Както стана ясно в глава “Човешката природа”, човекът е надарен от природата с няколко групи механизми за справяне с предизвикателствата, идващи от околния свят и другите хора.

В настоящата глава ще разгледаме групата на интелектуалните механизми, нейното значение, същност и функции.

Значение на интелектуалните механизми за справяне с предизвикателствата

Нека започнем с това, че основната причина за съществуването на тази група механизми е общочовешката потребност “да осъзнава и разбира” (случки, събития, предмети, хора и зависимости между тях), която повишава шансовете за успешно удовлетворяване на всички останали потребности. 

Както вече сме обсъждали в началните глави, природата не е дарила човека с особено впечатляващи физически дадености, позволяващи му да се конкурира с останалите видове за ограничените житейски ресурси. 

Затова пък природата му е предоставила интелектуални механизми (оттук нататък за краткост ще ги наричаме “Интелект”), които да използва като заместител на липсващите физически дадености в конкуренцията му с другите видове. Което, в крайна сметка, му дава значително предимство и дори надмощие над тях.

Социо-Функционалната теория разглежда интелекта като еволюционно най-мощната група механизми за справяне с предизвикателствата, която носи потенциала да променя както вътрешния, така и външния свят на човека.

Какво имаме предвид? 

За да разберем, следва да разгледаме споменатите “вътрешен” и “външен” свят на човека.

Когато говорим за “вътрешен свят”, имаме предвид всички онези субективни усещания, възприятия, мисли и чувства, които всеки човек ежемоментно изпитва.

Реално погледнато, за него този свят е всичко!

Докато човек не съумее “да осмисли” някой физически външен за него фактор, последният на практика не съществува за него.

Добре, ще кажете, ами чувствата? Та нали те често са неосъзнати?

И ще сте прави. Именно тогава действаме “несъзнателно” – без да знаем защо сме постъпили по един или друг начин. С други думи, причината за постъпката ни реално пак е част от вътрешния ни свят, въпреки, че не можем да я артикулираме (да я обясним). В тези случаи често ставаме “жертва” на емоциите си и се налага след това да “сърбаме попарата” от собствените си действия, които, макар и късно, вече сме осмислили. Така, веднъж осмислени, постъпките ни стават осъзнати и се превръщат в “осъзната част” от “вътрешния ни свят”.

Ако не успеем да осмислим последиците от действията си, те остават “извън нас” и съответно, на субективно ниво, са без значение за нас, въпреки че на практика може да повлияят на живота ни (било то под формата на промени на физиологично ниво или под формата на последици за репутацията ни).

Така стигаме и до външните фактори.

Усещането и разбирането на човека за “външните” по отношение на него фактори – средата, другите хора, предметите, животните, събитията, обстоятелствата и явленията – всъщност е ограничено от количеството и качеството на информацията, която му носят за тях сетивата (разгледани в предходната глава) и съответно от способността на неговия интелект да прихваща, дешифрира, анализира,  съхрани и използва тази информация.

И какво се оказва всъщност? Че както вътрешните, така и външните за човека фактори са пряко зависими от способността му да ги осмисля интелектуално. Без да бъдат осмислени, те на практика “не съществуват” за него.

Поставяме “не съществуват” в кавички, тъй като те, сами по себе си, съществуват, но едва способността на човека да ги осмисли ги прави реални в неговото съзнание. Когато човек не мисли за тях, те на практика не съществуват за него.

Това идва да ни покаже важността на интелектуалните механизми за човека. От тях зависи дали за него светът ще съществува реално или не. И впоследствие, ако съществува – дали ще е важен за него или не.

Нека дадем пример, за да стане по-ясно.

Когато видим един автомобил и го разгледаме внимателно, осмисляйки неговата същност, функция и характеристики, ние осъзнаваме например, че той е бял, с две врати, много бърз и много скъп и може да се използва за състезания с други автомобили. В този сценарий, автомобилът за нас е реален, тъй като е обект на нашия интелект и можем да “го осмислим, разберем и да правим неща” с него.

Същият този автомобил, обаче, може изобщо да не съществува за нас, докато пресичаме улицата и си говорим с приятел по телефона. Тогава вниманието ни е насочено в друга посока, различна от приближаващия с висока скорост бял автомобил и ние не го виждаме (не му обръщаме внимание). В този момент автомобилът не съществува за нас. Въпреки, че това може да има катастрофални последици, за нас той не е реален, докато не стане твърде късно.

Както личи от примера, това на което ще посветим интелекта си (вниманието си) до голяма степен определя как ще се развие животът ни. С други думи, изборите на какво да отдадем вниманието си до голяма степен предопределят качеството на живота ни. 

И наистина е така. Ако вниманието ви е фокусирано главно върху проблемите, негативните неща и загубите, животът ви ще е един, а ако се фокусирате върху положителните неща, успехите и постигането на целите, животът ще ви ще бъде съвсем друг.

Разбирането за това, че интелектуалното осмисляне на света го прави реален за нас е важно и по още една причина. Както споменахме, ние изпитваме емоции към всичко. (Понятие за емоциите такива, каквито ги разглежда Социо-Функционалната теория, можете да добиете от глава “Емоционалните преживявания”)

Това означава, че изпитваме емоции и към нещата, които осмисляме – или с други думи – мислите ни също пораждат емоции.

Повече за тези взаимоотношения ще разгледаме в глава “Връзката чувства – мисли – действия – обстоятелства – перцепции”.

Но нека направим крачка назад, за да разгледаме по-подробно какво всъщност представляват интелектуалните механизми.

Същност и функции на интелектуалните механизми

Както стана ясно, от гледна точка на Социо-Функционалната теория, интелектът е способността на човека да прихваща, дешифрира, анализира,  съхранява и използва информацията, доставяна от сетивата, за да постига целите си по пътя към удовлетворяване на потребностите си.

Мислете за функции като фокусираност, рационалност и критично мислене, учене и памет, осъществяване на взаимовръзки между нещата, креативност, издръжливост и скорост на мисълта, самоконтрол и др.

Всички тези функции на интелекта правят хората способни или съответно неспособни да се справят с предизвикателствата, идващи от света и другите хора.

От гледна точка на съвременния социален свят, предимство в “социалната конкуренция” имат хората, които:

1. Са с по-силно развити/проявени интелектуални характеристики
2. Са усвоили способността да използват по-активно интелекта си (Т. е., да използват проактивно тези интелектуални характеристики)

Важно уточнение, което трябва да направим е темата за т.нар. “IQ” (Ай-Кю). 

IQ /съкратено от “Intelligence Quotient” = коефициент на интелигентност/ е мярка, създадена от хората, за да “измерва” способността на човек да разсъждава. Накратко, този коефициент е бил създаден, за да “оценява” колко добре някой може да използва информация и логика, за да отговаря на въпроси или да прави прогнози. Тестовете за интелигентност имат за цел да оценяват това чрез различни въпроси и задачи, които, обаче, са зависими от и са насочени само към някои от интелектуалните механизми на човека (като например краткосрочната и дългосрочна памет).

Това прави тези тестове твърде нецелесъобразни, ако целта е да се оцени цялостно интелекта на човека и съответно способността му да използва този интелект, за да се справя с всевъзможните предизвикателства, които околният свят и другите хора му “отправят”.

(*Адекватен начин за измерване и оценка на интелектуалните възможности на човека предлага процесът на психологическо профилиране, при който се осветляват интелектуалните механизми за справяне с предизвикателствата.)

След като разбрахме какво представлява интелектът, следва да обърнем внимание на още нещо. Мозъкът на човека – хранилище на интелекта, е “най-енергоемкия” орган в човешкото тяло. Това е важно, тъй като, както споменахме в глава “Човешката природа”, енергията е краен ресурс в човешкото тяло и веднъж изразходвана, се налага човек да предприеме определени действия по възстановяването й (сън, хранене и др.)

Тази зависимост е много важна, тъй като за нас е изключително трудно “да изключим” интелектуалните процеси, които протичат в главите ни и следователно, не можем да спрем изразходването на енергията вследствие работата на мозъка. Това обаче води до една деликатна дилема: след активна интелектуална дейност енергията ни намалява значително и автоматизираната ни склонност да я съхраняваме за животоподдържащи функции ни пречи да я използваме за по-маловажни (от еволюционна гледна точка) процеси. Последиците от това могат да имат сериозно отражение върху качеството ни на живот.

За да разберем по-добре казаното, ще дадем следния пример:

Представете си, че сте имали натоварена сутрин с множество казуси за разрешаване, които са изисквали цялото ви внимание и са включвали много изчисления и голям брой важни решения. Това е довело до значително изчерпване на енергийните ви ресурси.

След края на напрегнатата ситуация тялото ви буквално се чувства изцедено. Не случайно хората казват, че умственият труд изморява най-много.

Точно тогава при вас идва човек, който иска да вземете важно решение, без да сте го обмислили предварително. Той настоява да решите веднага  дали ще заминете на почивка със самолет или с кола. Тъй като умът Ви е изтощен след интелектуалното напрежение, вие махвате с ръка: “Все тая, ти реши”. В края на краищата това решение не е “от еволюционна важност” (не е свързано с общочовешките ви потребности) и съответно инстинктът ви подсказва да не му отделяте излишна енергия. 

Това обаче може да се отрази на качеството ви на живот. Човекът може да реши да пътувате с кола, което ще ви коства 7 часа уморително шофиране, а вие мразите да шофирате.

От примера става ясно, че би било добре да не вземаме потенциално- важните за нас решения, когато сме изморени от друга интелектуална дейност.

Тук е мястото да помислим и за още нещо важно.

И другите хора се изморяват точно както нас. А техните решения често могат да се отразят на нашия живот. 

Добър пример за това е едно изследване, направено от група психолози върху решенията, взети от съдии в Америка преди и след обедната им почивка.

Когато съдиите разглеждали молби за предсрочно освобождаване на затворници, излежали по-голямата част от присъдата си, били много по-склонни да отделят необходимото време, внимание и енергия на случаите в началото на деня, което водело до много повече одобрителни решения. С напредването на деня съдиите проявявали все по-малко желание да отделят енергия и внимание на детайлите и съответно одобрителните решения драстично намалявали. Умората подтиквала съдиите да решават “на сигурно”, без да хабят малкото си останала енергия за вникване в детайли и вземане на решения. Струвало им се по-сигурно да не рискуват с освобождаването на престъпници.

Този пример идва да покаже, че когато нещо в живота ни зависи от решенията на други хора, би било добра стратегия да се уверим, че те не са уморени и имат необходимия енергиен запас, за да ни отделят нужното време, внимание и усилия.

Разбирайки връзката между интелект и физиология, следва да обърнем внимание и на още една важна зависимост: за да може интелектът да започне да обработва някаква информация, тя трябва да дойде отнякъде. 

“Доставчик” на тази информация за човека са сетивата. Информацията, доставяна от тях може да предизвика и да задържи нашето внимание или пък не.

Сетивата са част от последната група механизми за справяне с предизвикателствата, които природата е “дарила” на човека. Става дума за т.н. “Физически механизми”.

Но за това, ще говорим в следващата глава…