Както стана ясно в главата за човешката природа, хората разполагат с различни механизми за справяне с предизвикателствата и за постигане на основната еволюционна цел – продължението на вида.

Емоционалните преживявания са първата от тези групи механизми.

Емоционални преживявания

За да можем напълно да разберем концепцията за емоционалните преживявания, е добре да обясним какво всъщност представляват те.

Разглеждаме емоционалните преживявания като обобщаващ концепт, включващ усещания, чувства, емоции и настроения, тъй като разграничението между тях често е трудно, по-скоро ориентировъчно и субективно.

Така обобщени, емоционалните преживявания (които оттук нататък за краткост ще наричаме “емоции”), са еволюционния механизъм, който ни позволява да разграничим добро от зло, полезно от вредно, позитивно от негативно, като по този начин служат директно на мотивационната триада. (виж глава “Човешката природа”)

В съответствие с тези си функции, емоциите биват негативни и позитивни:

• Негативните емоции ни насочват от какво да се пазим, за какво да внимаваме и какво най-общо би ни попречило да изпълним основната си еволюционна цел (продължение на вида), както и по-малките, по-краткосрочни цели по пътя към нея (избягване на нараняване, болка, други потенциални опасности и негативни явления).

• Позитивните емоции ни носят информация относно полезните и положителните неща, и ни “насочват” какви действия да предприемем, за да постигнем еволюционната си цел и по-малките, по-краткосрочни цели по пътя към нея. С други думи, насочват ни какво е “добро” за нас.

**(Съществува само една “неутрална” емоция – учудване или почуда – но тя винаги е придружена от позитивна или негативна емоция –  веднага след нея.)

Нещо повече, те не просто носят информация за това дали обектът на емоцията е полезен или не за оцеляването и постигането на целите ни, но и се проявяват на практика като мотиватор за действие. Именно това им качество е и допирната точка с човешката природа, която разгледахме в предходната глава. На практика, емоциите са своеобразния “сигнал”, с който природада ни посочва конкретната потребност, на която” да обърнем внимание”.

За да можем да разберем в детайл емоциите и да се възползваме от тях напълно като инструмент за удовлетворяване на потребностите ни, е редно да разгледаме всички техни характеристики:

• Заряд: положителен, отрицателен или неутрален. Носи информация за това дали обектът на емоциите ни има положително или отрицателно влияние върху нас в конкретните обстоятелства и моментния контекст. (Неутралният заряд е последван от положителен или отрицателен такъв, след осмисляне.)
• Посока (Обект на емоцията): Не изпитваме емоциите сами по себе си. Винаги ги изпитваме спрямо конкретен обект (предмет, човек, събитие, мисъл, идея, явление), който оказва някакво влияние върху нас. Когато не можем да идентифицираме, защо се чувстваме по определен начин, това не е защото няма причинител на емоциите, а защото ние не си даваме сметка за него (не го осмисляме).
• Сила: Емоциите варират по сила, което определя вероятността да предизвикат определено поведение у нас. При по-силни емоции е по-вероятно да предприемем действие. 
• Продължителност. Емоциите биват краткотрайни и дълготрайни в зависимост от способността ни да предприемем действия спрямо “посоката” (обекта) на емоцията (виж по-горе).
• Момент на изпитване на емоциите. Някои емоции предхождат промяната в обстоятелствата, а други са последица от неспособността (или съответно способността) ни да удовлетворим потребностите си. С други думи – емоциите могат да бъдат предхождащи и/или последващи обекта си.
• Причина: Появилата се нужда от задоволяване на определена потребност (за справка вижте глава “Човешката природа”) или осмислянето, последващо задоволяването (или съответно незадоволяването) на определена потребност.

След това детайлно описание на емоциите, достигаме и до същинския въпрос:

Спрямо какво изпитваме емоции? Какво ги поражда?

И отговорът е … всичко! 

Хората изпитват емоции (разбирани по начина, по който ги определихме в началото на главата) спрямо всичко, което изживяват. Всъщност емоциите са мотиватор  за нас – съответно за действие или бездействие.  На практика всичко, което “срещаме” през живота си има “отношение” спрямо нашите потребности. Следователно, ние изпитваме емоции спрямо “всичко”. (Дори когато обектът на емоцията няма значение за нашите потребности, ние отново изпитваме емоция – “Безразличие”)

**За да стане съвсем ясно и да онагледим всеобхватността на емоциите, в края на настоящата глава ще откриете списък с нещата, спрямо които изпитваме (както положителни, така и отрицателни) емоции.

Мотивирайки до голяма степен нашите поведения, емоциите имат пряко въздействие върху останалите механизми за справяне с предизвикателствата. Или с други думи, емоциите, като цяло,  влияят силно на всичко, което правим и мислим.

Това описание на емоциите следва да ни наведе на мисълта, че те са едва ли не най-важното еволюционно “оръжие” за справяне с предизвикателствата, дадено на човека от природата!  

През вековете обаче, поради най-различни социални и културни влияния и нагласи, отношението към емоциите и техните проявления често е било отрицателно и децата още от ранна възраст са били подтиквани да ги крият, контролират, потискат и въобще да се дистанцират както могат от тях. 

Често разбирането за емоционалните хора е било като за хора, проявяващи слабост. 

В допълнение, бизнес светът също често се дистанцира от емоциите и определя ролята им при вземането на бизнес решения, като негативна и дисфункционална.

И това не е случайно. Неоспорим факт е, че поддаването на емоции често води до необмислени действия и ситуации, които имат силно негативно влияние върху способността на хората да конструират предвидим свят. А тъкмо тази способност е в основата на умението им да оцеляват и да се справят с предизвикателствата, тъй като непредвидимостта носи рискове.  

Именно това противоречие стои в основата на вековните негативни нагласи спрямо емоциите, както и на избягването на емоционалността в бизнес отношенията. 

Важно е да посочим, че “справянето” с емоциите не е лесна задача. Както посочихме в предходната глава, стремежът към пестене на енергия е основен двигател на човешкото (и не само) поведение.  

По тази причина, хората много лесно са се поддавали на социални внушения, указващи че емоциите трябва да бъдат игнорирани и потискани, тъй като това е много по лесно. В смисъл, че коства много по-малко енергия, отколкото усилието, необходимо за “справяне” с тях или за оспорване на социалните догми и предразсъдъци. 

Тези фактори са довели човечеството до незавидната участ да пренебрегва емоциите, тяхната функция и значение, което от своя страна е направило хората значително по-неспособни трайно да задоволяват потребностите си. Това води до влошаване физическото и психическото им здраве, което пък е най-прекия път към трайното понижаване качеството на живот, който водим. (Вече казахме, че именно емоциите са нашия “компас”, за това какво е добро за нас и какво – не.) 

Добре, ще кажете, идентифицирахме проблема. А сега накъде?

Добрата новина е, че човек може да се научи да се “справя” адекватно с емоциите и да се радва на всички ползи, които те имат за него и живота му.

Така нареченото “справяне”, с емоциите е процес, който наричаме с шеговитото име “Емоциониране”.

Емоциониране

“Емоциониране” е шеговития термин, с който Социо-Функционалната теория нарича способността на човек да “работи” по продуктивен начин с емоциите така, че те тази “работа”, да доведе до успешно удовлетворение на потребностите и ползотворни резултати за човека и околните му хора.

Емоционирането включва 5 (пет) етапа или стъпки.

Крайният резултат при успешно изпълнение на всичките пет стъпки е адаптивна работа с емоциите. С други думи, осмисленото им използване за успешно преодоляване на предизвикателствата и задоволяване на потребностите ни.

Преди да преминем към самите стъпки, трябва да уточним защо е важно да умеем адаптивно да се работим с емоциите.

Както стана ясно, емоциите са изключително важен еволюционен механизъм, насочващ ни кои наши потребности “имат нужда” от нашето внимание. В допълнение обаче, тъй като без задоволяване на потребностите си, няма да оцелеем, освен да “ни въоръжи” с емоциите, природата ни е заложила и механизми, с които по своеобразен начин ни “наказва”, ако не се съобразяваме и не им обръщаме внимание.

Тези “наказателни” механизми наричаме “емоционално напрежение” и “емоционален стрес”.

Те са свързани с промяна във физиологичните ни функции (сърдечен ритъм и кръвно налягане, качество и честота на съня, функции на основните органи и мозъка, функции на имунната система и др.) и имат ужасната способност “да се натрупват”. 

Когато се натрупат в по-сериозни количества, те ни разболяват физически!

Разбирайки това, лесно стигаме до извода, че както се тревожим при счупен крак или болки в корема, ако искаме да предотвратим сериозни заболявания следва да обърнем внимание и на емоциите си – както на негативните, така и на позитивните.

След като изяснихме защо е критично важно емоциите да не бъдат пренебрегвани, преминаваме и към самия модел на емоциониране.

Споменатите пет стъпки са, както следва:

1) Усет 

2) Осмисляне и Идентифициране на причината

3) Проследяване на източника

4) Оценка

5) Действие

 

Нека разгледаме подробно всяка една от стъпките:

1. Усет – усещане на емоцията.

Тук целта е да осъзнаем, че в дадения момент изпитваме емоция. 

Някои хора са добри в това да “усещат” (да си дават сметка), когато дадена емоция ги обземе. Тези хора следва просто да си наложат (доколкото е възможно) да направят своеобразна пауза, независимо какво правят или им се случва в момента, по времето на която пауза да осмислят най-добрия възможен курс на действие. На пръв поглед това може да изглежда странно и неспицифично – “Та как ще спра всичко, когато говоря с шефа си например…?!”. Истината е, че всъщност абсолютно нищо не ни пречи. Единственото, което трянбва да направим е да намерим правилният начин да изкомуникираме нуждата си от пауза…

Например: “Шефе, това (което се случва) е малко неочаквано за мен и имам нужда от малко време, за да го осмисля и да предложа адекватен/продуктивен отговор/решение. Нека поговорим отново по темата следобед…”

В най-лошия случай (ако ситуацията наистина се получи нелепа) си струва да си зададем въпроса кое е по-лошо… да преминем през подобна нелепа ситуация, което обаче да ни позволи да реагираме адекватно впоследствие, или да реагираме прибързано и неосъзнато под въздействие на емоцията и после да страдаме от последиците и проблемите, които сме си навлекли…?

Тези от нас, които често осъзнаваме емоциите си едва постфактум (когато е твърде късно), следва да се подготвим  предварително и да усвоим умението да долавяме кога сме в състояние на емоционален афект (изпитваме силни емоции). 

Това може да се случи по два начина:

1 – Като обърнем внимание на физиологичните промени, които тези емоции пораждат в нас, вместо да реагираме с действие под тяхно влияние. Всяка емоция поражда физиологична реакция в тялото ни. И макар и някои от тези реакции да са много трудно доловими, умението да ги усещаме и осъзнаваме навреме може да бъде развито и усвоено.

Подобни промени могат да бъдат както промяна в лицевите изражения, така и увеличаване или намаляване на сърдечната честота, промени в притока на кръв в кожата на лицето (зачервяване или пребледняване), настръхване косъмчетата по гърба, ръцете и краката, внезапно изпотяване, стомашно-чревна подвижност и др.

Често не можем съвсем коректно да определим какво усещаме в тялото си, а по-скоро къде го усещаме. Следната схема на някои от емоционалните центрове в тялото унагледява добре това явление:

 

 

(Възможни методи за усвояване и развиване способността да усещаме тялото си са например практикуване на “Майндфулнес”  медитации и/или  преминаване на тренинг “Физиологична и моторно-двигателна осъзнатост”)

2 – Като предварително идентифицираме и анализираме потенциалните ситуации, които предизвикват у нас силни емоции и ни подтикват към необмислени поведения. Тази предварителна работа има за цел превенция и/или подготовка за подобни ситуации и повишено внимание за емоциите, които те биха породили.

С други думи, да се научим предварително да разпознаваме ситуациите, които обикновено ни вкарват в силни емоции и да предприемем навременни действия, (например да ги избягваме или да се поготвим с конкретни поведения, за които знаем, че ще дадат добър резултат при подобни ситуации) за да постигаме добри резултати при тях.

В крайна сметка, важното е да намерим нашия начин да усетим навреме, че емоцията ни завладява, за да бъдем активни участници в нея, а не нейна “жертва”.

2. Осмисляне – разбиране и назоваване на емоцията с нейното име, с цел идентифициране на причината да я изпитваме.

След като вече разбрахме, че емоциите не са случайни и имат важна роля, нормално е да се запитаме как да разграничим коя точно емоция изпитваме. Само така ще можем адекватно да идентифицираме какво иска “да ни каже” конкретната емоция и само така ще имаме шанса да предприемем правилното действие.

Ако не сме сигурни, че правилно идентифицираме емоцията, не бихме могли да работим с нея за удовлетворяване на конкретната потребност, за която тя ни сигнализира.  От друга страна, идентифицирането й ни помага да разберем защо я изпитваме, с какво важно за нас и нашия живот явление е свързана тя.

Добрата новина е, че психологията е напреднала значително в тази сфера и е установила с какво са свързани конкретните емоции (коя емоция за коя потребност “сигнализира”)

**(За списък с емоциите и потребностите, за които ни сигнализират те, вижте таблицата в края на главата.)

3. Проследяване на източника – анализ на явлението, човека, предмета, обстоятелствата или въобще източника, пораждащ емоцията.

След като веднъж сме осмислили емоцията, и защо я изпитваме (с какво важно нещо за нас е свързана), следва да установим конкретно какво я поражда у нас. Иначе казано, какво или кой предизвиква тези чувства у нас.

4. Оценка.

Имайки вече цялата информация дотук – каква е емоцията, с каква наша потребност е свързана и кой/какво я поражда- следващата стъпка е да си зададем въпроса дали случващото се е продуктивно (смислено) за нас, в контекста на целите ни, или не.

Това е важно, тъй като само така, ще можем да преценим струва ли си да се поддадем на емоцията или не.

Нека обясним…

Когато изпитаме дадена емоция, реално това е сигнал, че не работим в посока удовлетворяването на дадена наша потребност  (негативни емоции) или обратното – че работим в посока удовлетворяването й (позитивни емоции). Човекът обаче, е разумно същество, което умее да планира за бъдещето, да си поставя дългосрочни цели и да се самоконтролира с цел постигането на тези цели.

В тази връзка, ако споменатата идентифицирана емоция (и съответно нейната причина и последици) не са в унисон с дългосрочните ни цели, то ние, като съзнателни същества, можем да изберем да я игнорираме, в името на тези цели.

Ето два примера, (един с положителни емоции и един с отрицателни) за да стане по-ясно:

Пример 1 (Положителни емоции): Да кажем, че срещаме страхотен човек, когото намираме за много физически привлекателен. Това поражда положителни емоции у нас, които са породени от потребността ни да се възпроизвеждаме. В същото време обаче,  дългосрочната ни визия е, че искаме да останем верни на партньора / партньорката си и да градим семейство с него/нея. В този случай, ако искаме да постигнем дългосрочните си цели и визия (изграждане на семейство), следва осъзнато да изберем да не се поддадем на емоцията.

Подобна оценка, обаче, е възможна само ако имаме ясно определени, конкретни дългосрочни цели (или иначе казано, “визия за бъдещето”), спрямо които, да преценим смисъла на емоциите и потенциалните поведения, към които те ни подтикват.

Помислете за момент: ако не знаем за къде сме тръгнали, как ще решим по кой път “е правилно” да поемем (кое действие е добро за на си кое не)?!

** (Изграждането на дългосрочна визия се осъществява чрез житейско целеполагане в контекста на дадена сфера от живота-“работа и бизнес”, “любов и връзки” , “родителство” и др. е социо-функционално умение, което може да бъде усвоено.)

Пример 2 (Негативни емоции): Да кажем, че сме на служебно събиране (или купон с колегите) с доста други хора. В даден момент, друг гост на събитието ни провокира по някакъв начин – било то с иронизиращо подмятане или с директна обида. Това поражда отрицателни емоции у нас, които могат да бъдат породени от различни потребности (потребността от признание, от приемане, от нуждата да постигме социалните си цели, от нуждата да се забавляваме и др.) В същото време обаче, дългосрочната ни цел е, че искаме да останем добре приемани в службата и да не правим сцени пред колегите и шефа, които присъстват на това събитие.

В този случай, ако искаме да постигнем дългосрочните си цели и визия (запазване на имиджа и доброто име пред колегите и шефа), следва осъзнато да изберем да не се поддадем на провокацията и съответно на негативните емоции, да запазим самообладание и да изберем поведение, което едновременно ще запази репутацията ни и в същото време ще съхрани самооценката ни… Например, като по “асертивен” начин отстоим позиция без да нападаме другата страна, но давайки ясно да се разбере, че поведението й не е приемливо. 

** (“Асертивността” представлява умението да отстояваме собствената позиция, интереси, чувства и психологически права, без да накърняваме тези на ответната страна и е социо-функционално умение, което може да бъде усвоено чрез “тренинг Асертивност)

5. Действие.

След като вече сме си отговорили на горния въпрос (да се поддадем ли на емоцията или не), логично следва предприемането на действие.

Важно уточнение, което трябва да бъде направено е, че емоциите, мислите и действията на човека са във взаимна връзка помежду си, но в същото време зависят и от обстоятелствата (средата в която се намира човека в момента на изпитване на емоцията). По тази логика, ако искаме да променим емоциите си, имаме три възможности: да променим поведението си, да променим мислите си по въпроса или да променим средата (обстановката).

Така стигаме и до двата варианта за действие, в зависимост от дългосрочните ни цели:

• Вариант 1. Промяна на поведението (посоката на поведение)

Ако, в контекста на дългосрочните ни цели, идентифицираните емоции “не ни служат”, тоест не е оправдано да се отдадем на емоцията, следва да потърсим алтернативни поведения, или с други думи, да предприемем стъпки, зависещи от нас, за да не се отдадем на емоцията.

Тук е добре да посочим важността на словосъчетанието “зависещи от нас”. Всички ние често се “подхлъзваме” в опит да променим другите хора и тяхното поведение вместо да се обърнем към самите себе си и да помислим какво ние можем да направим/променим в нашето собствено поведение. Това най-често води не само до провал в начинанието ни, но и до разваляне на отношенията ни с хората, които се опитваме да променим.

Ако използваме споменатия по-горе пример с физически привлекателния човек, то адаптивна промяна на поведението би била например, да се дистанцираме или да обясним за ангажираността си с друг човек пред привлекателната личност. За сравнение, неадаптивна промяна би била, да се опитаме да накараме другия човек да не флиртува с нас например.

При примера с негативните емоции, адаптивна реакция би била асертивното отстояване на позиция. За сравнение, неадаптивна промяна би била на свой ред да атакуваме другия човек, “връщайки му” с “неговите камъни, по неговата глава”.

• Вариант 2. Промяна в мисленето (смяна на фокуса).  

Ако, в контекста на целите ни, идентифицираните емоции “не ни служат”, но поради обстоятелствата не можем в дадения момент да променим поведението си, следва да приемем моментния дискомфорт и се фокусираме върху ползите от приближаването до голямата цел, а не върху краткосрочните загуби и негативите от неудовлетворяването й. Или с други думи – да се фокусираме върху по-доброто бъдеще, приемайки и отмествайки фокуса си от моментният дискомфорт от негативните емоции.

Това, обаче, може да стане само ако имаме кристална яснота как точно случващото се ще ни доближи до целта.

Например – “Да , осъзнавам, че този човек е привлекателен за мен, но моят партньор/ка има не по-малко качества, заради кото съм с него/нея и желанието ми заедно да изградим едно страхотно семейство е по-силно от моментните увлечения.”

По този начин даваме шанс на мислите да променят емоциите ни, давайки ни ясното съзнание, че усилието, необходимо “да устискаме” на емоциите тук и сега, ни доближава до целите ни и ни служи по-добре, отколкото ако се поддадем на емоцията.

При примера с провокиращия ни индивид – не се поддаваме на емоцията, като се фокусираме върху мислите за ползите, които ще имаме от добрата си репутация и бъдещите работни успехи, които ще постигаме с присъстващите гости на събитието и избираме да продължим да комуникираме по продуктивен начин, игнорирайки провокацията.

Важно е да припомним, че ние, като живи организми, не можем да издържаме твърде дълго във въздържание от поддаване на емоциите, тъй като това води до реални физически рискове и болести. 

С други думи, компромис с емоционалното ни състояние в името на целите е възможен, но само краткосрочно.

• Вариант 3. Промяна на обстоятелствата (смяна на средата)
  

Ние сме свободни хора… Това ни дава възможността винаги когато ситуацията не ни изнася – разбирайте кара ни да се чувстваме неприятно, или породените от нея емоции не служат на дългосрочните ни цели, можем спокойно да станем и да си тръгнем. Или просто да сменим компанията от събеседници.

Така описани, петте стъпки оформят модела за работа с емоциите, който наричаме “Емоциониране”.

С това приключваме темата за емоциите, техните функции, значение и роля за справянето с предизвикателствата. 

По-долу, ще откриете обширен списък с емоциите, пораждащите ги фактори и потребностите, на които те отговарят.

___

**Списък на емоциите, потребностите, на които те служат и нещата,  които ги причиняват:

 

ПОТРЕБНОСТ	ЕМОЦИЯ	ОБЕКТ НА ЕМОЦИЯТА
Физиологични нужди (храна, вода, сън, въздух, поносима температура и условия за живот)	Физиологични усещания (глад, жажда, сънливост, задушаване, топлина/студ и др.) (Продължителното игнорирането на физиологичните нужди води до физическа болка, негативни емоционални преживявания и стрес; Удовлетворяването им води до сетивна наслада)	Обстоятелства, пречещи ни да отговорим на физиологичните си нужди (липса на храна, вода, сън, среда с прекомерно висока / ниска температура, и др)
Да се предпазим от заплахи и нараняване (физическо и емоционално)	Страх	Обект или Субект, които представляват реална заплаха за физическото и/или емоционалното ни здраве
Да се предпазим от отрови, зарази, болести и развалени храни, както и полово-предавани дефекти (предадени от потенциален партньор)	Отвращение, Погнуса и Неприазън	Обект или Субект, които представляват химична / биологична / Генетична заплаха за нас
Да се предпазим от загуба	Панически чувства	Риска от загуба на обект или субект, който идентифицираме като много важен, ценен и нужен
Да се адаптираме към необходимите промени, вследствие на загубата	Тъга	Загубата на обект или субект, който идентифицираме като много важен, ценен и нужен
Да се адаптираме към промяната и новото	Притеснение, Стресиране	Случаите, в които попадаме на промяна / “новост”, или предизвикателства, спрямо които нямаме усвоени механизми “за справяне” и/или контрол
Да се предпазим от предизвикателствата, спрямо които нямаме механизъм за справяне	Отчаяние	Явления, Обстоятелства, събития, хора, предмети и животни, поставящи ни в ситуации, за които изпитваме субективното усещане на убеденост, че “не са по силите ни” и не можем да се справим
Да се предпазим от неизвестното	Тревожност	Неизвестното, непознатото и неяснотата в бъдещето
Да се предпазим от другите хора	Съмнение, Недоверие	Личността, намеренията и бъдещите поведения на другите хора
Да се поучим от миналите грешки	Съжаление	Минали събития и случки
Да не позволяваме някой да ни навреди втори път	Злопаметност	Субективното възприятие за негативност на минали постъпки на други хора, касаещи ни директно или индиректно
Да функционираме достатъчно дълго за да постигнем целите си	Енергизираност	Обекти, хора, събития и явления, носещи “обещанието” да ни доближат до целите ни
Да не хабим енергия за фактори от средата, които нямат значение за нас	Спокойствие	Липсата на обекти и субекти пораждащи емоции или неспособност да се изпитват емоции
Да не хабим енергия за дейности, несвързани с целите ни	Безразличие	Обект, субект, явление или събитие, които нямат осъзнато или подсъзнателно значение за потребностите ни
Да съхраним енергията си за критично-важните процеси по оцеляването ни	Изтощение, Умора	Обекти, хора, събития и явления, които не попадат в субективната графа “критично-важни” за нас, в моментите, когато енергийните ни запаси намалеят значително
Да постигнем, получим, реализираме, колкото можем повече, за по-кратко време	Чувство за Неотложност	Обекти, хора, събития и явления, които “се случват/функционират бавно” в контекста на субективното ни усещане за време
Да си набавим сетивна наслада и удоволствие	Влечение, копнеж	Обекти и субекти, “обещаващи” сетивна или емоционална наслада
Да се насочим към “ползотворни” за нас явления, предмети, обекти и хора	Сетивна Наслада	Излагане на сетивата на “дразнения”, имащи влияние над организма, възприемано като по-скоро положително (образи, звуци, повърхности, миризми, вкусове, действия, температури и др.)
Да ангажираме съзнанието си (с действие, въображение, осмисляне) с положителни неща	Забавление	Интелектуалното осмисляне на някаква форма на успех, постижения, реализация и удовлетворение, в различни контексти (под формата на участие в игра или нещо, възприемано като такава, наблюдаване като страничен наблюдател или имагинерно – във въображаеми събития)
Нуждата от вяра в способността си да се справим с дадено предизвикателство	Увереност /  Обезсърченост, Унилост, Безпомощност	Субективната оценка за способността ни да постигаме целите си и да сме успешни в справянето с предизвикателствата
Нуждата от вяра в собствените си качества и себестойност	Самоувереност	Субективната оценка за собствените ни качества и себестойност. Аз-образ.
Да си поставяме цели и да ги преследваме с цел подобряване обстоятелствата си на живот	Амбиция	Целите, които си поставяме в контекста на визията ни за бъдещето
Нуждата от визия за бъдещето и посока в живота	Безцелност и празнота	Субективната оценка за наличието на смисъл и посока в живота
Да постигаме целите си	Радост	Успешното постигане на целите
Да се възприемаме в положителна светлина	Самодоволство	Субективното положително усещане на индивида за цялостната си способност за справяне с предизвикателствата (въпреки липсата на подкрепа) и въобще образа за себе си
Да се справяме с предизвикателствата	Гордост	Субективното положително усещане за собствените постижения, успехи, резултати
Да разбираме, когато целите ни не се постигат / или са на път да не бъдат постигнати, с цел да се адаптираме и променим нещо в подхода	Фрустрация (Която бива последвана от някоя от следните емоции: Раздразнение, Досада, Яд, Гняв, Ярост, Ревност, Разочарование)	Неудовлетворяването на личните си и/или груповите цели, желания и потребности
Да предвиждаме неизвестното и да структурираме света	Разочарование	Очаквания за събития, хора, явления, предмети и нас самите, които не са се потвърдили (осъзнали сме, че действителността се разминава с очакванията ни за нея)
Да си подсигурим ресурси за настоящето и бъдещото удовлетворяване на потребностите	Алчност	Субективното възприятие за необходимостта от ресурси, както за тук и сега, така и за в бъдеще
Да изживяваме отново положителните изживявания	Носталгия	Минали положителни изживявания
Да удовлетворяваме потребностите си	Удовлетворение	Субективното (често подсъзнателно) възприятие за успешно удовлетворяване на потребностите ни
Нуждата от разнообразие и сетивни усещания	Отегчение и скука	Монотонни и/или повтарящи се действия, събития, поведения и/или и липса на наситеност на сетивни усещания
Нужда от нови предизвикателства	Интерес, Ентусиазъм, Вълнение	Нов обект, човек, дейност или идея, имащи субективна положителна значимост за нас
Да изследваме и преоткриваме света и другите хора	Любопитство	Явления, обекти, хора и събития, характеризиращи се със субективното усещане за разнообразие, заплетеност (софистицираност), различност, тръпка и силни усещания
Да разбираме, осмисляме и да си обясняваме откритото	Объркване или Разбиране	Менталната обработка (осмислянето) на устройство, причинна-следственост, логика, характеристики и черти на обект, субект или явление
Да разрешаваме нови проблеми с наличната ни информация и средства	Прозрение (“А-ха моменти”)	Идентифициране на логически и/или причинно-следствени връзки и потенциални комбинации между различни събития, явления, предмети и хора;
Да измисляме как да променим света и обстоятелствата, които не можем да контролираме с цел подобряване шансовете за избягване на болка и набавяне на удоволствие; Да създаваме и градим света според нуждите си; Да осъществяваме връзки между неща и идеи, да творим, да разрешаваме проблеми по изцяло нови начини	Вдъхновение	Менталното комбиниране на идеи, образи, звуци, материи, миризми и въобще концепции с цел създаване на нови такива
Да разграничаваме между “положително” и “отрицателно” в хаоса	Естетическа наслада	Интелектуално идентифициране на комбинации от характеристики на предмети, хора и явления, оценявани като положителни (например симетрия, цветова композиция, звукова композиция и др.)
Нужда от вътре-групов баланс и равенство между индивидите	Чувство за несправедливост	Нарушаване на еквилибриума (равновесието) в междуличностните системи в полза на един индивид спрямо друг
Нужда от предвидимост в социален контекст	Възмущение	Чуждо поведение, разминаващо се с разбиранията ни
Нуждата да бъдем уважавани от другите	Чувство на обида	Субективното усещане, че нечие действие или думи, (умишлено или не) са в разрез със, подронват и/или атакуват субективното разбиране и самоусещане за нашата личност
Нужда от “напредване” / “изкачване” във вътре-груповата йерархия	Злорадство	* Неспособността на другите членове на групата да наложат своя вътре-групов статус и субективното положително усещане за “полза” от това за нас, в контекста на вътре-груповата йерархия * Субективното усещане за “напредване” в междуличностната (вътрегрупова) конкуренция и желанието за надделяване над другите в нея * Наблюдението за наказване на неморално или “лошо” поведение и субективното усещане за получаване на възмездие
Нуждата да бъдем “по-добри” от останалите	Чувство за превъзходство	Субективната негативна оценка за качествата, характеристиките и способностите на друг човек или група от хора, в сравнение със собствените ни такива
Нуждата да запазим целостта на групата (в унисон с нейните норми)	Презрение (Социално отвращение)	Неприятни хора, неуважавани, подценявани от нас хора, имащи негативно влияние спрямо групата или отделни нейни членове
Нуждата от равнопоставеност с другите хора (нуждата да не бъдем “по-зле” от останалите)	Завист	Чуждо притежание, качество или постижение и субективното усещане за липсата му у нас
Нуждата от свързаност с други хора и приобщаване към група	Самота	Субективното възприятие за липса на други хора, с които да се случи “споделяне” на пространство, процеси, емоции, дейности
Нуждата да си подсигурим интимен партньор	Еротично влечение	Потенциален партньор, който на съзнателно и/или подсъзнателно ниво възприемаме като потенциален интимен партньор
Нуждата да действаме в полза на груповите нужди	Угризения	Липсата на действие в миналото (със социален контекст) – Имам угризения, когато не съм направил нещо, което е следвало да направя
Нуждата да избягваме социално-негативни резултати от действията си	Вина	Минали действия (наши или с наше участие), които биха били възприети от други хора, като негативни, лоши, вредни или безполезни
Нуждата от приемане от другите хора	Срам	Субективното възприятие за това как другите хора “ще погледнат” на нашата личност
Нуждата от одобрение и признание от другите хора	Срамежливост	Субективното възприятие за това как другите хора “ще погледнат” на нашите постъпки
Нуждата да се погрижим за хората в групата	Загриженост, Съчувствие, Съпреживяване	Субективното възприятие , че друг човек (или животно) има потенциална нужда от подкрепа; Усета за емоциите и нуждите на другите хора;
Нуждата за нас да се погрижат	Благодарност	Субективното възприятие , че са ни подкрепили
Нуждата да задържим интимния партньор	Фрустрация -> Ревност	Неудовлетворяването на личната си цел и/или желание да задържим интимният си партньор
Нуждата от пример за подражание и своеобразен социален източник за придобиване на опит	Очарование, Почитание	Субективното положително възприятие за конкретен човек, неговите качества, знания, умения и действия