на финансова стабилност
• Изграждане на режим/подход за продължаваща грижа за личното физическо и психично здраве
• Адаптация към второто по=сериозно забавяне на метаболизма
• Подкрепа/Грижа за родителите
• Идентифициране на различни форми на безвъзмезден принос като” отплата към обществото”

 

• Късна зрялост (до петдесет и деветата година) – периодът на “напредване в живота”. Важни моменти:

• Късно отглеждане и грижа за децата
• Постигане на финансова независимост и натрупване на капитали и ресурси
• Активация и активна “употреба” на стратегическите контакти с цел взаимна изгода
• Откриване и практикуване на алтернативни форми на забавление и почивка
• Активна грижа за психическото и физическо здраве
• Активни дейности по безвъзмезден принос като” отплата към обществото”

 

• Ранна старост (до седемдесетата година) – периодът на отделяне на децата и приключване на кариерата. Важни моменти:

• Завършване на отглеждането и грижата за децата, чрез тяхното отделяне от “семейното гнездо”
• Оказване на дистанционна подкрепа на децата
• Финални “инвестиции в старините” под формата на придобиване на “активи” и разделяне с “пасиви”
• Пенсиониране
• Планиране на късните години
• Откриване на алтернативни методи за забавление и отдих
• Засилване дейностите по “връщане” към обществото
• Засилване вниманието към физическото и психично здраве

 

• Старост (до осемдесет и петата година) – периодът на грижа за себе си. Важни моменти:

• Допълнително засилване фокуса върху физическото и психично здраве
• Грижа и подкрепа за внуците
• Практикуване на всички възможни методи за забавление и отдих
• Планиране напускането на земния ни път и подготовка на завещание
• Подсигуряване независимостта на деца и внуци с цел намаляване “товара” им
• Осъществяване на неосъществени мечти

 

• Преклонна възраст (над осемдесет и петата година) – Важни моменти:

• Изцяло фокусиране над физическото и психично здраве
• Приключване/осребряване на всички финансови и ресурсни афери
• Осигуряване на среда с минимален стрес и заплахи за здравето и с подсигурена грижа от трети лица

 

Добре е още веднъж да подчертаем, че  Социо-Функционалните етапи от живота на човека са по-скоро препоръчителни, плаващи и границите им често се размиват, като посочените години са по-скоро ориентировъчни, отколкото реални (особено след пубертета).

След всичко казано е добре още веднъж да подчертаем, че на човек не му е присъщо да структурира светогледа и живота си чрез подобни житейски целеполагания, тъй като човешката ни природа ни подтиква да правим нещата според това как се чувстваме тук и сега.

Това, което ни позволява да контролираме своята човешка природа с цел да подобрим качеството си на живот във всички ОСЖ, изграждайки визия за живота си, са вече разгледаните в предходните глави “Интелектуални механизми”, с които ни е дарила природата и които ни позволяват да променим посоката на действията си, подтискайки временно “тук и сега”  нуждите, желанията и емоциите си в името на едно по-добро бъдеще – разбирай дългосрочните ни цели.

 Добре, ще кажете, но въпреки всичкото това целеполагане и планиране, не е ли въпрос на късмет, доколко ще се случат нещата и дали ще успеем да изпълним плановете си…

И ще сте прави, късметът има известна роля в “голямата картинка”. Но и късметът не е това, което често хората си представят. И той може да бъде “управляван”.

Но повече за това в следващата глава…