Както стана ясно в предходната глава, човекът живее в социум, за да се справя по-лесно с предизвикателствата.

Животът в социум, обаче, сам по себе си поражда предизвикателства, с които човек трябва да се справя, ако иска да продължи да живее в него и да се ползва от облагите му. 

Често този процес наподобява игра, в която участват всички хора, но едни печелят, а други губят. 

Така стигаме до идеята за социалната функционалност.

Социална Функционалност

Социално функционален наричаме човек, който умее да се адапти другите предизвикателства в света  в унисон със “социалните разбирания”.

С други думи, социалната функционалност е способността на човека да се справя с предизвикателствата по социално приемлив начин.

Съответно социално нефункционалните хора биват игнорирани и отхвърляни от обществото, което автоматично ги прави неуспешни в справянето с предизвикателствата като цяло.

Това, само по себе си, звучи добре, ще кажете. Не виждате проблема?

Проблем, обаче, често има и той се дължи на споменатите в предходната глава различия между хората, произтичащи от проявленията на човешката природа у всеки отделен човек.

Както вече знаем, на дълбоко подсъзнателно ниво всеки човек се стреми към яснота и предвидимост (тъй като неизвестното носи заплахи).

Това в голяма степен важи и за групата и обществото като цяло. По тази причина социумът, с неговия набор от традиции, обичаи, вярвания, схващания, правила, норми и закони, по своеобразен начин “урегулира”  всичко с цел да направи социалния свят предвидим за своите членове.

От друга страна, различията често правят хората непредвидими един за друг. 

Това значи, че ако човек иска да бъде “високо социално функционален”, трябва да умее да контролира проявленията на своята човешка природа по начин, който го прави социално адаптивен, или с други думи, сравнително предвидим за останалите хора. 

Това най-често означава той да се съобразява със споменатите  традиции, обичаи, вярвания, схващания, правила, норми и закони.

А какво се случва ако не го прави? Мисля, че въпросът е излишен.

Всъщност е много просто: нужен е самоконтрол. От способността ни да управляваме своята човешка природа и различията ни спрямо другите хора, произтичащи от нея (или с други думи да проявяваме самоконтрол),  зависи дали ще сме успешни или ще се провалим в начинанието да бъдем социално функционални.

За да разберем напълно значимостта на контрола над човешката природа в преследване на социална функционалност, следва да разгледаме понятията за идентичност и репутация и връзката между тях.

Идентичност и Репутация

• Идентичността се отнася до това кои и какви ние мислим, че сме. Иначе казано, това е историята, която ние разказваме за себе си.

• Репутацията разглежда как ни възприемат другите. Иначе казано, историята, която другите разказват за нас.

В условията на съвременния социален свят тези две понятия са от изключителна важност поради факта, че днес всичко значимо се случва или при взаимодействие с другите, или при подготовка за него, или при справяне с последствията от него. 

Затова днес идентичността има твърде малко значение за успеха ни в обществото (основно в контекста на собственото ни самоусещане и самооценка), за сметка на репутацията, която е от изключителна важност.

При всяко взаимодействие с нас другите хора “пълнят” или “изпразват” въображаемата “чашка” на нашата репутация. Всеки път когато трябва да решат дали да ни се доверят, да влязат във взаимодействие с нас или да ни помогнат пряко или непряко, решението им се базира на това колко “пълна” или “празна” е нашата “чашка на репутацията” в техните очи. Ако е пълна – печелим, ако не – губим. 

И това не е случайно, тъй като всички ние съдим за човека по миналите му постъпки. Репутацията е своеобразно обобщение на миналите поведения на човека в очите на другите.  Това я превръща във възможно най-добрия източник на информация за прогнозиране на бъдещо поведение и хората се основават на нея, решавайки дали да ни дадат шанс или не.

В крайна сметка не е важно какво ние мислим за себе си, а как ни възприемат другите, тъй като от тях зависи почти всичко в нашия живот.

Важността на концепцията за репутацията идва от факта, че проявленията на човешката природа се материализират чрез конкретни поведения. Именно тези поведения имат потенциала да изградят или разрушат репутацията ни в очите на другите.

Така стигаме отново до значимостта на различията. Когато някоя наша характеристика (за да напомним – човешката природа е съставена от темпераментови, характерови и ценностни характеристики) се различава твърде много от тази на човека или хората, с които контактуваме, ние изглеждаме много различни в техните очи. 

Различията помежду ни ни правят непредвидими за тях и съответно “рушат” репутацията ни, тъй като ни подтикват към неочаквани (и съответно неразбрани) от другите поведения.

Нека дадем пример, за да стане по-ясно:

Да речем, че се срещнат двама души.

У единия е силно заложена ценността “Сигурност” (вярването, че при ситуация на избор винаги трябва да се избира по-безопасния вариант, независимо от ползите на алтернативите). 

У другия обаче, тази ценност е сред най-слабо застъпените (сигурността е последното, което го мотивира и е по-склонен да избира приключения и висока възвръщаемост на базата на рискови начинания).

Можете да си представите как би изглеждала комуникацията помежду им. Реално, те много трудно биха се разбрали тъй като всеки ще изглежда необичайно различен в очите на другия. 

Всеки ще си изгради мнение за другия на базата на това различие и при потенциална възможност за бъдещо взаимодействие двамата ще трябва, въз основа на това мнение, да вземат решение дали да се кооперират. 

При взаимно неодобрение, те най-вероятно няма да се кооперират, тъй като опитът им показва, че няма да могат да излязат на глава един с друг.

Това е нагледен пример как изградената въз основа на индивидуалните характеристики репутация, може потенциално да възпрепятства взаимодействието между хората.

По същия механизъм, всяка отделна темпераментова, характерова и ценностна характеристика на хората може да “работи” за тяхното сближаване или съответно раздалечаване.

Както стана ясно, социумът има конкретни ”идеи” за “правилните начини” на действие (споменатите традиции, обичаи, вярвания, схващания, правила, норми и закони). Именно те са “рамката”, която определя начините на поведение, възприемани от социума като желателни и съответно онези, които биха се възприели като нежелателни.

На практика, за да има добра репутация, човек следва да упражнява контрол над поведението си, за да не излиза извън тази рамка.

Дотук добре. Звучи лесно, ще кажете…

Да, но не съвсем.

Както стана ясно от главата за човешката природа, нейните проявления са нещо, над което имаме ограничен контрол. Да напомним:  темпераментът се изразява чрез импулси за действие, характерът се манифестира чрез автоматични поведения, а ценностите се материализират чрез подсъзнателни избори, които правим, когато сме изправени пред някакво решение. 

Всичко това е подкрепено и от факта, че те (темпераментовите, характеровите и ценностните характеристики) много трудно се променят и като цяло остават трайни през целия ни живот.

Така, дори да разбираме, че е добре да се контролираме, за да се справяме с предизвикателствата по социално приемливи начини, често това е много трудно, а понякога – дори невъзможно. 

На практика това означава, че репутацията ни до голяма степен  е извън нашия контрол.

Осъзнаването на този факт ни изправя пред необходимостта да изградим своеобразна стратегия за адаптация и управление на своята човешка природа, която стратегия да ни помогне да не бъдем нейни “жертви”, а да извлечем максималното от себе си и да насочим репутацията си в правилната посока.

Стратегия за управление на човешката природа

Най-общо, стратегията за управление на човешката природа има три фази:

• Осветляване – процес на идентифициране и анализ на конкретните проявления на темпераментовите, характеровите и ценностните характеристики на човека с цел предвиждане на най-вероятните бъдещи поведения и последиците им за репутацията му.
• Хармонизация между профила и обстоятелствата – процес на подбор на житейски обстоятелства в унисон с конкретните характеристики на отделния човек  (“правилното” обучение, “правилната” работа, “правилния“ интимен партньор, “правилните” забавления и т.н., като под “правилните” се има предвид такива, за които характеристиките на конкретния човек биха били най-полезни).
• Програми за индивидуално развитие – процес на придобиване на необходимите социо-функционални умения, позволяващи компенсиране на слабо развитите характеристики и контрол над твърде силно развитите такива, чийто краен резултат е социално-адаптивно справяне с предизвикателствата и подмяна на неадаптивните поведения с новоусвоените адаптивни такива.

За да разберем напълно концепцията за осветляване, хармонизация и индивидуално развитие, следва да внесем малко повече яснота за проявленията на характеристиките на човешката природа.

Психологията разглежда явлението “Too much of a good thing”. Или на български: “Много хубаво не е на хубаво”.

В същината си, то е следствие от факта, че всяка характеристика на човешката природа се разглежда като проявление в скала от 1% до 100%. Хората със “слабо проявление” на дадената характеристика (черта) са по-близо до 1%, докато хората със силно изразени черти са по-близо до 100%. 

Разбирани по този начин, чертите могат да бъдат изявени при някои хора в крайности (под 30% и над 80%).

Тези крайности обикновено имат т.нар. “Контрапродуктивни проявления” – постъпки, които имат силно деструктивен ефект върху репутацията и живота на човека.

За илюстрация ще използваме вече споменатия пример с ценностната характеристика “Сигурност”. 

В случаите, когато тя е над 80%, вероятността човек да е крайно предпазлив в изборите си е много голяма. Това обаче би довело до силно негативни последици за репутацията му, тъй като той би изглеждал в очите на околните, като  несигурен, твърде предпазлив и откровено страхлив. Би му попречило да взема решения и да предприема действия, тъй като страхът от рисковете би го “хвърлил в ступор” и би оказал контрапродуктивно отражение върху живота му, лишавайки го от много възможности за изява, от които човек с “нормални” нива по тази скала (от 45% до 75 %) би получил дивиденти.

От друга страна, човек с ниско проявление на тази ценност (под 30%) би бил склонен да поема излишно големи рискове при изборите и решенията си, като по този начин би изложил на сериозен риск себе си, околните и процесите, с които се ангажира. Това, от своя страна, би имало негативни последици за живота му.

 

** Осветляването (или процесът на идентифициране и анализ на конкретните процентни проявления на всяка характеристика у отделните хора) се извършва чрез психологическо профилиране

 

Разбирайки всико това, трите фази на стратегията за управление на човешката природа придобиват следния смисъл:

• Осветляване – идентифициране на процентното проявление на всяка отделна характеристика у изследваното лице.
• Хармонизация – подбор на житейски обстоятелства, които са благоприятни за човек с определени конкретни процентни проявления на характеристиките (например хора с “висок темпоритъм” и висока “физическа издръжливост”, да се насочат към спортна кариера)
• Програми за индивидуано развитие – идентифициране на конкретните характеристики (и техните контрапродуктивни проявления), които “подливат вода”на човека в контекста на неговите житейски обстоятелства и усвояване на заместващи умения, които да компенсират идентифицираните “слабости”. (Например, ако човекът вече е спортист, високият темпоритъм и издръжливост ще му служат добре, но не биха били достатъчни при групов спорт. Тогава би следвало човекът да развие и необходимите социални умения, за да се разбира и сработва със съотборниците си).

Използването на описаната стратегия би позволило на човека да осъзнае себе си и подреди живота си по възможно най-оптималния за него начин. Което на практика означава да стане “високо социално функционален”.

С други думи, успешен в това да се справя с предизвикателствата и да удовлетворява по възможно най-добрия начин своите потребности, избягвайки негативното, преследвайки положителното и пестейки енергия. (За пояснение, виж мотивационна триада в глава “Човешката природа”)

Разглеждайки контрапродуктивните проявления на човешката природа и значимостта им за социалната функционалност на човека, трябва да  обърнем внимание на още две любопитни “явления”: 

• Импулсивност
• Автентичност

Импулсивност

Импулсивността е една от темпераментовите характеристики на човека. На практика тя представлява прибързаната (автоматична) реактивност (необмислените действия), която хората проявяват под въздействието на емоциите спрямо предизвикателствата, идващи от света, другите хора, животните, предметите и въобще обстоятелствата при взаимодействието си с тях.

Импулсивността е механизъм за пестене на енергия (третият елемент от мотивационната триада, описан в глава “Човешката природа”). Или иначе казано, помага на човека да действа бързо и възможно “най-евтино” от гледна точка на  “хабенето” на енергия за осмислянето на емоциите. На практика много “по- енергоспестяващо” е да се поддадем на импулса, който емоциите пораждат у нас и просто да действаме.

Проблемът с импулсивността обаче е, че тя води до прибързани действия, преди човекът да е помислил и взел информирано решение как да постъпи в дадената ситуация. (С оглед на дългосрочните си цели и визия за бъдещето.)

Защо това да е проблем – ще попитате – щом емоциите (както изяснихме в главата за тях) сами по себе си са полезни за нас и способността ни да оцеляваме и да се справяме с предизвикателствата?

Отговорът се крие в споменатата многократно нужда на хората да структурират света и да търсят предвидимост. 

Импулсивността прави хората непредвидими за околните, което е неприемливо от социална гледна точка.

Така става ясно, че импулсивността – или иначе казано, склонността ни да се поддаваме на емоционалните си импулси необмислено – много често е контрапродуктивна по отношение способността ни да функционираме успешно в съвременния социален свят.

Както вече нееднократно изяснихме, чрез емоциите, (и действията, подтикнати от тях) ние изживяваме живота си. Ако импулсивността е функция на емоционалността, тя на практика “ускорява” действието на всички емоции чрез последващите прибързани реакции. Това пък, от своя страна, е деструктивно за репутацията ни, тъй като емоциите ни служат преди всичко за личното ни оцеляване, добруване и съхранение на енергията, което най-често е в ущърб на други хора. Или с други думи, съжителството изисква компромиси, а те не са ни присъщи по природа. 

Това прави умението на хората да контролират импулсивността си (да проявяват самоконтрол) изключително важно в контекста на способността им да се приспособяват по социално приемлив начин. Иначе казано, да не позволяват на контрапродуктивните проявления на своята природа  да “им мътят водата”.

Така стигаме и до второто “любопитно явление”, около което в последните години много се шуми – автентичността.

 Автентичност

В края на 20-ти и началото на 21-ви век, идеята за автентичността придоби значителна популярност.  Най-различни “гурута”, “врачки” и “гадатели” в онлайн пространството (и не само) започнаха да проповядват колко е хубаво, важно и безценно да бъдем автентични. 

От гледна точка на съвременния социален свят обаче, това е една ужасна идея.

 В основата си, автентичността е свързана с описания по-горе контрол над импулсите. Или по-скоро с липсата на такъв!

Автентичността, или с други думи способността ни осъзнато да действаме и да се показваме пред другите хора такива, каквито сме, с нашите силни и слаби страни, на практика е пряко проявление на импулсивността.

Малко пояснение: “нашите силни и слаби страни” всъщност са проявленията на човешката ни природа в определен контекст. Казваме в определен контекст, тъй като те може да са силни при едни обстоятелства и слаби при други.

Например, споменатият по-рано “висок темпоритъм” (придружен от характерната за него емоция “нетърпение”) може да е силна страна в контекста на спортна кариера, но определено би била слаба страна в контекста на професията “часовникар”.

И така, нека помислим…

Ако приемем, че автентичността е склонността ни да се показваме такива, каквито сме и да действаме в унисон с чувствата си, това директно противоречи на изказаната по-горе теза, че за да функционираме адаптивно в обществото (спрямо другите хора), трябва да контролираме импулсите си. Просто защото тези импулси по-често работят в наша полза и в ущърб на другите.

На практика се оказва, че чистата автентичност всъщност е един от най-големите “врагове” на човека при съжителството му с други хора в съвременния социален свят.

За да онагледя казаното, ще дам един малко краен пример, който обаче сериозно дискредитира схващането, че автентичността е хубаво нещо.

Ако трябваше да сме изцяло автентични, би следвало да дадем поле за изява на всичките си първични инстинкти и подтици. Щяхме да обикаляме наляво-надясно, скубейки, биейки се, плюейки и крещейки по другите, тъй като съжителството изисква компромиси, а те не са ни присъщи по природа.

При това щяхме да удовлетворяваме физиологичните си нужди където ни падне, да правим секс под път и над път, като маймуните, и да си присвояваме всичко което ни хареса, нарушавайки чуждите права и нужди.

Всичко това идва да покаже, че чистата автентичност е несъвместима със съвременния социален свят, а схващането, че има място под слънцето, където можем да функционираме, съобразявайки се единствено със себе си, макар и романтично, всъщност е утопия. 

Ако искаме да сме успешни в съвременния социален свят, трябва да държим автентичността си под сериозен контрол. Или поне нейните крайни проявления…

Известна доза компромис с това, би могъл да бъде направен при ситуации, в които има голяма степен на хармонизация между житейските обстоятелства и профила на човека (виж по-горе – стратегия за управление на човешката природа), но отново не би могло да става и дума за пълна автентичност, освен ако човекът не е готов да направи сериозна жертва с репутацията си.

Как да разберем, кои са споменатите крайни проявления и за какво можем “да си позволим да бъдем автентични”? – ще попитате.

Отговорът се крие в споменатите по-горе процентни рамки на нашите характеристики. Мислете за това така: всяка наша характеристика с проявление между 35% и 75% е “достойна” да получи своята изява и да бъде част от “автентичния ни репертоар”. Всичко извън тази рамка най-често е контрапродуктивно и ни “спъва” в живота.

Така отново стигаме до идеята за репутацията. В основата на репутацията е потребността на човека да търси предвидимост, а бидейки автентични, ние даваме поле за изява на импулсивността си, което автоматично ни прави непредвидими.

Ако даден човек е непредвидим (какъвто става когато се поддаде на импулсите си), той става нежелан партньор за околните, тъй като директно посяга на изконната човешка потребност от предвидимост. 

С други думи, когато хората не знаят какво да очакват от нас, те ни избягват.

Добре, ще кажете, но ако не съм се профилирал и нямам представа какви са процентните стойности на моите характеристики? Как да преценя с какво “прекалявам” и с какво не?

Отговорът се крие в моралността!

Моралност

Социо-Функционалната теория, разглежда моралността като способност за разграничаване между “правилни” (добродетелни, морални) намерения, решения и действия (или бездействия) и “неправилни” (зловредни, неморални) такива в социален контекст (спрямо другите хора).

Това означава, че моралността, като явление, съществува само в социален контекст (спрямо другите хора). Не можем да бъдем морални или неморални ако няма други хора, спрямо които да проявим морални или неморални действия.

Добре, ще кажете, но кой определя кои действия са “правилни” и кои “неправилни”?

Отговорът намираме в описаните в главата за човешката природа общочовешки потребности (нужди).

Социо-Функционалната теория разглежда всяко действие, което е в ущърб на общочовешките потребности на друг човек или на група от хора, като неморално поведение. 

Следователно, моралността е способността на човека да съблюдава, че неговите намерения, решения действия и бездействия са съобразени с с общочовешките нужди на другите хора.

Казаното, както и вече приетото разбиране, че задоволяването на нуждите става чрез огромен набор от механизми, ни навежда на мисълта, че различните хора в различните групи и подгрупи биха гледали на моралността през най-различни призми и биха приемали за морални най-различни поведения. (тъй като в различните групи, потребностите на хората се задоволяват по различни начини).

Затова е важно да направим уточнението, че говорим за “правилни” (добродетелни, морални) и “неправилни” (зловредни, неморални) поведения, от гледна точка на конкретните социално утвърдени традиции, обичаи, вярвания, схващания, правила, норми, закони, обобщени с общото понятие “Морални стандарти”, които хората, идентифициращи се като членове на конкретна група, следва да приемат за универсални, ако искат да функционират успешно в съответната група.

Това предполага детайлно познаване на моралните стандарти на конкретната група.

Под “конкретната група”, се разбира групата, към която хората принадлежат в контекста на приеманите, изповядвани и преследвани групови цели. Например фирма, семейство, квартал, държава и пр. (за справка виж описанието и характеристиките за група, разлгедани в предходната глава).

Ако човекът иска да бъде част от групата, той следва да “изповядва” нейните морални стандарти. В противен случай репутацията му страда, а оттам групата го изолира и впоследствие “отхвърля” (по един или друг начин).

Например, ако групата “фирма” има определен морален стандарт за уважение към висшестоящите, а даден човек не изповядва този морален стандарт, то групата първоначално си изгражда негативно мнение за него (той трупа негативна репутация), след това порицава поведението му, а накрая го отхвърля (например чрез уволнение).

Тук следва да направим още едно важно уточнение. Съществуват сценарии, при които моралната постъпка е в унисон с едни и в разрез с други морални стандарти. В тези случаи логиката е да се изповядват моралните стандарти на по-широката група (в мащаб).

Например, ако се върнем отново към гореописаната ситуация, групата “фирма” изповядва морален стандарт за уважение към висшестоящите, но в същото време някой висшестоящ злоупотребява с властта си и се възползва от служителите си.

В случая груповият (на групата “фирма”) морален стандарт е в разрез с общочовешкия морален стандарт (на групата “човечество”). В този случай превес има моралният стандарт на по-широката група (човечество) и моралното поведение спрямо  въпросния висшестоящ е не да бъде уважаван, а да бъде предаден за санкциониране на съответните органи.

Описаните зависимости показват, че има “йерархия” на моралните стандарти, като най-значими са тези на най-голямата група, (обикновено това е групата на човечеството, чиито общочовешки морални стандарти целят неговото оцеляване и добруване), след което следват тези на по-малките й съставни групи.

Щом най-високата възможна йерархична група е групата “човечество”, то можем да приемем, че нейните морални стандарти са тези, които съблюдават задоволяването на нуждите на своите членове и всяка под група (независимо държава, организация, семейство или каквато и да било друга). Ако някоя по-малка (йерархично) група  изповядва морални стандарти, които не са в унисон с тези на човечеството, тя би била неморална.

Както казахме в по-рано, моралността следва да защитава способността на хората да задоволяват своите потребности, като в същото време не нарушават нуждите и правата на други хора.

 Така достигаме до “Деветнадесетте Социо-Функционални принципа на моралността”

 

Деветнадесетте Социо-Функционални принципа на моралността

Ако желаете да сте уверени, че действате морално, то всичко, което е необходимо е, в плановете, намеренията и действията си да подхождате така, че хората, които са обект на действието ви…

1. Да имат шанса да си набавят сетивни наслади;
2. Да имат шанс да си набавят разнообразие и тръпка;
3. Да имат шанс да изразят емоциите си;
4. Да имат шанс да се адаптират към промяната;
5. Да имат шанс да разберат и осмислят света, явленията в него и другите хора;
6. Да имат шанс да се предпазят от негативните влияния в живота си;
7. Да не претърпят излишни/ненужни загуби;
8. Да имат шанса да си подсигурят необходимите им ресурси за бъдещето;
9. Да успеят структурират собствения си свят така, че да изпитват известна яснота и предвидимост за неизвестното и непознатото;
10. Да си поставят цели в живота така, както сметнат за добре;
11. Да преследват целите си така, както сметнат за добре;
12. Да променят мнението, начините и позицията си когато и както сметнат за добре;
13. Да имат равен старт в конкуренцията с другите;
14. Да решават сами дали и кога да се отказват;
15. Да имат шанса да спечелят последователи, да ги “водят” и “развиват”, както и да бъдат последователи и да бъдат развивани от когото сметнат за добре;
16. Да имат шанса сами да се погрижат за себе си, без да са зависими от нас;
17. Да имат шанса сами да спечелят правото си да са част от група;
18. Да имат шанса да бъдат приети от групата;
19. Да имат шанса да поискат и получат помощ и подкрепа от други хора;

 

…освен ако с това не нарушават нуждите и правата на други хора.

 

Така съставени, Социо-Функционалните принципи на моралността са в унисон с общочовешките ценности (разгледани в глава “Човешката природа”) и пряко им служат.

Добре, но как това ни помага да се ориентираме в света на контрапродуктивните проявления на нашата човешка природа?

Отговорът е повече от ясен. Ако искаме да сме част от група, следва да се съобразяваме с нейните морални стандарти. Тоест с онова, което “е прието като добро”. 

В тази връзка, когато дадена наша характеристика “не функционира в унисон” с моралните стандарти (т.е. ни подтиква към поведения, които са в разрез с общоприетите схващания), нейните проявления могат да бъдат разглеждани като “контрапродуктивни”.

Един лесен начин за ориентация е да следите как се държат другите хора в конкретната група и да се стараете вашето поведение да не е много по-различно от тяхното. (Освен ако групата не нарушава моралните стандарти на по-голямата йерархична структура, от която тя е част. Например, групата “фирма” може да нарушава моралните стандарти на групата “държава”, което автоматично я прави “неморална”.)

Извън това възможностите са две:

• Или да се научите да контролирате по-добре поведението си с оглед на моралните стандарти
• Или да смените групата

Друг ефикасен начин е да си зададете въпроса: “Добре ли ще е ако към мен се отнасят по този начин?” И ако отговорът е нещо различно от “твърдо ДА”,  редно би било да преосмислите поведението си.

Важно уточнение в контекста на моралността е, че макар и тя да е характерова черта, в основата й (както при всички характерови черти) стои темпераметова черта – в случая “Емпатия” (способността на хората да съпреживяват и разбират нуждите и емоциите на другите хора).

Това означава, че моралността има както социално придобит (заучен, усвоен) компонент, така и вроден такъв. Тоест, липсата на моралност може да се дължи както на “лошо възпитание”, така и на биологична предопределеност. Пояснявам: това, че някой постъпва неморално може да е следствие на неспособността му да почувства и разбере злото, което поведението му би причинило на другите хора. 

След като разгледахме какво представлява социалната функционалност, разяснихме понятията за идентичност и репутация, разбрахме защо самоконтролът е важен в контекста на импулсивността и автентичността и си обяснихме значимостта на моралността, добре е да обобщим какво следва да прави човек, ако иска да бъде наречен “успешен социо-функционален индивид”. 

• Да осъзнава добре проявленията на своята човешка природа (темперамент, характер, ценности) в контекста на своите житейски обстоятелства;
• Да подбира внимателно, спрямо своята природа, “житейските обстоятелства”, в които се “въвлича”;
• Да обръща внимание на разминаванията между своята идентичността и репутацията си и да се грижи за втората;
• Да контролира контрапродуктивните проявления на своята природа;
• Да развива “социо-функционални” умения, помагащи му да компенсира контрапродуктивните проявления на своята природа;
• Да е наясно, че автентичността често е деструктивна за репутацията и да съобразява своята със социалните норми;
• Да прилага мораланост спрямо групите, в които участва, по начина, по който те я разбират;

След като изяснихме идеята за социалната функционалност и “отворихме вратата” на темата за житейските обстоятелства, идва моментът да им обърнем необходимото внимание.

Но за това – в следващата глава…