От гледна точка на еволюцията ние, хората, както и всички други животински и растителни видове, имаме една единствена цел в живота: да се възпроизведем и така да допринесем за просъществуването на своя биологичен вид. 

Ако не успеем да постигнем тази цел просто ще изчезнем от лицето на Земята.

В светлината на казаното става ясно, че на дълбоко биологично ниво “смисълът на живота” е продължаването на вида. 

С други думи, дълбоко подстоящият мотив на всички живи същества е осъществяването на тази еволюционна цел.

Добре, ще кажете, но как?

За да съумее да продължи вида, човекът, както и другите биологични видове, трябва неотклонно да следва три принципа. Тези три принципа, по-известни като  “Мотивационната триада”, представляват в своята същност три постоянни, подстоящи стремежа, които ни задвижват във всичко, което правим. Кои са те?

• Стремеж към избягване на болка. Или с други думи, избягване на всичко негативно, зловредно и опасно, което би попречило осъществяването на голямата еволюционна цел. Този стремеж следва логиката на факта, че за да можем да продължим вида, първо трябва да оцелеем. 
• Стремеж към набавяне на удоволствие. Или с други думи, търсене на всичко положително, благоприятно и полезно което би ни доближило до постигането на еволюционната цел. Този стремеж е следствие от логиката, че когато си набавяме благоприятни условия – подобряваме шансовете си за възпроизводство (особено в контекста на иначе суровия свят и неговите предизвикателства).
• Стремеж за пестене на енергия. Или с други думи, стремеж към постигане на горните две “цели”, “по пътя на най-малкото съпротивление” (най-бързо, най-лесно, с най-малко усилия, по най-прекия възможен път). Този стремеж е продиктуван от факта, че енергията в човешкото тяло е краен ресурс и следва да бъде разходвана за приоритетните нужди. С намаляването й някои процеси стават безсмислени от гледна точка на оцеляването, еволюционната ни цел и по-малките такива по пътя към нея. По тази причина правим несъзнавания избор да не им отделяме от енергията си.

Макар да се намира на върха на хранителната верига, човекът не се радва на твърде издръжлива физиология (в сравнение с повечето животински видове) и суровите природни условия, идващи от околната среда и света, в който живеел, го изправили пред множество най-различни предизвикателства, в стремежа му към удовлетворяване на мотивационната триада.

Броят на предизвикателствата, срещу които човекът е трябвало да се изправи е бил наистина огромен, но тези предизвикателства често са били сходни по вид, произход и характеристики. Това улеснило справянето с тях. На практика, човекът не трябвало да се справя с милиони, а с няколко типа, или друго яче казано – групи предизвикателства, тъй като всяка група предизвикателства със сходни характеристики, произход и вид, пораждали у човека една конкретна нужда,  която той трябвало да задоволява, за да успее да се удовлетвори мотивационната триада и така да успее да продължи вида.

В днешно време психологията разглежда тези нужди под името “Общочовешки потребности”  (или за по-кратко – “потребности”).

Служейки на мотивационната триада, потребностите имат задачата да отговорят на трите постоянни стремежа:

• Да ни съхранят;
• Да ни помогнат в преследването на удоволствие и наслада;
• Да пестят енергията ни;

За да отговорят на тези три стремежа,  потребностите е трябвало да се справят със следните конкретни групи предизвикателства:

• Да си набавяме сетивна наслада (удоволствие) и приятни усещания
• Да се справяме с привикването към сетивните усещания, чрез набавяне на разнообразие и по-силни нови усещания
• Да разграничаваме полезното от вредното, достатъчно бързо, без да се налага първо да го осмислим
• Да се адаптираме към новото и непознатото
• Да разбираме и да си обясняваме света и околните
• Да се предпазим от нараняване, от вредното, от неприятните усещания и от негативните развръзки за живота ни
• Да предотвратим загубата
• Да си подсигурим ресурси за бъдещето
• Да си набавим предвидимост и структура с цел да се предпазим от неизвестното и непознатото
• Да си поставяме цели, които потенциално биха ни донесли удовлетворение и задоволяване на потребностите ни
• Да преследваме поставените цели
• Да направим промяна, когато настоящият курс на действие, не води към постигането на целите или нещо възпрепятства постигането им 
• Да удовлетворяваме нуждите си възможно най-бързо, изпреварвайки конкуренцията
• Да фокусираме енергията си в преследването на задоволяване на нуждите си
• Да вземаме пример за поведение и да се уповаваме на източника на този пример, да урегулира груповият хаус (да бъде лидер), поемайки отговорността за групата
• Да можем автономно да се погрижим за физиологичните си нужди
• Да намерим и функционираме в група, за да подобрим шансовете си за задоволяване на потребностите си
• Да бъдем приети от групата
• Да осъществим взаимопомощ (Да помагаме и да ни се помага) с членовете на групата

Така описаните потребности, са и първият от четирите конструкта, с които психология описва и обяснява “Човешката природа” – или понятието, описващо какво кара човека, да прави нещата, които прави, по начина, по който ги прави.

Майката Природа е трябвало да намери начин да ни подсигури с такива уникални качества, че въпреки физическата си слабост, недостатъчната си бързина, липсата на достатъчно мощни нокти, зъби, зрение, слух и обоняние (в сравнение с другите видове), да успеем да оцелеем и да предадем гените си напред във времето с цел да продължим вида и междувременно да си набавим капчица удоволствие. С други думи, качества, които да направят възможно удовлетворяването на описаните по-горе общочовешки потребности.

И тя се е справила подобаващо със задачата! Дала ни е набор от механизми, които да ни помогнат да се справим с това предизвикателство.

Този набор от механизми е втория конструкт, описващ човешката природа. Той има за цел да ни помогне да удовлетворим вече описаните потребности. Наричаме го: “Темперамент” 

Всеки механизъм от темперамента (които психологията нарича темпераментови характеристики, или черти) спомага за справянето с различна група предизвикателства. Така, човекът получил своето  “еволюционно решение” от природата, за справяне с предизвикателствата и съответно задоволяване на потребностите (нуждите).

В основата си, те стъпват на комбинация от генни проявления и биохимични процеси в тялото на човека и се проявяват на практика под формата на импулси за поведение. Тези импулси за поведение са предхождани от конкретни емоции (Повече за емоциите ще говорим в следващите глави)

Давам един пример за подобен импулс за поведение: когато някой ни ядоса много (емоция) и ни “изкара извън нерви”, ние имаме импулс (за поведение) “да му шибнем един шамар” (независимо, че по-често не го правим).

Бидейки биологично предопределени (гени + биохимия), темпераменовите черти (или за краткост темперамента) са изключително трайни и устойчиви през цялата продължителност на човешкия живот. 

Макар да има фактори, способни да им повлияят (драстична и трайна промяна в средата и стила на живот, различни катастрофални събития и преломи в живота, трайни промени в начина на хранене и прием на микроелементи или преживяване на сериозни физически болести и травми и др.) тези промени рядко са твърде значими за биологичната структура на човека и той не се променя особено в контекста на темперамента си. По-скоро се научава да се самопознава и самоконтролира.

Темпераментът дава добра представа за това дали човекът би могъл дълго време да се справя с дадено предизвикателство или на дълбоко биологично ниво “не е правен за целта”.

Казваме “дълго време”, тъй като реално, човек може да се научи да функционира “в разрез” с темперамента си, но това поражда трайно чувство на неудовлетворение, емоционално напрежение и стрес у него, които – ако бъдат пренебрегвани дълго време – водят до болести.

По този начин познанието за темперамента на един човек, отговаря на въпроса: “Дали ще се справя човека в даден контекст?”

От друга страна, именно темпераментовите характеристики, правят един човек да изглежда сякаш “е роден с талант” за дадено нещо… Сякаш “му идва отвътре” да прави нещата по определен начин, който е подходящ в определен контекст, което пък ние хората , сме склонни да наричаме “талант”.

Талантът не съществува само по себе си. Той се проявява спрямо определени активности. Когато човек се захване с някака активност, темпераментовите му характеристики или го “подкрепят” в това му усилие, или го “спъват”. Когато го подкрепят, действията му са адаптивни, като с това повишават способнастта му да се справя с конкретното предизвикателство, по особено продуктивен начин.

Третият конструкт, който използваме, за да опишем и разберем човешката природа, е характерът.

Характерът представлява набор от заучени социо-функционални поведения (повече за “социалната функционалност” в следващите глави), които хората практикуват, за да се справят с предизвикателствата.

Най-често тези поведения са заучени в ранна детска възраст, вследствие на взаимодействията на децата със света. Те са силно повлияни от темперамента и на практика са негови “проявления” в контекста на различните предизвикателства, на които животът ги е подхвърлил. или с други думи, темпераментът дава билогичната основа, на базата на която характерът гради и се реализира.

Характеровите проявления са силно повлияни от собствената им “успеваемост”. Или с други думи – заучават се, когато дадат резултат.

За по-нагледно, нека си представим следния сценарий: 

Едно дете е изправено пред предизвикателство – другите деца в пясъчника имат количко, а то не. Детето прави опит да се справи с предизвикателството…

Как?

Чрез поведение, продиктувано от  неговия темперамент. Например, като се опитва да събере всички играчки от пясъчника – за себе си (като по този начин дава поле за изява на склонността си към “събиране на ресурси”)

Появява се друго дете обаче, което не харесва това му действие и го атакува физически, като му взема играчките. Това принуждава нашият герой да отреагира проявявайки агресия на свой ред. 

Действието агресия обаче, не довежда до удовлетворителен резултат, а до наказание от родителя.

Затова, следващия път когато се изправя пред същото предизвикателство, детето избира да реагира по друг начин, за да не бъде наказано. Например, то започва да контролира подтика си към агресия, избягвайки детето, което го ядосва и оставяйки само неговите играчки непокътнати. (Характерова черта – самоконтрол).

Тази нова тактика се оказва успешна и позволява на детето да се справи с предизвикателството без негативни последствия. Така то усвоява този механизъм за справяне и впоследствие през живота си винаги се връща към него в подобни ситуации. (В конкретния пример, така се формира избягващо поведение при сблъсък с “трудни” хора.)

Характерът се проявява на практика под формата на автоматични поведения. Веднъж формиран в ранна детска възраст, той е относително стабилен през целия живот на човека. Което означава, че освен ако човекът не положи сериозни усилия за промяна (например терапия) или не претърпи сериозни катаклизми в живота си, най-вероятно ще продължи да проявява описаните автоматични поведения, идващи от характера, през целия си живот.

Характерът дава добра представа за това как определен човек би подходил към дадено предизвикателство и доколко притежава необходимите социо-функционални умения за справяне с него.

По този начин той отговаря на въпроса: “Как ще се държи човека в даден контекст?”

Така стигаме до четвъртия конструкт, изграждащ човешката природа: ценностите.

Споменатата по-рано потребност от разбиране, предизвиква различни последици за живота на човека. 

В комбинация с факта, че всички ние живеем в групи с други хора, те водят до едно любопитно явление: стремежа на хората да разберат и да си обяснят света и другите хора и после да предадат тези си разбирания на своите деца и внуци. По този начин се получава своеобразно структуриране на света, а оттам и доза предвидимост, която е важен елемент за “избягването на болка” – ако негативно явление може да бъде предвидено, то може да бъде избегнато.

Един от начините това да се случи е чрез комбинацията от вярвания, разбирания, нагласи и предпочитания, на които хората учат децата си и околните. Ние обединяваме тази комбинация под един общ знаменател, наричайки го “Ценности”.

Така описани, ценностите са социално заложени характеристики у човека. Което означава, че са придобити след раждането, вследствие на контакта му със средата, семейството, обществото, държавата и другите хора. Или с други думи – придобити от тях.

Подобно на темперамента и характера, ценностите имат сравнително траен и постоянен ефект върху човека през целия му живот.

Обикновено се до-оформят до към 24-5 тата година от живота, след което са изключително трудно променливи.

Те са важни, защото ни носят информация за това КАКВО ИСКА (на дълбоко подсъзнателно ниво) човек, какво предпочита и какви са нагласите му спрямо нещата.

Ценностите повлияват мотивацията за действие или бездействие, положителната и отрицателната настройка спрямо нещата и посоката на действие, която човекът би избрал в ситуация на избор между две ценности.

Индиректно, ценностите повлияват средата, която човек организира около себе си, предпочитаните хора, с които се обгражда и хората, които избягва. 

Ценностите са важен конструкт по още една причина. Те носят със себе си т.нар. “предразсъдъци” – склонността на човека да отсъжда автоматично за друг обект или субект, без да обмисли обстойно всички фактори. (Тази автоматизация служи директно на третия мотивационен елемент от мотивационната триада – “Пестене на енергия”)

Често когато размишляват на тема ценности, хората визират най-различни, важни за тях неща, които наричат с тази дума. Например свобода, щастие, пари, уважение, и т.н. 

Важно е тук и сега да разграничим тази човешка склонност от понятието, което ние дефинираме като “ценности”: съвкупността от мотиви, вярвания, нагласи, разбирания и предпочитания. Основната разлика между двете се крие в това, че всички “неща”, които хората са склонни да приемат за ценности са всъщност желания, продиктувани от едно или друго явление, обстоятелство или човек в техния живот. Всички те обаче, могат да бъдат обединени по групи в по-големи ценностни категории, които отговарят на основните “общочовешки потребности”, описани по-горе и които категории изграждат конструкта, който тук наричаме Ценности. По тази причина, независимо от пола, расата, етноса, религията, възрастта  или принадлежността, всички възможни “по-малки” ценности, които даден човек може да има, могат да бъдат причислени към една от основните общочовешки ценности, разглеждани тук.

Тъй като ценностите са ментален конструкт, формирането на разбирането за тях най-вероятно се корени в склонността на човека да описва и да си обяснява света. 

В историята на човечеството е имало хора със социално влияние и набор от ясно изразени темпераментови и характерови черти, които, в комбинация с техните житейски и ситуационни обстоятелства, са ги направили успешни, популярни, адаптивни и са им позволили да постигат целите си. 

Това е накарало хората в техните социални обкръжения да повярват, че тези черти са важни, значими, ползотворни, или с други думи, ценнни. Затова въпросните черти, обединени по групи, са започнали да се предават от родители на деца и внуци, от човек на човек, от група на група и от общност на общност. По този начин се е формирало общоприетото разбиране за разглеждания от нас обобщен конструкт “ценности”. 

Това разбиране, обаче, винаги е в унисон с по-рано описаните групи  потребности (които ние задоволяваме чрез темпераментовите и характеровите си механизми), просто защото откакто съществува човекът, какъвто го познаваме днес, той е бил принуден да се справя с предизвикателствата, за да оцелее. Тази “принуда” е причината той да има осмислено, съзнателно мнение за нещата, които намира за ценни и важни. А именно това са нещата, които ние наричаме ценности. 

Казаното дотук идва да покаже, че ценностите са в унисон с общочовешките ни потребности, а следователно и с темпераментовите и характерови черти, и описват много сходни на тях явления. С тънката разлика, че докато при темперамент и характер говорим за импулси за поведение и автоматизирани поведения, то при ценностите говорим за желания и избори, които правим, често на дълбоко, несъзнавано ниво.

Така описани, четирите конструкта Потребности, Темперамент, Характер и Ценности, са общовалидни и в някаква степен присъстват у всеки човек, независимо от раса, етнос, националност, пол или възраст.

В съвкупност, те формират човешката природа.

С течение на времето, науката психология е идентифицирала различни начини за наблюдение, измерване и анализ проявленията на тези конструкти у всеки отделен човек. Това обикновено се случва чрез инструменти за психологическо профилиране, които обобщават резултатите от измерването и анализа под формата на доклади с информация относно проявленията на човешката природа. Тази информация може да бъде използвана за различни цели, включително за предвиждане поведението на изследваното лице в даден контекст и/или ситуация.

Това е важно, тъй като човешката природа оказва реално влияние върху всички сфери от живота на хората. Както пряко – чрез тяхното поведение, така и непряко – чрез впечатленията, които околните си съставят за тях вследствие техните действия (т.е. репутацията им).

През годините са правени различни опити да се прогнозира какъв процент от живота на човека се предопределя от човешката природа. Най-честите отговори, които науката е успяла да даде са се колебаели между 35% и 60%. 

Важно уточнение, което трябва да направим, обаче е, че тези резултати не вземат под внимание две важни неща:

1. Анализите обикновено включват само темперамент и характер (без ценности).
2. Анализите не вземат предвид индиректните последици за живота на човека, идващи от влиянието на човешката природа върху репутацията ни и решенията и изборите, които другите хора правят за нас, когато не са изправени директно пред нас (Ефект на пеперудата: когато действията ни – продиктувани от човешката природа – имат дългосрочни, навързани последици, които никой не е в състояние да предвиди и измери.)

Предвид това, лесно бихме могли да се досетим, че ефектът върху живота ни е далеч по-голям от 60%!

Или с други думи, истината е, че нашата човешка природа, до голяма степен предопределя всичко, което ни се случва, а оттам и целият ни живот!