Както разяснихме в глава “Човешката природа”, една от основните общочовешки потребности е нуждата да разбираме и да си обясняваме света, предметите, явленията и другите хора.

Човек успява да задоволи тази си нужда чрез интелектуалните механизми, дадени му от еволюцията. 

За тях ще говорим повече в глава “Интелектуалните механизми за справяне с предизвикателствата”. За нуждите на настоящата глава е важно да разберем само, че има различни интелектуални механизми, които спомагат за поемането, осмислянето,  обработката и използването на информацията, постъпваща през сетивата ни при контакта със заобикалящия ни свят.

Казано на един много обобщен и опростен език, тези интелектуални механизми ни позволяват да възприемаме информацията на две нива:

• Повърхностно ниво, което обичайно описваме с думите:  “По принцип знам, че…”, “отгоре отгоре” и  “осъзнавам, че нещо е еди-как-си”, без много да се замисляме защо е така и на какво се дължи. Това ниво ни помага да боравим с езика и понятията, да се разбираме един-друг и да обогатяваме “общата си култура” без да се налага да ставаме “тесни специалисти” във всяка сфера.
• Задълбочено ниво, при което вникваме в детайлите и причинно-следствените връзки за нещата, разглеждайки техните градивни елементи. Това ниво ни позволява да “боравим” с материята по най-различни софистицирани начини.

Както вече сме свикнали, нека онагледим с примери.

• Повърхностно ниво: По принцип знам, че хората са различни, което има значение за това как се държат. (Но това не ми помага особено да се адаптирам по-лесно към социума.)
• Задълбочено ниво: Знам, че хората са различни, тъй като осъзнавам, че изграждащите елементи на човешката природа – темперамент, характер и ценности – се проявяват с различна сила у всеки отделен човек. Опознавайки неговите индивидуални характеристики, мога да използвам тази информация, за да реша как да се държа с него, как да тълкувам поведението му и какво да очаквам от него вбъдеще.

Необходимостта от повърхностното ниво на разбиране на нещата е продиктувана от споменатия вече основен мотив от мотивационната триада – “пестене на енергия”. 

На практика, ние нямаме достатъчно енергия да разберем всичко на този свят (мозъкът е най-енергоемкия орган в човешкото тяло). Затова несъзнателно избираме да се задълбочим в разбирането само на нещата, които субективно възприемаме като важни за нас към момента.

От друга страна, задълбоченото ниво на разбиране на нещата ни позволява истински да вникнем в тяхната същност и вбъдеще да използваме тази информация по продуктивен начин.

Такава е и целта на настоящата глава – да ни помогне да получим “задълбочено ниво” на разбиране на живота, разглеждайки неговите изграждащи елементи, за да можем по-добре “да се справяме” в него, което е и целта на цялата книга.

Градивните елементи на живота в съвременния социален свят

Социо-Функционалната теория разглежда живота, в съвременния социален свят, като конструкт, изграден от 2 градивни елемента:

• Основни Житейски Сфери (ОЖС)
• Конкретни житейски обстоятелства

За да стигнем до същността на гореописаните конкретни изграждащи елементи, трябва да си припомним някои моменти от предходните глави.

В предходната глава, разгледахме “Стратегията за управление на човешката природа” и защо е необходима тя.

Както стана ясно, втората стъпка от стратегията е така наречената “Хармонизация между профила и обстоятелствата”.

За да напомним, хармонизация между профила и обстоятелствата е процесът на подбор на житейски обстоятелства в унисон с конкретните характеристики на отделния човек  (“правилното” обучение, “правилната” работа, “правилния“ интимен партньор, “правилните” забавления и т.н., като под “правилните” се има предвид такива, които биха били в унисон с характеристиките на конкретния човек).

За да стане по-ясно, ще дадем няколко примера:

• Представете си торба със стари части от конструктор Лего. Изсипвате ги на масата и се опитвате да сглобите макетчето по картинка. Нещеш ли, един от елементите се оказва от друг конструктор (не Лего) и, естествено, не си пасва с останалите… 
• Представете си аквариум с големи хищни акули. Нещеш ли, на някого му хрумва да пусне в същия аквариум няколко безобидни екзотични рибки (с които акулите се хранят, в реална среда)
• Представете си хлапе, което предпочита книгите и настолните игри пред гонениците и боя със снежни топки. Нещеш ли, родителите му решават да го запишат на футбол, и то с батковците…

Какво е общото между трите примера?

И в трите случая имаме “участник”, който не е “хармонизиран” с житейските си обстоятелства.

Или иначе казано, “не се вписва”, тъй като неговите възможности не съответстват на “изискванията на средата”.

Това, в комбинация с изграденото в предходните глави разбиране за различията между хората, ни дава ясна представа, че едни хора биха се “хармонизирали” по-лесно към една среда и обстоятелства, други – към друга. И това зависи от техните индивидуални характеристики.

Защо това е толкова важно? – ще попитате.

Отговорът отново се крие в основните задвижващи механизми: Мотивационната триада -избягване на болка, набавяне на удоволствие, пестене на енергия.

Ако човек попадне в среда, чиито изисквания не съответстват на неговите възможности, шансовете да не успее да удовлетвори мотивационната си триада са повече от големи.

Или с други думи, той няма “да се справя в живота”.

Това “несправяне” за него ще се изразява в няколко неща:

• Ще среща сериозни трудности в изпълнението на задачите си и постигането на целите си;
• Ще усеща трайно неудовлетворение от живота си;
• Ще е подложен на постоянен стрес;
• Ще страда от зачестили здравни проблеми;
• Ще страда от липса на мотивация и ангажираност;
• Ще “обтяга” взаимоотношенията си с околните;
• Ще е неуверен, песимистичен и фокусиран върху негативите;
• И т.н.

Иначе казано, качеството му на живот и на тези около него, ще пострада значително! 

Така описана, необходимостта от хармонизация между житейските обстоятелства и индивидуалните характеристики на отделния човек придобива особена важност.

След като вече споменахме за “качество на живот”, следва да разгледаме от какви други фактори зависи то.

Качеството на живот на всеки човек в съвременния социален свят зависи от качеството му на живот в няколко основни житейски сфери. 

Основни Житейски Сфери (ОЖС)

Според Социо-Функционалната теория основните житейски сфери (ОЖС) са един от взаимно свързаните “градивни елементи” на човешкия живот, заедно с описаните по-рано житейски обстоятелства.

Ако човек иска да води относително качествен живот, следва да обърне внимание на всяка от тези сфери, да се погрижи във всяка от тях да е съобразил (хармонизирал) профила си с обстоятелствата в които “навлиза”.

Ето ги и тях:

• Любов и интимни връзки
• Работа, бизнес и кариера
• Родителство, отглеждане и възпитание на децата
• Приятелства и социални контакти
• Индивидуално Развитие и психично здраве

Казахме, че ОЖС са градивен елемент на човешкия живот. Но какво ги превръща в такива? – ще попитате.

И отговорът се крие в техните 4 основни характеристики:

1. Заемат най-голяма част от живота на хората в съвременния социален свят;
2. Носят потенциала да удовлетворят или не, всяка от общочовешките потребности на човека (нуждите).

И следователно…

3. Оставят най-значим отпечатък върху живота на хората;

4. Влияят пряко, и са повлияни пряко, една от друга.

Нека дадем два примера за начините, по които те си влияят една на друга:

• Представете си Джак. Джак е банкер, професионалист, който е изградил сериозна кариера и е достигнал до високите йерархични нива в банката, където работи. Джак, обаче, не харесва работата си. Тя го прави нещастен, тъй като е изпълнена с много стрес. А Джак е податлив на стреса (черта на човешката му природа, която той не е съобразил с житейските си обстоятелства). Това го прави изнервен, сприхав и заядлив. Тъй като не може да си позволи да се поддаде на емоциите в работата си (все пак кариерата му зависи от това), Джак се прибира вечер вкъщи и “си го изкарва” на жена си. “Сопва“ й се за щяло и нещяло, крещи й, а за интимност и дума не може да става.

Така, макар проблемите му да не са свързани с любовния живот, те реално се пренасят от професионалната сфера в брака му. Ето как една от основните житейски сфери би могла буквално “да съсипе” всички други, а оттам и целия живот на човека.

• Друг пример. Представете си Джина. Джина е млада дама, която смята, че има проблем с теглото и физическата форма. Джина е приятелка с още няколко млади дами и от време на време излизат заедно да се забавляват. Джина намира приятелките си за изключително привлекателни и добре-сложени за разлика от себе си. Когато излизат заедно и се случва да флиртуват с мъже, липсата на самочувствие прави Джина неуверена, което обикновено води до това, че само тя не е “успешна с мъжете”.  

Стига се до влошаване на взаимоотношенията между момичетата, а впоследствие и до отдръпването на Джина от тях. 

Ето как (в случая две) ОЖС (“Връзки, любов и интимност” и “Индивидуално развитие и психично здраве”) могат пряко да повлияят на друга такава (“Приятелства и социални контакти”).

Добре, ще кажете, но какво определя качеството ни на живот във всяка от разгледаните основни житейски сфери?

Отговорът за пореден път се крие в човешката природа.

Това кои сме ние определя как живеем, как се държим, какви решения вземаме и как влияем на околната среда и останалите хора във всяка от ОЖС.

От друга страна, човешката природа, такава, каквато я разгледахме в глава “Човешката природа”, (потребности, темперамент, характер и ценности) определя до голяма степен кои сме ние. 

Следователно, човешката природа оказва влияние върху всяка от основните житейски сфери.

Защо това е може би един от най-важните изводи, до които човек може да стигне?

Защото става кристално ясно, че всички отговори, причините за всички провали и потенциалът за всички успехи се крият в нас, в нашата човешка природа и в способността ни да “се обграждаме” с житейски обстоятелства, които да са в унисон с нея (да са подкрепени от нея). 

Или с други думи, единствената смислена стратегия за подобряване на качеството ни на живот във всяка от житейските сфери (а оттам и на живота ни като цяло) е да потърсим отговорите за всяка от тях в себе си, в опознаването на своите силни страни и в ангажирането с дейности, хора и среда, съобразени с тези силни страни.

Тази стратегия, обаче, често е твърде различна от масово преобладаващия подход – да търсим вината в другите хора, да се опитваме да променяме тях и тяхното поведение, а когато не успеем, да хвърляме вината върху тях. (Например банкерът Джак да упреква жена си, че не го разбира или Джина да вини приятелките си, че не “й дават шанс” с момчетата.)

Представихме идеята за основните житейски сфери (ОЖС), но ако искаме да обясним връзката между тях и житейските обстоятелства, следва да се спрем по-подробно на вторите.

Конкретни житейски обстоятелства

На практика, конкретните житейски обстоятелства са относително трайните обстоятелства, съпътстващи живота ни в отделните ОЖС и са  вторият от двата градивни елемента на живота, за които споменахме по-рано. 

Всяка ОЖС е изградена от множество различни конкретни житейски обстоятелства. 

Например в ОЖС “Работа, бизнес и кариера”, конкретните житейски обстоятелства са нашата работна позиция/професия и дейностите, с които е свързана, работното място (фирмата), на което ходим всеки ден, колегите, с които работим, и т.н. 

Ако говорим за “Любов и интимни връзки”, конкретните житейски обстоятелства са, например, партньорът или партньорката ни.

Какво е значението на конкретните житейски обстоятелства?

Както стана ясно, за да осъществим споменатата хармонизация, е необходимо да съобразим конкретните си житейски обстоятелства с индивидуалните ни характеристики (човешката ни природа).

Нека се върнем към приведените по-рано примери, за да внесем яснота.

В споменатия по-рано пример с Джак, разбрахме, че той е “податлив на стрес” (характеристика на неговата човешка природа). При подобен сценарий, адекватен подход в контекста на ОЖС “Работа, бизнес и кариера” би бил, той да потърси работа, при която няма толкова стрес, или поне да смени позицията си в банката с такава, която предполага по-малко излагане на стресиращи ситуации. В противен случай, освен че той най-вероятно ще се разболее, и семейният му живот няма да се подобри, а напротив – потенциално ще се доразпадне.

При Джина, като конкретни житейски обстоятелства биха могли да се разгледат отношенията й с приятелките и евентуалната им промяна. Например, да се вижда с тях в контекст, различен от флирта с мъже. Друг възможен прочит е да се разгледат самите приятелки като конкретни житейски обстоятелства. Тогава евентуален подход би бил Джина да си потърси приятелки, които да не възприема като “заплаха”.

По подобен начин и ние би следвало да подбираме обстоятелствата във всички наши основни житейски сфери така, че индивидуалните ни характеристики да ни подкрепят в усилията ни, вместо да ни пречат.

Нека се спрем малко по-подробно на този въпрос.

Независимо дали става дума за пресмятане на банкови лихви, или за постигане на успехи в интимен план, конкретните житейски обстоятелства изискват от нас определени умения, ако искаме да се справим.

Нашите индивидуални характеристики или “подкрепят” тези умения, или са “в разрез” с тях.

Когато ги подкрепят, нещата “ни идват отвътре”. Справяме се сравнително лесно и бихме могли да станем “добри” в конкретната дейност. 

В противен случай – ако ”са в разрез” – обикновено нещата не ни се удават, фрустрираме се, срещаме всякакви трудности и често накрая се проваляме.

Дотук добре, но сякаш всичко звучи някак абстрактно.

Какво по-конкретно можем да направим, за да  повишим качеството си на живот в основните житейски сфери?

Ето и необходимата конкретика за това какво можем да направим в контекста на хармонизация на житейските обстоятелства с индивидуалните ни характеристики във всяка ОЖС (след като веднъж сме “осветлили” характеристиките на своята човешка природа – темперамент, характер и ценности).

• Любов и интимни връзки:

• Да избираме партньори, чиято човешка природа е в унисон с нашите темперамент, характер и ценности (или поне не е в сериозен разрез с тях) – т.нар. Мачмейкинг;
• Да разбираме, че различията между нас идват от различията в човешката ни природа, да ги идентифицираме ясно и точно, за да можем информирано да вземем решение дали искаме да продължим с този партньор или сме “обречени” като двойка;
• Веднъж идентифицирали, осъзнали и приели различията, да се научим да ги ценим и да живеем с тях;

* Повече за това – в глава “Любов и интимни връзки”

• Работа, бизнес и кариера:

• Да избираме професия, работодател, организация, работна позиция и проекти, в които участваме в съответствие с индивидуалния си профил и своите темперамент, характер и ценности;
• Да не се притесняваме да променяме работните си обстоятелства, докато не намерим правилните такива за нас;
• Да си даваме ясна сметка какво е реалистично да променим в себе си с цел да “задобреем” в работата и какво по-скоро е “в кръга на мечтите”;
• Да се обграждаме с колеги, ментори, лидери и екипи със сходни или поне не противоречащи на нашите характеристики, за да увеличим шансовете си да се сработим;
• Да обръщаме внимание как индивидуалните ни характеристики се отразяват на околните и на работната среда и да се стремим тези влияния да не бъдат деструктивни за тях;
• Да обръщаме внимание как индивидуалните ни характеристики влияят на лидерския ни стил (когато сме в мениджърска или лидерска позиция) и да ги съобразяваме с нуждите на организацията, за която работим;
• Да подбираме бизнес партньори с профили, сходни и допълващи нашите, но в никакъв случай – с такива, противоречащи на нашите;

* Повече за това – в глава “Работа, бизнес и кариера”

• Родителство, отглеждане и възпитание на децата:

• Да разбираме в дълбочина своята човешка природа, за да разберем как тя въздейства на децата ни, на тяхното възпитание и грижите, които полагаме за тях;
• Да си даваме сметка за собствените си мечти, желания, нужди и възможности и/или съответно невъзможности, които “проектираме” върху децата си;
• Да разбираме в дълбочина собствените си ограничения и предразсъдъци, а оттам и необходимостта да насочим децата си другаде, за да могат те да получат онова, което ние не можем да им дадем и съответно да избегнат тези ограничения и предразсъдъци;
• Да схващаме разликата между това, което ние виждаме в тях и техния истински, реален потенциал;
• Да разбираме разминаванията в комуникацията между нас и тях и да уважаваме различията ни, вниквайки в произхода им;
• Да контролираме склонността си “да ги съдим”, разбирайки произхода на различията между нас и тях;

* Повече за това – в глава “Родителство, отглеждане и възпитание на децата”

• Приятелства и социални контакти:

• Да подбираме внимателно кръга си от приятели така, че да са в унисон с нашата човешка природа, или поне да не са в разрез с нея;
• Да разбираме в дълбочина, че причините за разминаванията и обтяганията на отношенията помежду ни се дължат на индивидуалните ни характеристики и да приемаме хората, с които сме избрали да контактуваме с техните уникални характеристики, научавайки се да ги ценим, вместо да ги съдим;
• Да идентифицираме силните страни на отделните хора от обкръжението ни и да им помагаме да ги проявяват, ангажирайки се в съвместни дейности с тях;
• Да изтъкваме пред тях силните им страни, показвайки им нагледно – с думи и дела – колко ги ценим;

* Повече за това – в глава “Приятелства и социални контакти”

 

• Индивидуално развитие и психично здраве:

• Да правим информирани избори за това в какви сфери да се развиваме и на какво да посвещаваме времето и вниманието си, познавайки собствения си потенциал и таланти;
• Да се грижим за психичното си здраве и способността да се справяме със стреса и предизвикателствата на базата на индивидуалните си характеристики:

• • • Избирайки дейности, с които можем да се справим (темперамент);
    • Избирайки среда и обстоятелства, толериращи нашите начини за справяне (характер);
    • Правейки изборите си в унисон с нашите ценности;
    • Приемайки себе си такива каквито сме, с нашите силни и слаби страни;
    • Осъзнавайки и контролирайки твърде силните и твърде слабите проявления на нашата човешка природа с цел социално приемане;
    • Избирайки да продължаваме да се развиваме, за да можем да поемаме нови и по-трудни предизвикателства, които преди не са били по силите ни;
    • Приемайки другите такива, каквито са, със съзнанието че различията ни с тях не идват от това, че те са лоши, а от разминаванията в техните и нашите индивидуални характеристики;
    • Продължавайки да разширяваме погледа и разбирането си за света чрез постоянно учене;

• Да се грижим за физическото си здраве, тъй като то е неотлъчно свързано с психиката и общата ни способност да функционираме;

* Повече за това – в глава “Индивидуално развитие и психично здраве”

 

Едно важно пояснение за това какво означава профилите ни “да не са в разрез” (да не си противоречат) с обстоятелствата.

Реално ситуацията е такава, че има три варианта:

• Нашите индивидуални характеристики могат да са в унисон (т.е. да подкрепят) доброто ни представяне при дадени житейски обстоятелства; 
• Те също така могат да са в дисонанс (т.е. да ни пречат)  да се справим при дадените житейски обстоятелства (Виж концепцията за контрапродуктивните проявления от предходната глава);
• Третият вариант е характеристиките ни да са така балансирани, че да не оказват нито положително, нито отрицателно влияние в контекста на конкретните обстоятелства. Тогава казваме, че те “не са в разрез” (което не значи, че непременно подкрепят).

Важно е да обърнем внимание и на нещо друго. 

Една от големите заблуди, която се шири сред хората е тезата, че “противоположностите се привличат”.

Искам тук и сега да развенчая този мит. 

Макар и да има нещо вярно, то е само отчасти….

Да, хората наистина изпитват влечение към други хора с коренно различни от техните характеристики. 

Това е следствие от описаните в глава “Човешката природа”, общочовешки нужди “да търсим разнообразието, новото и различното”, “да преследваме силни усещания” и “да опознаваме света и другите”.

Това влечение, обаче, приключва в момента, в който вече сме ги опознали и разбрали. 

Тогава всеки човек започва да изпитва нужда от “съвместимост”, “съпричастност” и уеднаквяване на мирогледите. 

И това не е случайно. Все пак, както стана ясно от предходните глави, всички се борим за предвидимост. 

А когато другият е различен от нас, той е непредвидим, което “работи срещу нас”.

С други думи, ако искаме да се позабавляваме, няма проблем да “опознаваме” нови хора, коренно различни от нас. 

Но ако искаме да съжителстваме, да сме колеги и партньори и да функционираме успешно с други хора в дългосрочен план, характеристиките ни задължително трябва да са колкото може по-сходни, или поне “да не са в разрез” (Виж по-горе).

Така описани, конкретните житейски обстоятелства в основните житейски сфери, са градивните елементи на живота в съвременния социален свят.

Именно това ги прави “осмислящото звено за социалната функционалност” (за справка – вижте предходната глава) . Тъй като тя може да се прояви и реализира, само в контекста на житейските обстоятелства, в дадена житейска сфера.

Но ако човек се опитва да възприеме “накуп” всички възможни житейски обстоятелства и се опитва да мисли за тях “като цяло”, шансовете да се обърка и да не успее да извлече максимална полза от това познание са големи.

По тази причина Социо-Функционалната теория предлага удобен метод за своеобразно “навързване” на разбирането за житейските сфери и обстоятелства под формата на т.нар. Житейско целеполагане.

Но за това – в следващата глава…